Чилингиров: Искаме Рилски спортист да стане клуб номер 1 в България
24-07-2008 22:44 | В. Ангелов и Хр. Раков
Борислав Чилингиров - изпълнителен директор на БК Рилски спортист - се съгласи да отговори на няколко въпроса, след като школата на клуба спечели убедително първото място за 2007/08 г. в нашата класацията по събрани точки в женското направление.
- Как успяхте в град с малък демографски потенциал като Самоков да изградите отбори с такива успехи при подрастващите, с класи по-добри от тимовете на редица по-големи градове?
- Нищо от това, което се случи през последните месеци, не е случайно. Вече в продължение на 15 години, постоянно, търпеливо, стъпка по стъпка, градим основите на една модерна баскетболна школа. На първо място и преди всичко друго, всичките тези шампионски титли, медали, успехи, са плод на много труд – на треньори, състезатели, ръководители... За да не отиде обаче трудът напразно, трябва да го има синхронът в действията на всички. Като добавим към това и планинският, рилски дух, и желанието за победа, за доказване и утвърждаване – положителният резултат няма как да липсва.
- Три шампионски титли - това ли бе максимумът или съжалявате за представянето на някоя от възрастите?
- Максимумът (поне чисто теоретично) е осем титли при подрастващите (а от новия сезон – десет). Като цяло не може да съм недоволен – направихме сезон, който ще се помни дълго. Особено в женската част имаме уникално постижение – във всички възрастови групи, във всички официални турнири, в които участвахме (общо в над 60 мача) допуснахме едва две загуби. Едната загуба изхвърли отбора на кадетките извън първата четворка, другата прати момичета до 12 г. на малкия финал. Тези отбори заслужаваха по-добро класиране. Но имат достатъчно време, за да постигнат повече.
- Не може да се не се отбележи факта, че и трите трофея при подрастващите бяха спечелени извън Самоков. Явно вече имате и самочувствие да побеждавате като гости. Така ли е?
- Сигурно е така. И в трите турнира, които спечелихме, влязохме като основни фаворити за титлата и състезателите знаеха това. А победите на чужд терен, особено тези във Варна и София, където домакините бяха и преки наши конкуренти, правят успеха още по-сладък.
- Наскоро заявихте, че школата на Рилски спортист вече е модел, от който другите може да се учат. Може ли този модел да се обясни с няколко ключови думи и има ли „тайна съставка” в рецептата за успешна работа с подрастващите?
- С риск да повторя – нищо не е плод на случайност. Трайните успехи се изграждат с постоянство и търпение. „Тайната” е очевидна – при нас се получава сплав от знаещи и можещи треньори, сериозен спонсор, амбициозни и всеотдайни състезатели, много добра материална база. Без да се опитваме да налагаме този модел, трябва да е ясно, че друга рецепта за постигане на истински успехи няма. Искам да обърна особено внимание на треньорите в клуба и взаимоотношенията ни с тях – всички те са професионалисти и имат пълната свобода, но и цялата отговорност в работата си с подрастващите. И може би точно с тези принципни взаимоотношения се различаваме от другите клубове и тази разлика е в наша полза.
Но не мисля, че сме достигнали върха – още сме далеч от съвършената организация. В мъжкото направление много приятно впечатление прави школата на Овергаз, традиционно добре се работи в Черно море, в Лукойл Академик – това са клубове, от които ние можем да се учим. По правилен път вървят и в Левски, в градовете Ямбол, Силистра, Ботевград, Правец...
- Правилно ли е впечатлението, че засега в Рилски спортист се инвестира и залага повече на развитието на школата и израстването на младите таланти, отколкото на преследването на титли при мъжете и жените? Какви са дългосрочните планове на ръководството в това отношение?
- Няма приоритетни отбори или направления. Общата цел на клуба – на треньори, отбори и състезатели, е една – утвърждаване на школата като една от водещите в страната. Изграждането и развитието на мъжки и женски отбори не е самоцел – те са средството и мястото, където младите състезатели доразвиват таланта си, имат възможност за изява, радват местната публика. Преследваме тази основна цел, а не титлите и медалите, и постигнем ли я, то титлите и медалите, включително и при мъже и жени, идват съвсем естествено.
