.jpg "Миньор 2015")
.jpg "Спартак Плевен")
.jpg "Черно море Тича")
Спартак Плевен – без победи навън и у нас не става, да не говорим в Европа
Спартак Плевен (spartak-basket.com)
02-06-2008 01:45
Реално погледнато, според селекцията им, Спартак Плевен трябваше да играят финал и в шампионата и купата на страната. Вместо това, те се задоволиха само с едно четвърто място. Вярно е, че след дълго отсъствие се завърнаха в Европа и участваха в турнира на ФИБА. Там обаче го изкараха по бързата процедура – „два мача и аут”, при това от тим горе-долу от нашата черга. Успяха в първия мач в Плевен, но в този град са падали и далеч по-познати имена от гръцкия Олимпия Лариса. В реванша имаше малка надежда, момчетата се държаха за известно време, но накрая не устискаха и отпаднаха. А дори и да бяха продължили, там ги чакаше Урал Грейт, преди да се влезе в груповата фаза, която поемаше разходите според правилата на ФИБА, а и щеше да докара поне няколко по-свестни тима в града.
След като приключи краткото им европейско участие, плевенчани трябваше да се съсредоточат върху домашната сцена. У дома в Плевен нещата се получаваха, но навън отбора играеше слабо и записа доста непредвидени загуби, които костваха по-високо класиране. Така Спартак остана извън четворката след първия етап и на жребия за купата се натресе на Лукойл Академик, което на практика означаваше без тях на Файнъл Фор в Самоков. Единият коз отиде напразно, оставаше другият – първенството. В него не можеше да се стигне до нищо повече от четвъртото място и домакинско предимство на четвъртфиналите в плейофите. Да, ама на полуфинала отново идваше голямата бариера, наречена Лукойл Академик, и съответно надеждите останаха само с евентуално спечелване на бронзовите медали. В най-драматичната серия от тазгодишните плейофи Спартак не успя срещу „късия” състав на Левски и остана без медал за втора поредна година. От 1996 година, когато плевенчани печелят дубъл в шампионата и купата на страната, те имат само едно-единствено призово място – през 2006 станаха трети в турнира за купата.
Големите проблеми на отбора дойдоха от изключително слабото им представяне извън Плевен. За цяла година Спартак успя да победи като гост единствено Сливен, Дунав 2007 и на два пъти Рилски спортист. Като капак на всичко дойде и срамното постижение от само 3 точки за една четвърт при загубата от Левски в първия мач за бронза. На почивката плевенчани водеха с цели 24 точки, които за тяхно съжаление се оказаха недостатъчни. Да водиш с толкова много, при това срещу отбор, вкарал едва 18 точки през първото полувреме и накрая да те бият – това наистина дава отговор защо тимът на Дарин Великов играе далеч под възможностите си и е психически нестабилен извън града си.
Спартак оглавиха няколко класации през тази година. Първата е тази по направени лични нарушения. Играчите на Великов спряха по непозволен начин 902 пъти съперниците си или по 22.0 на среща – най-много от всички изиграни мачове в шампионата у нас. От друга страна пък и състезателите от Плевен най-често заставаха на линията за наказателни удари – 968 пъти, от които вкараха 710 – с 6 повече от шампиона Лукойл Академик.
Шест чужденци играха в Спартак Плевен този сезон. Силно казано "играха", тъй като повечето от тях само разхождаха екипите по терена. Може би единствено донякъде гардът Владимир Йоич и Божо Барач (само в редовния сезон) се оказаха що годе сносни за нашите и без това ниски стандарти. Тук не броим Саша Топчов, който си е вече с български паспорт и, след капитана Хрисимир Димитров, си остава най-постоянният играч в отбора.
