Левски – национали много, лидер няма

Левски е отборът, който дава основното ядро на националния ни отбор - има седем настоящи плюс един бъдещ национал. Друг е въпросът кои заслужават и кои ще бъдат извикани в разширения тим на Пини Гершон през това лято. Изборът на известния евреин не е много голям и нищо чудно доста от тях отново да бъдат сред избранниците. Славейков, Веселинов, Радионов, Върбанов, Великов и братя Георгиеви плюс Захариев са имената на тези, които ще се опитат да попаднат в отбора за евроквалификациите в края на август.
 
До Нова година всичко вървеше нормално и отборът играеше добре. Стартира с разгромна победа в Ямбол, а освен това грабна такива като гост в Плевен, Варна и Самоков. По средата на декември дори за малко и шампионите от Лукойл Академик да клекнат, а се измъкнаха след продължение  в зала „Триадица”. Горчилка внесе единствено загубата у дома от Рилски спортист във втория кръг. Именно тя обаче дойде тогава да ни подскаже, че отвътре има нещо, което започва да куца.
 
Като цяло Левски имаше повод за весели новогодишни празници, а за тяхно нещастие, сезонът не бе приключил с 2007 година.
 
От началото на 2008 обаче започна изненадващ и много внезапен спад във формата на тима. Дойдоха две поредни загуби от ЦСКА, както и една с продължение във Варна, а като по чудо бяха измъкнати мачовете срещу Черно море и Спартак Плевен у дома, след като и в двата гостите водеха убедително в резултата.

Следващия мач с Лукойл Академик бе загубен с почти 30 разлика у дома, след което дойде поредицата от 4 последователни победи преди паузата за мачовете от турнира за купата.
 
Рилски спортист бе елиминиран след два успеха, но много трудно, с обща разлика в точките 9. Така се стигна до Финалната четворка в Самоков, където Левски бе в ролята на сериозен фаворит в полуфинала срещу Черно море. „Сините” излязоха пред погледите на новия национален слекционер Пини Гершон, но вместо да се покажат в най-добра светлина, всички си бяха глътнали баскетболната граматика. Асен Великов направи невъзможното срещу бившия си отбор и вкара тройка със сирената, която ще си помни за цял живот. Но тя няма да навява хубав спомен, тъй като в продължението „сините” отново не приличаха на себе си и съвсем заслужено отпаднаха.
 
В мача за бронзовите медали за тази купа Левски победи вечния съперник ЦСКА, но само с точка разлика, след ново слабо представление на „актьорите” в синьо.
 
Кой каквото и да разправя, нямаше атмосфера в отбора и той след Нова година не играеше въобще както трябва. Това си личеше не само от резултатите, но и от играта на състезателите, които измъчваха не само себе си, но и публиката, която ги наблюдаваше. Да, отборът бе на второ място в т.нар. ни елитна група, но какво от това. Оставаше с толкова много национали и един чужденец да не е на това място, като се има предвид, че останалите отбори отстъпваха доста на Левски. Нито ЦСКА се доближаваше, Спартак Плевен бе обхванат от провинциализъм, Черно море привлече американци, но защитата им с тях още повече се влоши, Балкан имаше по-малко потенциал, а изглеждаше много по-добре. Изключение прави мачът в Ботевград, когато „синият” ураган мина през града, но това бе абсолютна случайност и не отговаряше на истинското съотношение на силите. Другите отбори в класирането не трябваше да създават сериозни проблеми, след като хендикапът на букмейкърите винаги бе повече от +15 в тяхна полза.
 
