.jpg "Миньор 2015")
.jpg "Спартак Плевен")
.jpg "Черно море Тича")
Рилски спортист – нова зала, време е и за нещо повече
02-06-2008 01:43
Едно е сигурно - когато ще привличат нови състезатели отсега нататък, винаги могат да кажат, че предлагат най-добрите условия за баскетбол у нас. След като построиха зала, на която завиждат всички, остава да изградят и отбор, който да се цели малко по-високо от осмото място в А-1.
Всъщност амбициите в Рилски спортист бяха за далеч по-добро класиране, но в крайна сметка загубиха цели 7 срещи с разлика до 3 точки и това им изигра лоша шега. Започнаха сезона с 9 загуби от 11 мача и след това бе твърде късно да догонват съперниците си в класирането. В последните мачове преди плейофите много контузии на основни играчи също оказаха влияние и не им остана нищо друго освен да се борят за седмото място с Ямбол. Накрая в драматичния последен кръг от редовната фаза загубиха и него и останаха на осмо място, което означаваше сблъсък с Лукойл Академик на четвъртфинала, т.е. - край на надеждите и за някаква сензация в плейофите. Имаше и такива моменти, в които Рилски спортист разбиваше отбори с по 22 точки в Самоков (Черно море и ЦСКА), а пък някои побеждаваше в София (Левски и ЦСКА). Все пак много ще им тежат загубите от Дунав 2007 у дома и от Сливен навън, както и минималните такива у дома от един от най-слабите гости в първенството – отбора на Спартак Плевен.
Доминиканецът Сантос Мартинес се оказа сполучливо попадение по средата на сезона. Той бе и най-добрият играч на Рилски спортист през втората половина на годината, като мина границата от 20 точки в 10 от изиграните 18 мача с екипа на тима. Може би, ако той бе привлечен в началото на годината, "Рилецо" щеше да завърши по-нагоре в класирането на редовния етап от шампионата. 17.7 точки и 7.4 борби на мач е едно съвсем прилично постижение, като се има предвид, че той не е от най-скъпите чужденци, идвали у нас.
Сърбите Бранко Миркович и Мико Голубович се представиха на едно задоволително ниво. Без да блестят, двамата бяха стълбове на отбора. Миркович имаше и сериозни спадове в играта, но въпреки това завърши сезона с 14.4 точки и 3.1 завършващи подавания на среща. Ако бе намалил грешките на мач (3.6 във всеки един), може би щеше да се нареди сред един от най-добрите плеймейкъри в шампионата. Голубович с неговата физика може да прави дабъл дабъл в България във всяка една изиграна среща. За съжаление това му се случи само 5 пъти през годината от цели 41 мача.
След като преподписа с Рилски спортист през изминалото лято, Александър Груев отново бе емблематична фигура в тима. Известен със себераздаването си на терена, нисичкият гард се представи добре, а участието му за втори пореден път в мача на звездите говори, че феновете наистина го харесват. 14.6 точки, 2.4 борби и 2.8 асистенции за гард като него са добри цифри. „Ех, да можеше по-често да вкарва по 7 тройки и 28 точки, както в последния мач за сезона срещу Лукойл Академик”, въздишат в Самоков.
Асен Саралийски и Момчил Петров са черноработници, които не се забелязват много, но са важни в ключови моменти за отбора. Андреан Илчев и Илко Нанев претърпяха контузии, които значително съкратиха възможността на треньора Петко Делев да борави по-добре със състава, след като скамейката му значително окъся и то точно по време на най-важните срещи. Мартин Маринов е с 48 % стрелба от тройката и, ако подобри другите си показатели, може да спечели по-голямо доверие от треньорското ръководство. Два пъти през сезона вкара по 5 тройки в един мач, и то не срещу кой да е, ами точно срещу шампиона Лукойл Академик.
Красимир Георгиев, Станислав Ваклинов, Ивайло Вучков, Любомир Киров и Дарин Иванов са младите надежди на самоковския баскетбол, които заслужават внимание и за тях все по-често ще се говори в близко бъдеще.
И още нещо - сподели го едно момче, играло наскоро на една зона за кадети в Самоков, а именно: „Не се класирахме за финалите, но да играеш в новата зала е невероятно удоволствие, чувстваш се в друг свят, на таблото изписват всички имена, а условията са фантастични.” И правилното бе това да се случи на всички възрасти и техните финали, от - до, за да разберат от 12 годишните момченца и момиченца до 18 годишните юноши и девойки, че има искрица надежда за спорта, който всички обичаме. Вместо това - нито едни финали няма да бъдат в Арена Самоков. За съжаление...