Барач дойде с гръм и трясък преди да затвори трансферния пазар в началото на февруари. В първите 4 мача правеше по 20 точки и 7 борби и върна отново апетита за нещо повече този сезон. С течение на времето обаче той бе обхванат от закона за затихващите трептения във физиката. За да се стигне до там, че в плейофите срещу Черно море веднъж вкара 1 точка, а в един мач дори нямаше и „гол”. В мачовете срещу Левски повече бе наблюдател от резервната скамейка и в крайна сметка вкара за три мача едва 3 тройки и 2 двойки. С други думи, получи добра оценка по време на редовния сезон, но на изпита, наречен „плейофи” получи „слаб 2” в бележника си.
Владимир Йоич бе основния плеймейкър в отбора, но Дарин е работил с много по-добри на този пост. Посъбуди се малко по-време на плейофите, но като цяло няма много видеокасети със свестни мачове да се продава след края на годината. Може би един от тях ще бъде решителния мач срещу Черно море в първия кръг от плейофите, когато вкара 21 точки.
Ако някой ви каже, че има американец в отбора си, реакцията ще бъде: „О, ти имаш вързани 20 точки, 5-6 асистенции и 5-6 борби поне всеки мач”. Не такъв е случаят с Мелвин Абрамс, който дойде заедно с Барач на полусезона и изигра 19 мача за отбора. Той вкара 42 точки, но не в един, ами във всичките от тях (2.2 на среща), а за плеймейкър 1.3 асистенции средно е много слабо постижение, дори в България. Да, вярно е, че може да пази добре в защита (особено за отбор като Спартак), но в нападение, когато бе на терена, плевенчани играеха 4 на 5.
И през тази година Хрисимир Димитров отново бе най-добрият играч на Спартак. Средно по 17.4 точки, 5.5 борби и 2.9 асистенции са мечта за всеки треньор, и то не само у нас. След по-малко от месец Хриси става на 34, но все още продължава да бъде сериозен фактор в първенството на страната ни. Само в 4 от 46 срещи този сезон не успя да постигне двуцифрен точков актив, като в 2 от тях бе на терена само по 10 минути и не се наложи да играе повече. Най-интересно е, че Хриси е най-добрият борец в отбора, като следващият го Саша Топчов е хванал 20 борби по-малко от него за цялата година. Освен, че е най-постоянния играч от тима, Хриси знае как да бележи и в ключови моменти накрая на мачовете, справка – коша в последната секунда срещу Черно море, който прати отбора на полуфинал в плейофите.
След лека крачка назад през миналата година, Топчов превключи на друга скорост през тази. Вкара 246 точки повече през 2008 (636) в сравнение с 2007 (390) и хвана 108 борби повече – 232 през 2008 спрямо 124 за 2007. Каквито и високи да бяха привличани, заедно с Хриси останаха основните точконосители в отбора си. След капитана Димитров, Саша бе другият на познатото си ниво, запомнен от времето прекарано в Черно море. Но със сигурност може и повече...
Тодор Тодоров имаше проблясъци по време на сезона, а явно те вече са контролирани от половинката му, с която се ожениха точно преди година. В един мач срещу ЦСКА той дори вкара 25 точки, въпреки че от наказателната линия в него бе само 2 от 10. Завърши сезона със 7.6 точки и 3.6 борби за 45 изиграни мача. Може би и цифрите в статистиката му щяха да са по-значителни, ако ги нямаше високите "комични" сърби, които му „ядяха” от времето.
Илия Станков завърши сезона преждеврменно, след като трябваше да оперира глезен. Не можа да вземе участие в плейофите и може да се каже това донякъде е причина, че Спартак не успя в битката за призово място. Разчиташе се в нападение най-вече на Димитров и Топчов, а това определено намаляваше разнообразието в плевенската атака и тя стваше по-лесно разгадаема. Както обикновено, когато има ден в стрелбата, Станков разплаква съперниците си, но ако няма (често му се случваше тази година) разплакваше съотборниците си. Близо с 3 точки по-малко от миналата година, той правеше по 11.3 този сезон.