Така след провала за купата дойде смяната на Любомир Минчев, която не бе задължителна, но се оказа наложителна. Минката е един от малкото специалисти, които отделят по дни и нощи да разучават съперника и да търсят слабите му страни. Заедно с Тони Дечев, безспорни лидери у нас в скаутинга на противника (а дали има и други такива?), но това не е всичко, с което един старши треньор трябва да се ограничи. Не успя да извлече максимума от състезателите, чийто потенциал и без това не е чак толкова голям. Отборът вървеше надолу, издъни се за купата, но не в това бе проблемът. Всички бяха извън форма и нито един не показваше това, на което е способен. Връзката между играчи и треньор ставаше все по-тънка, а това неминуемо се отрази и на играта на отбора. Но за играчите малко по-долу.
 
Минчев налучка ваксата по време на купата миналата година в Перник, а за това помогнаха и вирнатите носове на „звездите” от миналогодишния ЦСКА. Левскарите изиграха един супер полуфинал и спечелиха сребърните медали. От тогава насам „сините” се провалиха в шампионата през миналата година и завършиха едва на шесто място, а тази пролет не задоволиха с представянето си за купата и останаха трети. За отбор с името Левски това е определено незадоволително.
 
Със сигурност Минчев ще бъде в скоро време един от най-добрите треньори в България, а за това показен факт е, че бе „прилапан” от ръководството на Лукойл Академик веднага след като остана свободен. А и може би да седиш на пейката до такива специалисти като Пини Гершон и Желко Лукаич ще му помогне да се качи едно ниво нагоре.
 
Така на горещия стол седна Юлиан Аладжов, който до този момент бе повече известен с откриването на млади таланти и се занимаваше с подготовката на подрастващи. Хапката се оказа голяма, а той трябваше да влиза в час по време на мачовете. От БФБ пък така бяха изготвили програмата за първенството след купата, че той не можеше да си поеме дъх. Аладжов не бе подготвен за такива битки, още повече плейофни. И това серията с Балкан го показа. Друг е въпросът, че имаше и сериозни проблеми с контузени състезатели, което лимитира ротацията в състава му. А и реално нямаше помощник-треньор, който да му окаже съдействие в трудните моменти. А такива не липсваха, даже напротив...
 
Доброто хрумване бе връщането в отбора на треньора по физическа подготовка, Георги Драганов, който се опита да сътвори чудеса с изморените тела на играчите. Защото се видя докъде издържаха някои от баскетболистите, благодарение на не особено качествената физическа подготовка, провеждана преди. На самия Файнъл Фор в Самоков играчите толкова бяха „напомпани”, че топката ги тупкаше тях, а не обратното...
 
В оставащите мачове до края на редовният сезон, отборът на два пъти помете съперниците си (Спартак Плевен и Рилски спортист), но и записа две загуби (от Лукойл Академик и от Ямбол, последната в мач със значение само за противника).
 
„Сините” платиха отстраняването на Ямбол в първия кръг от плейофите с контузията на Златин Георгиев. „Голди” скъса менискус и бе аут до края на сезона. На пръв поглед нямаше да има проблеми той да бъде заместен, но впоследствие се оказа, че не е така. А на Левски тепърва предстояха истинските битки в плейофите, започвайки от тези срещу Балкан.
 
Напрежението взе връх, а повечето от състезателите на Левски не успяха да се преборят с него. В първите два мача, къде от слаба игра, къде от съдийски грешки, „сините” загубиха драматично и отидоха „без ръка” в Ботевград.
 
На всичко отгоре и на Роб Престън се обадиха хроничните проблеми с абдукторите и в един момент една от дългите скамейки в нашата А-1 наистина окъся.
 
Третият мач бе истински екшън. Баскетболистите на Левски като че ли си припомниха онази разгромна победа в шампионата и изглеждаха решени да измъкнат победата "със зъби и нокти". В края обаче останаха само героичните усилия на Асен Великов, който получи след мача в джоба си повиквателната на Пини. Така Балкан остави Левски „капо” в серията и отиде на финал след 20 години отсъствие в него. „Сините” отново трябваше да играят за бронза, а там противник бе отбор, който те биеха, където го хванат през годината.
 
