Съдийството в НБА е стресиращо - само питайте Рони Нън

10-07-2008 23:26

Филаделфия

Този случай лесно можеше да бъде пропуснат покрай всички спортни събития през миналата седмица. Става дума за инцидента със съдията Тони Брадърс, с десетгодишен опит в лигата. Той напусна мач в “Делта Център” в Юта през четвъртата част поради задух и болки в гърдите. След като беше прегледан в болница в Солт Лейк Сити, 39-годишният Брадърс изглежда добре. Той с нетърпение очаква да се върне на работа.

Преди да го направи, НБА искат да се уверят, че това е било единичен случай, а не постоянна слабост, дължаща се на бруталното мъчение от неблагодарната работа. “Притеснително е – казва Рони Нън, директор на съдиите. – Искаме да сме убедени в безопасността на този човек. Но това (съдия да се разболее така) никога не се е случвало, докато бях съдия, доколкото си спомням. Помня хора, които са били вирусно болни. Но това е нещо, което може да се случи с всеки”.

Да поговорим за стреса. Изненадващото не е, че в тази конкретна вечер Брадърс се оказа потърпевш, макар че напоследък той се сблъска и със семейни проблеми (смъртта на майка му). Изненадващото е, че това не се случва постоянно. “Животът е труден – казва бившият треньор на Сиксърс Крис Форд, чийто живот е минал в баскетбола с повече от 30 години стаж като състезател и треньор. – Те през цялото време гостуват и нямат никакви домакински мачове. Да си съдия е трудно във всеки спорт. За тях няма печеливша ситуация. Каквото и да свирят, някой няма да е доволен”.

Според Нън, бивша звезда на “Джордж Вашингтон”, после за малко треньор преди да стане съдия в НБА в продължение на 19 години, неговите събратя вършат това от любов към играта. “Нормално повечето хора не се захващат с това и то не е обичайния път на развитие – обяснява Нън. Те играят, после стават треньори и толкова. По-голямата част от хората не знаят какво вършим. То няма нищо общо с това да бъдеш руган. Всъщност много прилича на треньорството. Гледаме записи и ги качваме на нашата страница в мрежата. Показваме на момчетата конкретни ситуации. Винаги, когато си изненадан от определена игрова ситуация, си по-уязвим за погрешно тълкуване. Искам нашите момчета да се отърват от безгрижието”.

Част от това се постига, ако сме убедени, че те са във форма. По време на мач съдия от НБА пробягва минимум между 7 и 8 километра. За да са готови за това натоварване, всеки съдия преминава през пълен предсезонен физически тест, а допълнително бива наблюдаван през сезона. “Имаме доста сериозен преглед преди сезона – казва Нън, който работи с предшественика си Ед Ръш, за да пази правата на хората си и да им дава колкото може повече технически познания. – Всеки идва във форма, знаейки точното си тегло, подходящо за възрастта и тялото му. Физическият тест, през който преминаваме, е доста пълен. По време на натоварването достигаш 90 процента от капацитета на сърцето и това продължава 13-14 минути, а може и повече. През сезона момчетата постоянно се грижат сами за себе си. Поради естеството на работата, аз наблюдавам теглото им, движението им по игрището. Наблюдавам външния вид на момчетата, тяхното поведение на терена, доколко категорично отсъждат и способността им да бъдат дипломатични”.

“Да се направи графика на 59 професионални съдии е огромен труд. Трябва да си сигурен, че всички те ще пристигнат на правилното място и ще могат да се сработят с останалите, което е толкова важно на терена. А много скоро идва трудната част – точно както отборите, и “раираните” също биват отстранявани, като само 36 се избират за плейофите. И това число намалява с всеки следващ кръг”.

Нън знае какво е да бъдеш отсранен от нещо, което обичаш. “Много ми липсва – признава Нън, който е свирил 73 плейофни срещи и 1134 мача от редовния сезон преди артритът в коленете му да стане непоносим. – Чувствах, че най-добрите ми години са пред мен. Но съм щастлив и късметлия да работя на тази длъжност. Съдийството е като живота – придвижваш се стъпка по стъпка. Работиш с най-добрите състезатели на света и те работят с най-добрите съдии. Ние със сигурност се развиваме”.

Джон Маркс, Ню Джърси Таймс