Осем неща за НБА скаутинга

Майкъл Бийзли бе следен отблизо още от гимназията

07-07-2008 17:56

Когато някой от отборите в Националната баскетболна асоциация забележи играч, който е потенциален избор от драфта, един от методите, по които агентите разучават таланта, е да изследват характера му извън игрището и отношението му към хората. Разучава се не само отношението му към треньорите и "скаутите" от НБА, но и към хората, чиито длъжности нямат нищо общо с бъдещата им кариера – например шофьор на такси или сервитьор в ресторант. Начинът на комуникация с персонала на отбора – мениджъри на екипировката, момчетата, които подават топките и дори авторите на уебсайта – разкрива много за личността и поведението на играча.

Това не е просто пример, а нещо важно и съществено, дори повече от някои от отделните компоненти на играта на даден състезател – стрелба, дрибъл, пас, борба или защита. Мениджъри и асистенти обикалят щатите през целия сезон, гледайки мачове от NCAA и вземащи интервюта от различни хора, като по този начин подбират потенциални играчи в Лигата.

Ето 8 неща, които най – вероятно не знаете за процеса „scouting“:

1. Ако си играч, който е потенциален талант за НБА драфта, агентите те наблюдават през цялото време.

Някои от колежанските играчи си мислят, че съгледвачите от НБА ги наблюдават само когато топката е в ръцете им. Грешка. Ето обяснението на Брайън Хейгън, асистент в отбора на Ню Орлиънс Хорнетс:
"Баскетболът е уникален сред четирите основни спорта. Докато в другите, поради шлемовете и голямото разстояние от полето, не можеш да видиш гримасите и реакциите при различни ситуации, при баскетбола всичко се вижда отлично. Можеш да видиш как играчът реагира, как комуникира със съотборниците и треньорите си, начина по който сяда на пейката, след като е изкаран от игра. И още много – как реагира на реклами, или когато съотборник има лош ден на игрището. Хленчи ли, оплаква ли се много, какъв вид лидер е. Има уникални неща, които човек може да види по време на скаутинга и това е само в баскетбола. Ние гледаме всеки аспект от характера на играчите – как загряват преди мач и приемат ли го насериозно. Дали работят с треньора по компонент, който е евентуално по-слаб или просто стрелят по начин, който няма да им послужи в мача."

2. Скаутите интервюират колкото може повече хора, които познават играча, защото не може да се вярва на слухове.

Често наблюдателите говорят периодично с треньора в колежа, за да съберат повече "вътрешна" информация за драфтъра. По принцип треньорите от колежанските отбори не дават много информация за положителните страни на състезателите, тъй като, за да имат резултат, колежанските програми трябва да се изпълняват в дълъг период от време. Именно затова момчетата искат да попаднат в колеж, от който са излезли добри префесионалисти – сигурен фактор, че програмата им е добра. Също така треньорите имат различно отношение към различните скаути – по-близки са към някои, и това създава една граница на доверието. Именно затова скаутите трябва да "копаят дълбоко", говорейки с треньори от гимназиите, както и асистенти от колежа – хора, които нямат голям ефект върху бъдещето на играча и могат да дадат по-безпристрастно мнение. Наблюдението не е работа за ден-два. То отнема години и следвайки и разучавайки играча, постепенно придобиваш усещане какъв е на и извън игрището.

3. ...значи трябва да могат да четат между редовете.

Дори ако някой треньор не иска да каже истината за свой играч на НБА скаут, защото не харесва състезателя си, скаутите трябва да разчитат истината по езика на тялото и начина, по който е отговорено на въпросите им. Хейгън казва:
"Никога не съм говорил лично с някого, искащ да нарани репутацията на даден играч, казвайки отрицателни неща, но по самия начин на разказване човек може да си направи извод за отношението. Определено не е нужно да си атомен физик, за да го забележиш. Обикновено, когато говориш с някого, или го прехвалват, или точно обратното. Ако някой прави това ще трябва да се „поразтърсиш“. Може би си в ситуация, в която играчът и треньорът имат някакво спречкване. Понякога се случва. Ето защо ние се подсигуряваме. Не искаме да оставяме нешлифовани диаманти."

4. Важно е играчът да е здрав. И не само физически.

