Nothing to remember*

02-06-2008 01:53

Почти всички представителни тимове вече са във ваканция. Отмина още един сезон в баскетбола ни, който едва ли ще се запомни с нещо, освен с това, че Лукойл Академик завършиха без загуба. Те бяха с класи над останалите, а другите водеха оспорвани битки след тях, но с определено ниско качество. „Студентите” поиграха в Европа, докато ги понатупа Динамо, а всичко останало бе една жалка картинка на играта. Това е истината, колкото и да боли от нея. С малки бюджети, отборите кретаха горе долу, та дори си и създадоха конкуренция от второто място надолу. А качеството бе ниско, макар че и на количество не бяхме го докарали.

Със студени, стари и мръсни зали, в чийто тоалетни трябва да влизаш с противогаз, с малко зрители и слаб баскетбол. А специалистите в областта са прекалено много, може би повече от броя на играчите у нас. Всеки даваше акъл, а всъщност толкова се оплетохме в кълчища, че не се вижда кога ще излезем от тях.

Хората в Самоков построиха нова зала, а не им дадоха нито едни финали за подрастващи. Сега и националният отбор жени отказва да играе там, защото била прекалено... голяма. Ами нали само до преди месец-два ревахме, че нямаме голяма и хубава зала. Честно да си кажем, и ние май не знаем точно какво искаме...

Баскетболът уж се лепва като етикет за интелигентни хора, а у нас мислещите такива в тази игра останаха малко. Таим надежда, че новата управа на федерацията може да промени нещата. Но определено трябва да се тръгне дълбоко из корените и да се кара наред. От подрастващи, до големи. И да сме въоръжени с търпение...

Да възродим вече позамрелите десетки баскетболни центрове от миналото трябва да е една от основните задачи в близко бъдеще. И в тази връзка, едно голямо „БРАВО” на Овергаз и тяхната ученическа лига, която пали все повече деца в цялата страна.

За женското първенство няма да говорим тук, щото много хора може да ни се разсърдят. Едно е сигурно, това бе най-слабото първенство в историята на женския ни баскетбол. Едва ли има друго такова, в което повечето отбори съществуват колкото да ги има, а понякога и губят с цел от недоимък, за да пестят. А някои момичета заминаха за Испания, не за пари, ами поне да се чувстват що годе нормално.

Май общо взето най-хубавото нещо, което ни се случи, бе назначаването на Пини за треньор на националния тим. Дано всички, които се докоснат до него през това лято, попият от него, колкото могат. Играчи, треньори, специалисти, всички... Има какво да се научи от известния израелец, но едва ли само той ще е достатъчен, за да се променят кардинално нещата. Само от едно се опасявам, да не го променим ние него...

Лукойл Академик – Номер едно, баце!

Балкан – отборът, който надскочи себе си

Левски – национали много, лидер няма

Спартак Плевен – без победи навън и у нас не става, да не говорим в Европа

Черно море – много сметки, слаба защита и едно сребро

ЦСКА – разочарованието на сезона

Ямбол – примирени със средняческата роля

Рилски спортист – нова зала, време е и за нещо повече

Дунав 2007 – по-големи амбиции, същите резултати

Сливен – дългоочаквано завръщане в А-1, без добър център - толкова

*(англ.) Нищо запомнящо се

ОЩЕ НОВИНИ