Росен Софрониев няма да запомни с нищо този сезон и той по-скоро е олицетворение на това, което сториха плевенчани през годината – едно четвърто място в шампионата и безславно отпадане за купата още на четвъртфиналите.
Цветослав Острев оправдаваше доверието на старши треньора Дарин Великов в моментите, в които бе използван по-сериозно. 22-годишният младок от Троян обаче трудно се налага и все още влиза като резерва в мачовете на Спартак. Въпреки това, има средно по 7.0 точки за 19.3 минути през сезона.
Не такава е ситуацията с другия български гард, Александър Дяковски. Братът на Люси от „Music Idol” върви надолу и в сравнение с миналата година има „подобрение” само в категорията „допуснати грешки” (с 20 повече). Остана в сянката на Острев и особено Йоич и само в 3 от 40 мача направи двуцифрен точков актив, и то срещу отбори надолу в класирането – два по 13 точки срещу Рилски спортист и Сливен и веднъж 11 точки срещу Дунав 2007. Специалитетът му обикновено са тройки от „осмия метър”, но тази година е вкарал едва 33 такива за 40 мача, по-малко от една средно на среща. Като се добави, че има по 1.3 завършващи подавания в тях става ясно, че тази година не бе от неговите най-успешни.
Милош Живанович и Милан Олуич бяха поредните „недорузомения” в състава и добре направиха, че ги освободиха и двамата. Живанович си тръгна още в края на ноември, докато Олуич изкара и януари, но без особен успех. Остана единствено Александър Калан, чийто престой в Плевен ще се запомни най-вече в хотел „Балкан”, отколкото в зала „Балканстрой”.
Младите Борислав Генков, Данаил Цветков и Христо Ангелов са все още далеч от истината и трудно се вписват в схемата на Великов. Генков бе на „заточение” в Славия, но и там малко играеше, докато на Цветков и Ангелов мачовете през годината се броят на пръсти.
В Плевен трябва добре да премислят нещата относно селекцията за догодина, защото винаги е много по-добре да докараш един или двама свестни играчи, вместо да вземеш „на килограм” 4-5 некачествени такива и да се мъчи треньора да им намира място в схемата си. Оставете друго, ами се затриват и българските момчета, които никак не са по-лоши.
ОТБОРНА СТАТИСТИКА МАЧ ПО МАЧ
ИНДИВИДУАЛНА СТАТИСТИКА НА ОТБОРА ОБЩО ЗА СЕЗОНА
ИНДИВИДУАЛНА СТАТИСТИКА НА ОТБОРА В ПЪРВА А-1
След като приключи краткото им европейско участие, плевенчани трябваше да се съсредоточат върху домашната сцена. У дома в Плевен нещата се получаваха, но навън отбора играеше слабо и записа доста непредвидени загуби, които костваха по-високо класиране. Така Спартак остана извън четворката след първия етап и на жребия за купата се натресе на Лукойл Академик, което на практика означаваше без тях на Файнъл Фор в Самоков. Единият коз отиде напразно, оставаше другият – първенството. В него не можеше да се стигне до нищо повече от четвъртото място и домакинско предимство на четвъртфиналите в плейофите. Да, ама на полуфинала отново идваше голямата бариера, наречена Лукойл Академик, и съответно надеждите останаха само с евентуално спечелване на бронзовите медали. В най-драматичната серия от тазгодишните плейофи Спартак не успя срещу „късия” състав на Левски и остана без медал за втора поредна година. От 1996 година, когато плевенчани печелят дубъл в шампионата и купата на страната, те имат само едно-единствено призово място – през 2006 станаха трети в турнира за купата.
Големите проблеми на отбора дойдоха от изключително слабото им представяне извън Плевен. За цяла година Спартак успя да победи като гост единствено Сливен, Дунав 2007 и на два пъти Рилски спортист. Като капак на всичко дойде и срамното постижение от само 3 точки за една четвърт при загубата от Левски в първия мач за бронза. На почивката плевенчани водеха с цели 24 точки, които за тяхно съжаление се оказаха недостатъчни. Да водиш с толкова много, при това срещу отбор, вкарал едва 18 точки през първото полувреме и накрая да те бият – това наистина дава отговор защо тимът на Дарин Великов играе далеч под възможностите си и е психически нестабилен извън града си.