С окастрен състав Левски изтръгна победата в серията и приключи успешно сезона. Най-накрая се видя и класата на един от най-добрите български плеймейкъри – Юлиян Радионов. Бургазлията изигра най-силните си три мача за годината точно срещу Спартак в серията за 3/4 място. След като пропусна началото на сезона и все още се възстановяваше от контузия, дълго време той бе длъжник на тима и имаше само временни проблясъци. Отборът имаше нужда от лидер на терена, а какъв по-добър пример от Юли или Торо за това. Ако Радионов бе играл през цялата година така, както в последните три срещи, Левски щеше да изглежда далеч по-различно. За годината средно по 6.9 точки и 2.1 асистенции, а в серията срещу Спартак за бронза – средно по 18.0 точки и 3.0 асистенции. Хмм, разлика и то каква...
 
Станислав Славейков започна много добре сезона и през първия етап бе най-полезният състезател на Левски. Без да блести, той си вършеше работата, а цифрите в статистиката му говореха за това, колко е полезен на тима си. При второто завъртане обаче влезе в „дупка” и слабите му мачове преобладаваха над добрите игри. За да се стигне до мачовете за купата, в които, заради конфликт с треньора или нещо друго, игра много по-малко и отбеляза едва 14 точки в два мача. Една от основните причини за това, че Левски не игра финал е липсата на достатъчно игрово време за Славейков в мача срещу Черно море. Завърши сезона прилично, и то най-вече за това, че отбеляза последният кош в първенството и донесе медалите за отбора на Левски. Може много повече, а най-лошото ще бъде, ако си помисли, че е стигнал върха в развитието си. Липсва лидерското чувство у него, а едва ли в по-различен отбор от този на Левски ще има тази прекрасна възможност. В края на сезона сбърканата физическа подготовка на отбора още от миналата година оказа най-голямо влияние именно върху него. Славейков има върху какво да помисли по време на лятната ваканция, още повече – с многото таланти на неговия пост мястото му в националния не е гарантирано. Сигурно е, че Станислав има потенциал, но през последните месеци той самият като че ли го забрави. Въпреки сривовете по време на годината, си остава с най-голям коефициент за отбора от всички изиграни срещи – 17.2 средно.
 
Следва го капитанът на отбора Стефан Георгиев, който ходи някъде на проби преди началото на сезона и се завърна у нас, за да разбере, че манджата на мама е най-хубава на света. Най-постоянният играч в тима, изпълни добре задачата си в подкошието – 13.2 точки и 7.5 борби с осем дабъл дабъла за сезона. Торо си остава най-добрият български център, въпреки слабата конкуренция наоколо. Трябва да коригира мерника си от наказателната линия – само 64 %, като е пропуснал общо 50 удара за целия сезон оттам.
 
След като стартира в едва 7 мача миналата година, брат му Златин Георгиев започна в 31 от срещите през тази. Наложи се като титуляр, а догодина трябва да бъде и „по-нахален” в атака. Остава прекалено другите да диктуват модата в тима, а в доста от срещите през сезона показа, че може и той да го прави добре. На два пъти през годината вкара над 20 точки, но срещу Рилски спортист. Време е това да се случва и срещу Лукойл... Контузията му попречи да завърши сезона на терена, а както вече казахме, липсата му се почувства сериозно в края.
 
Веско Веселинов и Роб Престън покриваха "четворката" през тази година, но определено и двамата са длъжници на отбора. Вместо да покаже напредък в сравнение с миналия сезон, Престън се „побългари” и придоби нашенски манталитет. Очакванията бяха за негов много по-добър сезон, но той не блесна с нищо повече отпреди. 9.9 точки и 5.2 борби са що годе прилично постижение за 21 минути игра, но обикновено в защита противниците го разминаваха като пътен знак. Сигурно ние няма да научим американците как да пазят, но и той си акцентираше повече на цифрите в нападение, както и да стори някоя и друга атрактивна забивка.
 
