Ямбол – примирени със средняческата роля

Отдавна мина времето, в което Ямбол играеше сериозна роля в първенството. От 2000 до 2003 година тимът неизменно намираше място в призовата тройка, а веднъж дори стана и шампион на България. Да, но това бе допреди 5 години. Сега Ямбол е в примиренческата роля на „средняк”. Кадрите, които има, са достатъчни за първи кръг в плейофите или в турнира купата на страната и толкова.
 
В началото на годината националът Димитър Ангелов изигра 7 срещи за отбора в рамките на един месец. В тях той вкара 20+ в първите 5 от тях, но Ямбол падна 4 пъти. После дойде очаквания му трансфер в гръцкия Олимпия Лариса, а дупката за запълване не бе малка.
 
Треньорът Иван Чолаков реагира мигновено с привличането на Вадим Река. Той, другият украинец Кирило Скуматов и Станислав Говедаров по-късно се оказаха и основното ядро на отбора. Украинците имаха големи проблеми с издаването на визи и трябваше по няколко пъти да си ходят до страната и да се връшат, за да бъдат картотекирани в БФБ. Но това бе проблем не само на Ямбол, а и на много други отбори. Нещо, върху което баскет-централата ни трябва сериозно да помисли, тъй като с и без това отънелия си бюджет повечето състави не могат да си позволят да привличат чужденци, които после да не играят с месеци. Нужно е да се облекчи регистрацията им и те да могат да играят по-бързо и по-лесно в страната, както това става в нормалните европейски държави.
 
Река се оказа и най-полезният състезател за Ямбол тази година. Започнал годината със закъснение, той изигра 32 мача, като в 9 от тях стигна до дабъл дабъл. Най-впечатляващото му „двойно двуцифрено” постижение бе в началото на годината, срещу Лукойл Академик в Правец – 31 точки и 20 борби. Имаше и спадове през годината, но като цяло се оказа добра придобивка за Ямбол – средно по 15.8 точки и 8.3 борби за 24.2 минути игра на среща. Неговият сънародник Кирило Скуматов му партнираше добре в подкошието и също остави добри впечатления. Завърши годината със средно 12.1 точки и 6.3 борби, но имаше моменти, в които решаваше срещите с точни изстрели в последните секунди.
 
Станислав Говедаров е без съмнение един от най-добрите плеймейкъри в първенството на страната ни. Той игра във всичките 42 мача от шампионата и купата на България и с коефициент от 15.4 е сред най-добрите за своя тим тази година. В сравнение с миналогодишния шампионат бележи прогрес във всички категории, а средните му 16.8 точки, 4.2 борби и 3.8 завършващи подавания в петата година с екипа на Ямбол са наистина впечатляващи. Само в 6 от мачовете през сезона не успя да постигне двуцифрен точков актив, но на 3 пъти мина границата от 30+, а в други 10 направи 20+ точки. В повече му идват грешките – цели 4 средно на мач, които го нареждат в челото у нас в тази негативна категория.
 
Триото Говедаров-Река-Скуматов в общи линии си свърши добре работата, но е съвсем недостатъчно да се бори за нещо повече от постигнатото седмо място в шампионата. За тази цел са нужни поне още двама класни състезатели, които да изкачат отбора на Ямбол на следващото ниво.
 
Все пак Мартин Хорозов показа сериозно израстване след като участва в 2 пъти повече срещи и отбеляза сумарно 3 пъти повече точки отколкото миналата година. Започна трудно този сезон като в първите 10 мача само веднъж премина границата от 10+ точки. След заминаването на Митко Ангелов за Гърция обаче му се „отвори парашута” и направи най-добрата година засега в кариерата си – средно по 10.2 точки и 5.6 борби на мач. Брат му Димитър Хорозов изигра един-единствен мач в първия кръг от А-1 и след това спря поради болки в кръста. Те са стигнали до такава степен, че бъдещето на състезателя на терена е под сериозен въпрос. Друг „светъл лъч” в тима е играта в края на сезона на младия Павел Маринов. След като не получи шанс от Георги Младенов в Ботевград, на полусезона той се върна в Ямбол и със сигурност не съжалява за това свое решение. Иван Чолаков го налагаше, а талантливото крило го спечели с добра игра. Той стартира в 8 от последните 10 мача и бе предпочитан вариант от треньора пред Мартин Дурчев. В един от мачовете дори успя да вкара 24 точки във Варна на Черно море и бе на прага да изведе своите до успеха (загубиха след продължение със 105-108).
 
Ветеранът Дечо Коешинов пък бе на „вие” с бурканите си в къщи. По средата на зимата по невнимание контузи ръката си при „съприкосновение” с един от тях и пропусна почти цялата втора половина от шампионата и купата на страната. Появи се само в две срещи (с Левски и ЦСКА), но без да играе значителна роля за отбора. Бъдещето му в Ямбол като играч е под въпрос, но все по-често влизаше в ролята на помощник на Иван Чолаков в последно време. Дори и водеше тренировките на тима, докато старшията бе зает напоследък с „извънкласна” дейност. Чолаков бе избран в за първи път в Управителния съвет на БФБ, а малко преди това и за председател на комисията по спортните дейности в град Ямбол. Той води отбора на Ямбол в 16 от последните 18 години и дали няма в скоро време да предпочете по-мекото кресло в някой офис вместо сигурно омръзналото му треньорско място на скамейката на отбора?
 
Синът му Стойо Чолаков е една от надеждите на ямболския баскетбол, но вместо да използва възможността да се наложи в отбора, той сякаш тъпче на едно място. Само в 3 от 42 срещи той постигна двуцифрен точков актив и, с изключение на един отличен мач срещу ЦСКА, в който вкара 22, няма с какво друго да запомни сезона. Средно по 4.4 точки е прекалено малко за 22.9 минути, които прекарва на терена тази година.
 
Мартин Дурчев може би ще трябва да поработи малко повече върху всичко останало освен стрелбата от тройката от чиста позиция. На моменти той може да разплаче противника от тройки със своя уникален нестандартен стил, но когато няма ден в стрелбата, може да стори същото и с треньора си. Като се има предвид, че миналата година игра само в една среща за Левски и вкара 1 точка, постижението му от 8.8 точки и 23.0 минути средно на мач е повече от обнадеждаващо. Чолаков върна в играта и друг свой възпитаник – Иван Марчев, който имаше няколко проблясъка през годината и играеше такава роля, каквато винаги досега – спомагателна.
 
Всяка година Ямбол излиза с призива към местните бизнесмени да помогнат на отбора, но истината е, че след като Овергаз се оттегли, времената не са оцветени в розово. Опитват се най-вече със средства, отделени от общината да покрият бюджета, но явно те не достигат на тима да възвърне старата си слава. В детско-юношеските школи на града се работи добре, но след като завършат образованието си, малко от юношите остават в залата. А верните баскетболни фенове мечтаят отново да се върне доброто старо време...
 
ОТБОРНА СТАТИСТИКА МАЧ ПО МАЧ 
 
ИНДИВИДУАЛНА СТАТИСТИКА НА ОТБОРА ОБЩО ЗА СЕЗОНА 
 
ИНДИВИДУАЛНА СТАТИСТИКА НА ОТБОРА В ПЪРВА А-1