Спартак оглавиха няколко класации през тази година. Първата е тази по направени лични нарушения. Играчите на Великов спряха по непозволен начин 902 пъти съперниците си или по 22.0 на среща – най-много от всички изиграни мачове в шампионата у нас. От друга страна пък и състезателите от Плевен най-често заставаха на линията за наказателни удари – 968 пъти, от които вкараха 710 – с 6 повече от шампиона Лукойл Академик.
Шест чужденци играха в Спартак Плевен този сезон. Силно казано "играха", тъй като повечето от тях само разхождаха екипите по терена. Може би единствено донякъде гардът Владимир Йоич и Божо Барач (само в редовния сезон) се оказаха що годе сносни за нашите и без това ниски стандарти. Тук не броим Саша Топчов, който си е вече с български паспорт и, след капитана Хрисимир Димитров, си остава най-постоянният играч в отбора.
Барач дойде с гръм и трясък преди да затвори трансферния пазар в началото на февруари. В първите 4 мача правеше по 20 точки и 7 борби и върна отново апетита за нещо повече този сезон. С течение на времето обаче той бе обхванат от закона за затихващите трептения във физиката. За да се стигне до там, че в плейофите срещу Черно море веднъж вкара 1 точка, а в един мач дори нямаше и „гол”. В мачовете срещу Левски повече бе наблюдател от резервната скамейка и в крайна сметка вкара за три мача едва 3 тройки и 2 двойки. С други думи, получи добра оценка по време на редовния сезон, но на изпита, наречен „плейофи” получи „слаб 2” в бележника си.
Владимир Йоич бе основния плеймейкър в отбора, но Дарин е работил с много по-добри на този пост. Посъбуди се малко по-време на плейофите, но като цяло няма много видеокасети със свестни мачове да се продава след края на годината. Може би един от тях ще бъде решителния мач срещу Черно море в първия кръг от плейофите, когато вкара 21 точки.
Ако някой ви каже, че има американец в отбора си, реакцията ще бъде: „О, ти имаш вързани 20 точки, 5-6 асистенции и 5-6 борби поне всеки мач”. Не такъв е случаят с Мелвин Абрамс, който дойде заедно с Барач на полусезона и изигра 19 мача за отбора. Той вкара 42 точки, но не в един, ами във всичките от тях (2.2 на среща), а за плеймейкър 1.3 асистенции средно е много слабо постижение, дори в България. Да, вярно е, че може да пази добре в защита (особено за отбор като Спартак), но в нападение, когато бе на терена, плевенчани играеха 4 на 5.
И през тази година Хрисимир Димитров отново бе най-добрият играч на Спартак. Средно по 17.4 точки, 5.5 борби и 2.9 асистенции са мечта за всеки треньор, и то не само у нас. След по-малко от месец Хриси става на 34, но все още продължава да бъде сериозен фактор в първенството на страната ни. Само в 4 от 46 срещи този сезон не успя да постигне двуцифрен точков актив, като в 2 от тях бе на терена само по 10 минути и не се наложи да играе повече. Най-интересно е, че Хриси е най-добрият борец в отбора, като следващият го Саша Топчов е хванал 20 борби по-малко от него за цялата година. Освен, че е най-постоянния играч от тима, Хриси знае как да бележи и в ключови моменти накрая на мачовете, справка – коша в последната секунда срещу Черно море, който прати отбора на полуфинал в плейофите.