- Станахте шампиони и при юношите, и при девойките. Какво е бъдещето на тези момичета и момчета от шампионските ви тимове, които от новия сезон могат да играят само на мъже и жени?
- Ще получат възможност за изява – седем от момчетата започват подготовка с мъжкия отбор, а шест от момичетата и през миналия сезон играеха (и то със съществен принос) в женския шампионат. Вярвам, че тази година ще се представят още по-добре. Надявам се всички те най-после да получат подобаваща оценка и от националните селекционери в различните възрасти и да бъдат основата на националните отбори. Най-вероятно и двата отбора ще участват и в планираната младежка лига.
- Доколко ще бъде полезно за детско-юношеския баскетбол в Самоков и в България наличието вече на чудесната нова зала „Арена Самоков”? Защо според вас нито един от финалните турнири на държавни първенства не се игра в нея?
- Модерната база е задължителен елемент от модерната школа, каквато се опитваме да изградим. Целият комплекс – основната и помощната зали, възстановителния център, учебните кабинети, ни дават възможност за подготовка на много по-високо ниво. С изграждането и на хотелско-възстановителната част (до към средата на 2009 г.) комплексът ще е завършен и ще бъде една от най-добрите бази за подготовка, особено за отбори от колективните спортове. Нашето желание е комплексът да се ползва най-вече за баскетбол, в коректно парньорство с БФБаскетбол.
Колкото до финалните турнири – в бъдеще в тази зала ще се провеждат много първенства – и държавни финали, и международни турнири, а и европейски първенства. За сезона 2007/08 предложихме на БФБ да направим в новата зала празник на баскетбола, който да се помни дълго. Имахме желание и възможности да организираме абсолютно всички финали за подрастващи. За да може всяко дете, достигнало с отбора си до този етап, да се почуства поне за миг звезда, да има самочувствието, че играе в европейска зала. И да замечтае, така както ние мечтаехме, някога и в неговия град да бъде построен такъв, че и по-хубав комплекс. Искахме и нещо друго – с тези празници да утвърдим баскетбола като водещия спорт в Самоков, да привлечем още повече деца и фенове в баскетболното семейство. Не се получи, заради едно прибързано решение на спортно-техническата комисия – да определи за домакин на юношеския турнир град Варна, и заради упорството на колегите от Черно море на всяка цена турнирът да се проведе там... Поне 30 души – треньори, деятели и състезатели от най-различни възрасти и отбори, споделяха с мен как са се надявали да играят финали в Самоков и колко много съжаляват, че това не стана. Въпреки че спечелихме въпросния турнир във Варна, и аз съжалявам, че пропуснахме да направим тези празници.
Надявам се, че отговорните фактори ще направят пълен анализ на организацията и провеждането на финалите за подрастващи.
- Предвиждате ли някакви нови баскетболни мероприятия през лятото в „Арена Самоков”?
- Аз отговарям само за нашия клуб – в новата зала още от 23 юли ще започнат тренировки мъжете на Рилски спортист, по-нататък – и всички останали отбори. Към края на септември предвиждаме няколко контролни мача и, евентуално, предсезонен приятелски турнир.
Иначе общо шест национални отбора на България, за малко или повече, минаха през Самоков. Мъже, младежи и юноши участваха в международен турнир, в Самоков основно се готвиха жените до 20г., очакваме в началото на август и кадетите (само девойките и кадетките не можаха да тренират в Арената, заради натоварения график). Очакваме в началото на август мъжкият национален отбор на Македония.
Основната част от подготовката на женския национален отбор ще бъде в Самоков, тук ще се проведат и турнирът „Иван Гълъбов” и квалификационните мачове за европейско първенство. Въпреки, че БФБ е организатор на тези прояви, с каквото можем, ще помагаме, за да се получи и празника за зрителите, и доброто класиране на отбора.
- Сред многото титли и всички хубави неща, които се случиха за вашия клуб през изминалата година, кое според вас е най-положителното?
- И състезатели, и треньори си повярваха и доказаха, че правят нещо значимо, поне според българските стандарти. Но лично аз съм най-щастлив, когато гледам как стотиците деца изпитват огромно удоволствие от досега с баскетболната магия. Сигурно много малка част от тях ще достигнат до баскетболните върхове. Но у всяко дете остава поне частица от наученото от баскетбола и това ги прави по-дисциплинирани, отговорни, целеустемени – това е и смисълът на спорта.