Ако някой каже, че 11.0 точки и 4.5 борби за Веселинов са неговият таван, не му вярвайте. Момчето може много повече, и за целта трябва да бъде по-постоянен в изявите си. Редува силни със слаби игри. Ако при престоя си в Щатите може да бъдеш допълващ елемент, тук (в България) от теб се иска да свириш основна цигулка.
 
Асен Великов – статиситката му е с 3 пъти по-добра от предишния сезон в Лукойл Академик. И нормално, в Левски му дадоха повече шанс. Ако знаеше, че Пини е човекът, който ще го „разиграе”, щеше сам да му плаща да идва да го гледа. Игра добре и ще се запомни с тройката, която изравни резултата със сирената и докара до продължение полуфинала за купата, точно когато Гершон беше дошъл на първи оглед. При второто визита на израелеца, Великов избухна в Ботевград и почти сам щеше да бие домакините в третия мач от плейофните полуфинали. Младият състезател обаче има още доста резерви и ще расте нагоре, ако има кой да го научи. Какъв по-добър учител от Пини през лятото...И да не забравя да остава допълнително в залата за стрелба не само от трите точки (само 28.9 % тази година), но и от наказателната линия (68.4 %, при това за гард, са твърде малко).
 
Николай Върбанов все още се лута и не може да се наложи в отбора, като играе само по 13 минути на мач. 4.5 точки и 3.9 борби средно го държат все още са далеч от истината. И нито един дабъл дабъл за годината. Дабъл дабъл ли казахме? Извинете! - той само три пъти постигна двуцифрен актив от точки и нито един път такъв при борбите. Ако Ники вкара веднъж извън трапеца, може и да стане играч от него. Той все още като че ли не разбира, че трябва да тренира по дни и нощи и да не излиза от залата. А и как не се намери един треньор, който да му покаже как се правят нещата... С тези данни той отдавна трябваше да бъде фактор по баскетболните терени, не само у нас. Никой не се ражда научен, но когато сам не можеш да си помогнеш, никой друг не може да ти помогне...
 
Ростислав Диков се издъни с канабис точно тогава, когато не трябваше. Не че няма и други, които да го правят, но той плати цената и за тях и бе наказан за година. А определено можеше да върши по-полезна дейност през май. Талантът на гарда накара ръководството на Левски да постъпи с разбиране, и там все още показват, че държат на него. Остава Диков да се отблагодари за това и догодина да се върне с още повече желание за игра.

Само на 17 години Христо Захариев изкара повече от месец подготовка в гръцкия гранд Панатинайкос преди началото на сезона. Младокът имаше проблеми с контузии, а и не само те му попречиха да получи повече игрово време. Един от най-големите български таланти в момента, Захариев е фактор в своята възраст. Трябва да преодолее страха и да бъде по-смел и решителен, за да го покаже и на батковците...
 
Цветелин и Павел Иванови играеха по-малко, а с поведението си показаха, че все още са „зелени” за големи неща. Цветелин бе хвърлен от Аладжов в „огъня”, но чичко Мортън само това и чакаше. И той и Павел ще станат, но въпросът е дали ще надскочат „българското” ниво.
 
В крайна сметка класирането на Левски е два пъти по-добро от миналогодишното. Неспорим факт, който много специалисти не оценяват. Тимът стана трети, а миналата година по това време беше едва шести. Ако успее да запази основното ядро от баскетболисти, предимно национали, с няколко добри нови попълнения може и да се поставят по-високи цели през идния сезон.
 
ОТБОРНА СТАТИСТИКА МАЧ ПО МАЧ 
 
ИНДИВИДУАЛНА СТАТИСТИКА НА ОТБОРА ОБЩО ЗА СЕЗОНА
 
ИНДИВИДУАЛНА СТАТИСТИКА НА ОТБОРА В ПЪРВА А-1