Динамо Москва - кошмарът на Лукойл Академик се завръща

През февруари, когато българският Лукойл Академик се изправи (както после се оказа - за негово нещастие) срещу Динамо Москва на осминафиналната фаза за Купа УЛЕБ, вече веднъж ви представихме този руски тим. Сега на нас ни се налага отново да ви припомним историята и постиженията на Динамо Москва, а на хората в щаба на "студентите" им се налага пък да помислят как този път отборът им да не претърпи подобен разгром от същия съперник.
 
Клубът от руската столица е създаден през 1923 година, по времето, когато Русия все още е част от Съветския съюз, и името му е било избрано, за да символизира "сила в движение". Динамо печели шампионата на СССР през 1937 и 1948 г. и достига до финала през 1944 г., като също така завършва на трето място през 1946, 1957 и 1958 г. Последвали години без значими успехи в местния шампионат, въпреки че през 1968 г. отборът стига до финала за Купата на носителите на национални купи (КНК), където губи от Славия Прага. Отборът завършва трети в лигата на СССР четири пъти между 1975 и 1982 година.
 
След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. клубът постига нови успехи извън границите на Русия. През същата година достига полуфинал за купа "Сапорта", където губи серията с една точка от бъдещия шампион ПАОК Солун. Звездното крило на Динамо, Валери Дайненко, довежда клуба до финалите за същата купа и през 1996 г., но този път на пътя им застава отборът на Тау.

Една година по-късно, през 1997, Динамо се разпада поради финансови причини, въпреки че през този сезон прави дебюта си в Евролигата. Чак през 2001 година клубът се появява отново и още през следващия сезон завършва на шесто място в Руската лига, благодарение на играчи като Дмитри Домани, който остава и досега капитан на отбора. Динамо се представя дори още по-добре през 2003-04 година, когато достига полуфинала на шампионата на Русия, а в състава му блестят играчи като Никос Иконому, Николай Падиус и Дамир Мършич.

Сезон 2004-05 г. бележи дебюта на клуба в Купа УЛЕБ, но въпреки че успява да достигне до осминафиналите, там остъпва на отбора на Хемофарм. Отборът също така достига до финалите на лигата на Русия, където губи от ЦСКА. Динамо се поучава от грешките си и с играчи като Майк Чатман, Рубен Дъглас, Антонис Фотсис и Лазарос Пападополус, отборът остава непобеден в елиминациите за Купа УЛЕБ през 2006 г. и печели първия си европейски трофей.

През 2005-06 г. Динамо печели своята група в Евролигата, въпреки всички прогнози и също така успява да оцелее в Топ 16, но губи от бъдещия шампион Панатинайкос в плейофите. Четвъртото място в Руската лига слага горчив край на сезонa и през 2007/08 Динамо трябва отново да играе за Купа УЛЕБ.
 
Разбира се, там тимът е един от основните кандидати да вдигне трофея и така да повтори успеха си от две години по-рано. В предварителната група група всичко минава според очакванията и московчани се класират първи с 8 победи и 2 загуби. На 1/16 финалите срещат полския Шльонск Вроцлав и го отстраняват след две победи, съответно със 7 точки разлика като гост и с 9 като домакин. Тогава идва и "сблъсъкът" с Лукойл Академик на 1/8 финала, в който лошо "блъснат" се оказва само българският тим - победа за Динамо с общо 40 точки разлика (14 в София и 26 на реванша в Москва). На финалната осмица в Торино обаче идва разочарованието за московския отбор - след очаквана лесна победа над изненадата на турнира - полския Туров Згожелец - Динамо губи драматично на полуфинала със 78-81 от Акасваю Жирона и после се утешава с бронзовите медали след победа над Галатасарай.
 
След третото място в Купа УЛЕБ, прието за неупех, Динамо отпада на полуфинал и в плейофите в Русия и така отново не се класира за Евролигата. Сега в Москва отново ще кроят планове как да спечелят поне титлата в преименувания Купа УЛЕБ - вече Еврокъп, а след жребия вероятно вече потриват ръце, защото най-сериозният им съперник в групата е добре познатият им Лукойл Академик, "отнесен" от тях на осминафинала през пролетта.