"Издържливостта се среща в две форми", обяснява Хейгън. "Мисля, че най-важна е психическата. Не този вид, в който играчът излиза блъскайки хората и предизвиквайки конфликти, а менталната – на и извън игрището.“
"Сезонът от 82 мача в НБА е като дълго трасе, пълно с възходи и падения. Най-добрите съотборници са тези, които могат да се поддържат и да стоят съсредоточени. Те могат да излизат всяка вечер и да изстискват най-доброто от себе си."
"В баскетбола, на каквото и ниво да е, треньорът винаги ще избере психологически по-здравия играч пред "мекошавия" (дори да е малко по-талантлив). Ако играч е зрял, той е способен да предвиди какво може да му се случи и да го преодолее, защото пътя в НБА не е никак лесен. Ще има загуби, дълги нощи и слаби игри. Трябва да можеш да се справиш с тях като зрял, корав играч."

5. В много случаи поведението и личността на играча не се променят, когато стане професионалист.

До времето, когато играчът достигне до възраст за влизане в драфта, вече е преминал през организирани отбори. С малко изключения, играчите продължават с навиците, които са придобили (независимо дали лоши или добри).
Бил Парсълс е казал: "Ако не хапеш, когато си малко кутре, няма да хапеш и когато станеш голям пес."
В много случаи когато играч не е "корав" като малък, най-вероятно няма да се промени и като професионалист. А ако не успее да се справи със сезон от 30 мача, то какво остава за такъв от 82?

6. Про-скаутите са интерпретатори, опитващи да "преведат" NCAA до NBA.

Проблемът при използването на статистиките и представянето на играча в колежа е че има съществени разлики между играта на двете нива. Просто защото някой може да направи някоя стрелба в колежански мач, това не означава, че ще успее да го повтори в НБА. Ако доминацията с чиста физическа подготовка може да бъде осъществена в колежа, тя може би няма да бъде повторена при по-големите, по-бързите и по-силните професионалисти.
"Именно тази транслация се опитват да овладеят скаутите в бизнеса", казва Хейгън. „
Какво означават възможностите на даден играч в професионалната лига, От гледна точка на баскетбол, умения, както и физически данни? Това се опитваме да разберем, и то не само гледайки статистиките малко преди драфта, а наблюдавайки даден играч цяла година."

7. Интелигентността на играча е важна, но по-важна е "баскетболната му интелигентност".

Националната футболна лига на САЩ и Канада използва тест, чрез който се проверява интелигентността и способностите за учене на състезателите. Издирвачите на таланти в NFL смятат че паметта и умът са от особено значение с оглед сложността на футболните книги. Баскетболните книги не са толкова трудни, но скаутите гледат внимателно отделни характеристики, които са важни за играта. Баскетболните инстинкти, включващи знанието къде да бъдеш на игрището и предугаждането на събитията, които са критични за играча. Ето пример от реалността за това как баскетболният интелект помага на играч - всеизвестният Лари Бърд никога не се е отличавал със супер скорост или отскок, но е в Залата на славата поради невероятното си чувство за играта, предвиждайки какво ще се случи на игрището.
"Едно от нещата, които се опитваме да разберем, е дали играчът усеща играта," казва Хейгън. "или просто е супер атлет, но на игрището е като риба на сухо - не знае какво да прави. Високата интелигентност може да помогне, но това, което търсим, е баскетболното IQ. Дали играчът разбира как да играе? Разбира ли "течението" на играта?"
В някои случаи липсата на разбиране на играта или видимо затруднение в заучаването на нападателните стратегии на отбора са голяма трудност на младите играчи в НБА.

8. В НБА играчите трябва да имат социални умения.

Способността на играч да комуникира с другите се оказва огромен фактор, имайки предвид продължителността на сезона в НБА. Той започва от началото на октомври и завършва през април (за тези, които стигнат до плейофите, е дори по-дълъг), което означава че играчите прекарват повечето време заедно - в самолета, в хотелите или в съблекалнята. Ако човек си създава проблеми със съотборниците си и не може да комуникира добре, това може да се отрази много негативно на това как е приет в отбора.
Едно от нещата, към което се стремят отборите, е да се създаде семейна атмосфера. Важно е човек да се "свърже" със съотборниците си не само на професионално ниво, но и на персонално. Трябва да се съберат хора, които се разбират и играят добре заедно.
"Събирайки "вътрешна" информация на играчите, ние разбираме дали се разбира с учителите и съучениците си. Важно е да се изгради приятна атмосфера, вкарвайки в отбора хора, които имат същите разбирания като нашите." завършва разказа Хейгън.