ОТБОРНА СТАТИСТИКА МАЧ ПО МАЧ
ИНДИВИДУАЛНА СТАТИСТИКА НА ОТБОРА ОБЩО ЗА СЕЗОНА
ИНДИВИДУАЛНА СТАТИСТИКА НА ОТБОРА В ПЪРВА А-1
Всъщност амбициите в Рилски спортист бяха за далеч по-добро класиране, но в крайна сметка загубиха цели 7 срещи с разлика до 3 точки и това им изигра лоша шега. Започнаха сезона с 9 загуби от 11 мача и след това бе твърде късно да догонват съперниците си в класирането. В последните мачове преди плейофите много контузии на основни играчи също оказаха влияние и не им остана нищо друго освен да се борят за седмото място с Ямбол. Накрая в драматичния последен кръг от редовната фаза загубиха и него и останаха на осмо място, което означаваше сблъсък с Лукойл Академик на четвъртфинала, т.е. - край на надеждите и за някаква сензация в плейофите. Имаше и такива моменти, в които Рилски спортист разбиваше отбори с по 22 точки в Самоков (Черно море и ЦСКА), а пък някои побеждаваше в София (Левски и ЦСКА). Все пак много ще им тежат загубите от Дунав 2007 у дома и от Сливен навън, както и минималните такива у дома от един от най-слабите гости в първенството – отбора на Спартак Плевен.
Доминиканецът Сантос Мартинес се оказа сполучливо попадение по средата на сезона. Той бе и най-добрият играч на Рилски спортист през втората половина на годината, като мина границата от 20 точки в 10 от изиграните 18 мача с екипа на тима. Може би, ако той бе привлечен в началото на годината, "Рилецо" щеше да завърши по-нагоре в класирането на редовния етап от шампионата. 17.7 точки и 7.4 борби на мач е едно съвсем прилично постижение, като се има предвид, че той не е от най-скъпите чужденци, идвали у нас.
Сърбите Бранко Миркович и Мико Голубович се представиха на едно задоволително ниво. Без да блестят, двамата бяха стълбове на отбора. Миркович имаше и сериозни спадове в играта, но въпреки това завърши сезона с 14.4 точки и 3.1 завършващи подавания на среща. Ако бе намалил грешките на мач (3.6 във всеки един), може би щеше да се нареди сред един от най-добрите плеймейкъри в шампионата. Голубович с неговата физика може да прави дабъл дабъл в България във всяка една изиграна среща. За съжаление това му се случи само 5 пъти през годината от цели 41 мача.
След като преподписа с Рилски спортист през изминалото лято, Александър Груев отново бе емблематична фигура в тима. Известен със себераздаването си на терена, нисичкият гард се представи добре, а участието му за втори пореден път в мача на звездите говори, че феновете наистина го харесват. 14.6 точки, 2.4 борби и 2.8 асистенции за гард като него са добри цифри. „Ех, да можеше по-често да вкарва по 7 тройки и 28 точки, както в последния мач за сезона срещу Лукойл Академик”, въздишат в Самоков.
Асен Саралийски и Момчил Петров са черноработници, които не се забелязват много, но са важни в ключови моменти за отбора. Андреан Илчев и Илко Нанев претърпяха контузии, които значително съкратиха възможността на треньора Петко Делев да борави по-добре със състава, след като скамейката му значително окъся и то точно по време на най-важните срещи. Мартин Маринов е с 48 % стрелба от тройката и, ако подобри другите си показатели, може да спечели по-голямо доверие от треньорското ръководство. Два пъти през сезона вкара по 5 тройки в един мач, и то не срещу кой да е, ами точно срещу шампиона Лукойл Академик.
Красимир Георгиев, Станислав Ваклинов, Ивайло Вучков, Любомир Киров и Дарин Иванов са младите надежди на самоковския баскетбол, които заслужават внимание и за тях все по-често ще се говори в близко бъдеще.
И още нещо - сподели го едно момче, играло наскоро на една зона за кадети в Самоков, а именно: „Не се класирахме за финалите, но да играеш в новата зала е невероятно удоволствие, чувстваш се в друг свят, на таблото изписват всички имена, а условията са фантастични.” И правилното бе това да се случи на всички възрасти и техните финали, от - до, за да разберат от 12 годишните момченца и момиченца до 18 годишните юноши и девойки, че има искрица надежда за спорта, който всички обичаме. Вместо това - нито едни финали няма да бъдат в Арена Самоков. За съжаление...
ОТБОРНА СТАТИСТИКА МАЧ ПО МАЧ
ИНДИВИДУАЛНА СТАТИСТИКА НА ОТБОРА ОБЩО ЗА СЕЗОНА
ИНДИВИДУАЛНА СТАТИСТИКА НА ОТБОРА В ПЪРВА А-1
Коментари