- А съжалявате ли за нещо през отминалия сезон?
- Винаги може да искаме повече от постигнатото. В организационен аспект това, което не постигнахме, е да ангажираме за каузата на баскетбола повече партньори - спонсори, дарители и рекламодатели. Засега единствената фирма, която отделя средства за баскетбола в Самоков, е „Самел-90” АД.
- Ако можехте с магическа пръчка да промените из основи само едно нещо в българския баскетбол, какво щеше да бъде то?
- Ще пожелая да се изградят 50 нови модерни зали в градовете на България, в които да работят 250 баскетболни треньори, притежаващи духа на Кирил Семов.
- Ще имате ли по-големи амбиции от новия сезон за мъжкия и женския представителни тимове?
- Всеки сезон започваме с амбициите да играем по-добър баскетбол и да се представим по-успешно от предходния. Важно е да имаме добро представяне не само на отделни състезатели, а да се проявим и като отбор. Класирането зависи и от състоянието на конкурентните отбори, но мисля, че ако разкрием максимално възможностите си, и в двата пола ще бъдем сред водещите отбори.
- Какви ще са функциите на македонския специалист Александър Тодоров - само с мъжкия отбор ли ще бъде ангажиран или ще помага и за развитието на детската школа на клуба?
- Александър Тодоров е млад, амбициозен, но и достатъчно опитен треньор. Ще отговаря конкретно за мъжкия отбор, но ще наблюдава и всички останали отбори и треньори в мъжкото направление.
- С тази зала си заслужава вашите представителни отбори в скоро време да играят в Европейските клубни турнири. Има ли предпоставки това да се случи в скоро време?
- Без да е самоцел – мисля, че това ще стане в най-скоро време, като естествено продължение на развитието на нашия клуб. Ще се върна години назад – в началото, когато тръгнахме от нулата и учехме децата да правят крачката, мечтаехме поне веднъж да достигнем до държавните финали, после дойдоха амбициите за медали и титли. След като почнахме да печелим (11 шампионски титли и общо 19 класирания в тройката от 2000 г. насам), имаме желанието да сме клуб номер 1 в България. И защо да не мечтаем за трайно и паметно присъствие и на европейската сцена?
- Как успяхте в град с малък демографски потенциал като Самоков да изградите отбори с такива успехи при подрастващите, с класи по-добри от тимовете на редица по-големи градове?
- Нищо от това, което се случи през последните месеци, не е случайно. Вече в продължение на 15 години, постоянно, търпеливо, стъпка по стъпка, градим основите на една модерна баскетболна школа. На първо място и преди всичко друго, всичките тези шампионски титли, медали, успехи, са плод на много труд – на треньори, състезатели, ръководители... За да не отиде обаче трудът напразно, трябва да го има синхронът в действията на всички. Като добавим към това и планинският, рилски дух, и желанието за победа, за доказване и утвърждаване – положителният резултат няма как да липсва.
- Три шампионски титли - това ли бе максимумът или съжалявате за представянето на някоя от възрастите?
- Максимумът (поне чисто теоретично) е осем титли при подрастващите (а от новия сезон – десет). Като цяло не може да съм недоволен – направихме сезон, който ще се помни дълго. Особено в женската част имаме уникално постижение – във всички възрастови групи, във всички официални турнири, в които участвахме (общо в над 60 мача) допуснахме едва две загуби. Едната загуба изхвърли отбора на кадетките извън първата четворка, другата прати момичета до 12 г. на малкия финал. Тези отбори заслужаваха по-добро класиране. Но имат достатъчно време, за да постигнат повече.
- Не може да се не се отбележи факта, че и трите трофея при подрастващите бяха спечелени извън Самоков. Явно вече имате и самочувствие да побеждавате като гости. Така ли е?
- Сигурно е така. И в трите турнира, които спечелихме, влязохме като основни фаворити за титлата и състезателите знаеха това. А победите на чужд терен, особено тези във Варна и София, където домакините бяха и преки наши конкуренти, правят успеха още по-сладък.
- Наскоро заявихте, че школата на Рилски спортист вече е модел, от който другите може да се учат. Може ли този модел да се обясни с няколко ключови думи и има ли „тайна съставка” в рецептата за успешна работа с подрастващите?
