Дунав 2007 – по-големи амбиции, същите резултати

Русенският мъжки баскетбол бе възроден преди две години с отбор в елитната дивизия, който през този първи сезон сред най-добрите нещастно изпусна плейофите и завърши на девето място. Това бе прието като част от развитието на тима и за втория му сезон в А1 бяха обявени вече по-големи амбиции. С цел финансова независимост беше направена нова регистрация на клуба – „СКБ Дунав 2007”, вече отделно от „СКБ Дунав”, в който си остана женското направление.
 
Амбициите бяха подплатени от една на пръв поглед по-добра селекция. Феновете се обнадеждиха от добро представяне в предсезонните контролни мачове и най-вече – силна игра на квалификационния турнир, проведен в Правец, където отборът завоюва три победи (едната над ЦСКА), спечели първото място и един мач преди края на борбата си подпечата квотата за А1.
 
После дойдоха хубави победи като домакин над Ямбол и като гост над Рилски спортист и... почти всичко хубаво за русенския тим свърши дотам. До края на сезона (а всъщност и още преди тези две победи, със загубата в Сливен) се нижеха само разочарования, гарнирани с един успешен „поправителен” изпит във втората шестица срещу слаби съперници. Успешен – 9 победи и 1 загуба, но все пак поправителен; а знаем кой ходи по такива изпити – двойкаджиите. Точно като непослушни момчета, които не са си научили урока, се представяха баскетболистите пред вярната си публика в Русе, която все се надяваше в следващия мач те да я зарадват, но все нещо не достигаше. Серии от 6, а после дори 8 поредни загуби, разделени само от победата у дома над аутсайдера Сливен, оставиха отбора на предпоследното 9-о място след първата фаза, което го прати във Втора А-1. А споменатата вярна публика, с която русенци бяха втори по посещаемост в България, заслужаваше да гледа още мачове срещу тимове като Лукойл Академик и Левски.
 
Но какво не вървеше? Труден въпрос за всеки страничен наблюдател, но едно е сигурно – отборът, който бе комплектован тази година, така и не успя да се сработи на игрището до самия край на сезона. След края на предишната кампания тогавашният Дунав бе напуснат от няколко ключови играчи, начело със Симеон Ценов; на тяхно място бяха привлечени някои имена със сериозна репутация, която така и не бе пренесена в сериозна отборна изява в мачовете. Напротив – не достигаше разбирателство и организация в нападението, както и поемане на отговорност в защита, все някой друг бе виновен за грешките. Може би тези дрязги бяха само на игрището, при повишения адреналин, а извън него всички бяха приятели. Но какво от това? Вярно, много от загубите идваха в последните минути в мачове, които можеха да бъдат спечелени, но и в такива ситуации се иска не само късмет...
 
През сезона най-много се разчиташе на капитана Павел Нойков. Той бе привлечен първи от новите и още тогава бе ясно, че отборът ще се гради около него. Наистина, накрая статистиката показва, че той е бил водещата фигура в тима на Дунав 2007 – най-полезен (среден коеф. 17.3), най-резултатен (средно 19.1 т.), втори по борби (ср. 4.9), втори по асистенции (ср. 2.8), първи по отнети топки (ср. 1.6), първи по процент от наказателната линия (84.1 %). По всичките тези показатели обаче, с изключение на вкараните точки, сред всички в България той се нареди някъде около 20-о място и по-надолу. При реализаторите бе 9-и, но за съжаление процентът му на стрелба за 2 и 3 точки бе доста нисък – по този показател дори сред съотборниците си бе извън топ 3, а в първенството – направо извън класациите. Наистина, в Правец Нойков показа страхотна игра и невероятен дух за победа, с който изведе отбора си до победата над ЦСКА и другите два успеха, съответно до класирането за Първа А-1. Но след това, по време на самото първенство в елитната дивизия, представянето му бе далеч под това ниво. После, срещу аматьорските и/или твърде млади състави във втората шестица, играч с неговите качества и опит бе нормално да доминира.
 
Другото голямо име в отбора бе още един опитен баскетболист - сръбският център Нинослав Тмушич. Той бе познатата от предишните сезони „машина” за борба под кошовете и пак в почти всяка втора среща записваше дабъл дабъл от точки и борби – 15 такива постижения в 35 мача (само Перо Антич имаше повече, от играчите, започнали сезона в А-1 – той записа 17 в 41 срещи). Играта в нападение на Нино обаче също страдаше от липсата на организация в атаките на Дунав 2007. В защита пък, въпреки неговата борбеност и голямото му сърце, по традиция не му е лесно срещу центрове, повечето от които са по високи от неговите 204 см. Още повече в русенския тим, където епизодична подкрепа получаваше само от друг не особено висок център - Николай Господинов. Така Тмушич регистрира понижение във всичките си показатели спрямо миналия сезон в Ямбол, особено в старата му слабост, стрелбата от наказателни удари – от там този сезон той бе с ужасяващите 50.3 %, като често правеше „еърбол”.
 
А като стана дума за ниския ръст, показателни бяха резултатите от едно любопитно изследване на BulgarianBasket.com за средния ръст и средната възраст на отборите в Първа А-1. И в двете класации Дунав 2007 бе на 10-о място – с най-опитен, но и най-нисък състав...
 
Трети по среден коефициент за сезона е споменатият вече Ники Господинов. Неговата върхова форма бе малко след края на квалификацията в Правец, в първите мачове от редовния сезон – тогава дори стана MVP на 4-ия кръг в А-1. После изявите му пак станаха непостоянни.
  Други двама, чиито изяви заслужава да се отбележат, са атакуващите гардове - Иван Николов и Ивица Вукотич. Първият се превърна в ключов играч за отбора с отличната си стрелба от тройката, отскокливост и борбеност в защита, но в края на сезона страдаше от нелепи контузии – на два пъти „обръщаше” глезен. Дребничкият и не особено атлетичен сърбин Вукотич пък пропусна лятната подготовка заради проблеми с работната виза и после му трябваше почти цял сезон да влезе във форма; едва в последните няколко мача показа огромните си възможности, но вече бе късно, тъй като не получаваше никаква подкрепа от уморените си съотборници. Друг атакуващ гард – Калоян Костов – бе "на половин работен ден" в отбора и само при някои редки възможности за изява демонстрира безспорния си талант, особено в далечната стрелба.
 
Младата смяна трябваше да бъде в лицето на юношите Мартин Славов, Ивайло Касабов, Явор Тихов и Павел Бъчваров. Славов впечатли с изявите си в началото на сезона, но след като Вукотич получи работната си виза и се завърна в Русе, младокът загуби голяма част от игровите си минути. Касабов така и не заигра с нужното самочувствие, когато получаваше шанс за изява, а такъв пък изобщо не бе даден на Тихов и Бъчваров.
 
Що се отнася до младия треньор Румен Шопов – за неговите способности едва ли могат да се правят изводи още след първият му сезон начело на мъжки отбор. Ако остане на кормилото на русенския тим, той със сигурност ще има шанс догодина да гони по-добри резултати; но за да ги постигне, определено трябва да стане по-строг с играчите.
 
ОТБОРНА СТАТИСТИКА МАЧ ПО МАЧ 
 
ИНДИВИДУАЛНА СТАТИСТИКА НА ОТБОРА ОБЩО ЗА СЕЗОНА 
 
ИНДИВИДУАЛНА СТАТИСТИКА НА ОТБОРА В ПЪРВА А-1 
 
ИНДИВИДУАЛНА СТАТИСТИКА НА ОТБОРА В ПЛЕЙОФИТЕ