След лека крачка назад през миналата година, Топчов превключи на друга скорост през тази. Вкара 246 точки повече през 2008 (636) в сравнение с 2007 (390) и хвана 108 борби повече – 232 през 2008 спрямо 124 за 2007. Каквито и високи да бяха привличани, заедно с Хриси останаха основните точконосители в отбора си. След капитана Димитров, Саша бе другият на познатото си ниво, запомнен от времето прекарано в Черно море. Но със сигурност може и повече...
Тодор Тодоров имаше проблясъци по време на сезона, а явно те вече са контролирани от половинката му, с която се ожениха точно преди година. В един мач срещу ЦСКА той дори вкара 25 точки, въпреки че от наказателната линия в него бе само 2 от 10. Завърши сезона със 7.6 точки и 3.6 борби за 45 изиграни мача. Може би и цифрите в статистиката му щяха да са по-значителни, ако ги нямаше високите "комични" сърби, които му „ядяха” от времето.
Илия Станков завърши сезона преждеврменно, след като трябваше да оперира глезен. Не можа да вземе участие в плейофите и може да се каже това донякъде е причина, че Спартак не успя в битката за призово място. Разчиташе се в нападение най-вече на Димитров и Топчов, а това определено намаляваше разнообразието в плевенската атака и тя стваше по-лесно разгадаема. Както обикновено, когато има ден в стрелбата, Станков разплаква съперниците си, но ако няма (често му се случваше тази година) разплакваше съотборниците си. Близо с 3 точки по-малко от миналата година, той правеше по 11.3 този сезон.
Росен Софрониев няма да запомни с нищо този сезон и той по-скоро е олицетворение на това, което сториха плевенчани през годината – едно четвърто място в шампионата и безславно отпадане за купата още на четвъртфиналите.
Цветослав Острев оправдаваше доверието на старши треньора Дарин Великов в моментите, в които бе използван по-сериозно. 22-годишният младок от Троян обаче трудно се налага и все още влиза като резерва в мачовете на Спартак. Въпреки това, има средно по 7.0 точки за 19.3 минути през сезона.
Не такава е ситуацията с другия български гард, Александър Дяковски. Братът на Люси от „Music Idol” върви надолу и в сравнение с миналата година има „подобрение” само в категорията „допуснати грешки” (с 20 повече). Остана в сянката на Острев и особено Йоич и само в 3 от 40 мача направи двуцифрен точков актив, и то срещу отбори надолу в класирането – два по 13 точки срещу Рилски спортист и Сливен и веднъж 11 точки срещу Дунав 2007. Специалитетът му обикновено са тройки от „осмия метър”, но тази година е вкарал едва 33 такива за 40 мача, по-малко от една средно на среща. Като се добави, че има по 1.3 завършващи подавания в тях става ясно, че тази година не бе от неговите най-успешни.
Милош Живанович и Милан Олуич бяха поредните „недорузомения” в състава и добре направиха, че ги освободиха и двамата. Живанович си тръгна още в края на ноември, докато Олуич изкара и януари, но без особен успех. Остана единствено Александър Калан, чийто престой в Плевен ще се запомни най-вече в хотел „Балкан”, отколкото в зала „Балканстрой”.
Младите Борислав Генков, Данаил Цветков и Христо Ангелов са все още далеч от истината и трудно се вписват в схемата на Великов. Генков бе на „заточение” в Славия, но и там малко играеше, докато на Цветков и Ангелов мачовете през годината се броят на пръсти.
В Плевен трябва добре да премислят нещата относно селекцията за догодина, защото винаги е много по-добре да докараш един или двама свестни играчи, вместо да вземеш „на килограм” 4-5 некачествени такива и да се мъчи треньора да им намира място в схемата си. Оставете друго, ами се затриват и българските момчета, които никак не са по-лоши.
ОТБОРНА СТАТИСТИКА МАЧ ПО МАЧ
ИНДИВИДУАЛНА СТАТИСТИКА НА ОТБОРА ОБЩО ЗА СЕЗОНА
ИНДИВИДУАЛНА СТАТИСТИКА НА ОТБОРА В ПЪРВА А-1
Коментари