- С риск да повторя – нищо не е плод на случайност. Трайните успехи се изграждат с постоянство и търпение. „Тайната” е очевидна – при нас се получава сплав от знаещи и можещи треньори, сериозен спонсор, амбициозни и всеотдайни състезатели, много добра материална база. Без да се опитваме да налагаме този модел, трябва да е ясно, че друга рецепта за постигане на истински успехи няма. Искам да обърна особено внимание на треньорите в клуба и взаимоотношенията ни с тях – всички те са професионалисти и имат пълната свобода, но и цялата отговорност в работата си с подрастващите. И може би точно с тези принципни взаимоотношения се различаваме от другите клубове и тази разлика е в наша полза.
Но не мисля, че сме достигнали върха – още сме далеч от съвършената организация. В мъжкото направление много приятно впечатление прави школата на Овергаз, традиционно добре се работи в Черно море, в Лукойл Академик – това са клубове, от които ние можем да се учим. По правилен път вървят и в Левски, в градовете Ямбол, Силистра, Ботевград, Правец...
- Правилно ли е впечатлението, че засега в Рилски спортист се инвестира и залага повече на развитието на школата и израстването на младите таланти, отколкото на преследването на титли при мъжете и жените? Какви са дългосрочните планове на ръководството в това отношение?
- Няма приоритетни отбори или направления. Общата цел на клуба – на треньори, отбори и състезатели, е една – утвърждаване на школата като една от водещите в страната. Изграждането и развитието на мъжки и женски отбори не е самоцел – те са средството и мястото, където младите състезатели доразвиват таланта си, имат възможност за изява, радват местната публика. Преследваме тази основна цел, а не титлите и медалите, и постигнем ли я, то титлите и медалите, включително и при мъже и жени, идват съвсем естествено.
- Станахте шампиони и при юношите, и при девойките. Какво е бъдещето на тези момичета и момчета от шампионските ви тимове, които от новия сезон могат да играят само на мъже и жени?
- Ще получат възможност за изява – седем от момчетата започват подготовка с мъжкия отбор, а шест от момичетата и през миналия сезон играеха (и то със съществен принос) в женския шампионат. Вярвам, че тази година ще се представят още по-добре. Надявам се всички те най-после да получат подобаваща оценка и от националните селекционери в различните възрасти и да бъдат основата на националните отбори. Най-вероятно и двата отбора ще участват и в планираната младежка лига.
- Доколко ще бъде полезно за детско-юношеския баскетбол в Самоков и в България наличието вече на чудесната нова зала „Арена Самоков”? Защо според вас нито един от финалните турнири на държавни първенства не се игра в нея?
- Модерната база е задължителен елемент от модерната школа, каквато се опитваме да изградим. Целият комплекс – основната и помощната зали, възстановителния център, учебните кабинети, ни дават възможност за подготовка на много по-високо ниво. С изграждането и на хотелско-възстановителната част (до към средата на 2009 г.) комплексът ще е завършен и ще бъде една от най-добрите бази за подготовка, особено за отбори от колективните спортове. Нашето желание е комплексът да се ползва най-вече за баскетбол, в коректно парньорство с БФБаскетбол.
Колкото до финалните турнири – в бъдеще в тази зала ще се провеждат много първенства – и държавни финали, и международни турнири, а и европейски първенства. За сезона 2007/08 предложихме на БФБ да направим в новата зала празник на баскетбола, който да се помни дълго. Имахме желание и възможности да организираме абсолютно всички финали за подрастващи. За да може всяко дете, достигнало с отбора си до този етап, да се почуства поне за миг звезда, да има самочувствието, че играе в европейска зала. И да замечтае, така както ние мечтаехме, някога и в неговия град да бъде построен такъв, че и по-хубав комплекс. Искахме и нещо друго – с тези празници да утвърдим баскетбола като водещия спорт в Самоков, да привлечем още повече деца и фенове в баскетболното семейство. Не се получи, заради едно прибързано решение на спортно-техническата комисия – да определи за домакин на юношеския турнир град Варна, и заради упорството на колегите от Черно море на всяка цена турнирът да се проведе там... Поне 30 души – треньори, деятели и състезатели от най-различни възрасти и отбори, споделяха с мен как са се надявали да играят финали в Самоков и колко много съжаляват, че това не стана. Въпреки че спечелихме въпросния турнир във Варна, и аз съжалявам, че пропуснахме да направим тези празници.
Надявам се, че отговорните фактори ще направят пълен анализ на организацията и провеждането на финалите за подрастващи.
- Предвиждате ли някакви нови баскетболни мероприятия през лятото в „Арена Самоков”?
- Аз отговарям само за нашия клуб – в новата зала още от 23 юли ще започнат тренировки мъжете на Рилски спортист, по-нататък – и всички останали отбори. Към края на септември предвиждаме няколко контролни мача и, евентуално, предсезонен приятелски турнир.
Иначе общо шест национални отбора на България, за малко или повече, минаха през Самоков. Мъже, младежи и юноши участваха в международен турнир, в Самоков основно се готвиха жените до 20г., очакваме в началото на август и кадетите (само девойките и кадетките не можаха да тренират в Арената, заради натоварения график). Очакваме в началото на август мъжкият национален отбор на Македония.
Основната част от подготовката на женския национален отбор ще бъде в Самоков, тук ще се проведат и турнирът „Иван Гълъбов” и квалификационните мачове за европейско първенство. Въпреки, че БФБ е организатор на тези прояви, с каквото можем, ще помагаме, за да се получи и празника за зрителите, и доброто класиране на отбора.
- Сред многото титли и всички хубави неща, които се случиха за вашия клуб през изминалата година, кое според вас е най-положителното?
- И състезатели, и треньори си повярваха и доказаха, че правят нещо значимо, поне според българските стандарти. Но лично аз съм най-щастлив, когато гледам как стотиците деца изпитват огромно удоволствие от досега с баскетболната магия. Сигурно много малка част от тях ще достигнат до баскетболните върхове. Но у всяко дете остава поне частица от наученото от баскетбола и това ги прави по-дисциплинирани, отговорни, целеустемени – това е и смисълът на спорта.
- А съжалявате ли за нещо през отминалия сезон?
- Винаги може да искаме повече от постигнатото. В организационен аспект това, което не постигнахме, е да ангажираме за каузата на баскетбола повече партньори - спонсори, дарители и рекламодатели. Засега единствената фирма, която отделя средства за баскетбола в Самоков, е „Самел-90” АД.
- Ако можехте с магическа пръчка да промените из основи само едно нещо в българския баскетбол, какво щеше да бъде то?
- Ще пожелая да се изградят 50 нови модерни зали в градовете на България, в които да работят 250 баскетболни треньори, притежаващи духа на Кирил Семов.
- Ще имате ли по-големи амбиции от новия сезон за мъжкия и женския представителни тимове?
- Всеки сезон започваме с амбициите да играем по-добър баскетбол и да се представим по-успешно от предходния. Важно е да имаме добро представяне не само на отделни състезатели, а да се проявим и като отбор. Класирането зависи и от състоянието на конкурентните отбори, но мисля, че ако разкрием максимално възможностите си, и в двата пола ще бъдем сред водещите отбори.
- Какви ще са функциите на македонския специалист Александър Тодоров - само с мъжкия отбор ли ще бъде ангажиран или ще помага и за развитието на детската школа на клуба?
- Александър Тодоров е млад, амбициозен, но и достатъчно опитен треньор. Ще отговаря конкретно за мъжкия отбор, но ще наблюдава и всички останали отбори и треньори в мъжкото направление.
- С тази зала си заслужава вашите представителни отбори в скоро време да играят в Европейските клубни турнири. Има ли предпоставки това да се случи в скоро време?
- Без да е самоцел – мисля, че това ще стане в най-скоро време, като естествено продължение на развитието на нашия клуб. Ще се върна години назад – в началото, когато тръгнахме от нулата и учехме децата да правят крачката, мечтаехме поне веднъж да достигнем до държавните финали, после дойдоха амбициите за медали и титли. След като почнахме да печелим (11 шампионски титли и общо 19 класирания в тройката от 2000 г. насам), имаме желанието да сме клуб номер 1 в България. И защо да не мечтаем за трайно и паметно присъствие и на европейската сцена?
Коментари