Посегнаха на светинята

Пини Гершон

29-07-2008 15:09

Повод за това словесно упражнение е днешният култов коментар в "7 дни спорт", изданието, което претендира и то с основание, да бъде флагман на българския спортен печат. Изданието, което поддържаше доста високи стандарти в спортната журналистика, но напоследък, уви, тръгна в грешната посока на дебелоока критика, поръчкови материали и писане от името на Господ.

Господ, който естествено има своя наместник на земята в лицето на главния редактор и негласен собственик на спортното издание Юлий Радков Москов. В стремежа си да се хареса на безспорния меценат номер едно в българския баскетбол Валентин Златев, бившият кадър на органа на ЦК на ДКМС "Народна младеж", показва на какво са го научили социалистическите специалисти по дезинформация и избухва днес с материала "Лъскавият балон Пини" – материал подписан от новия шеф на отдел "Спорт" Веселин Караиванов, но определено инспириран от омразата на господин Москов към Константин Папазов. Всъщност омразата очевидно е огромната част от същността на Главния, който в последните месеци направи на пух и прах кого ли не. Вярно, Сашо Томов си го заслужава, но тук става дума за съвсем различни неща. Не е ясно дали Геният Юлий ще прочете някога този материал, но би било добре за него. Би било добре да слезе малко на земята и да не се чувства безсмъртен, защото на всеки сравнително интелигентен човек са ясни две неща, че нищо не е вечно освен земята и небето (сори Кери) и че ковчезите нямат джобове...

Та да си дойдем на думата – "Лъскавият балон Пини" – поредното есе, което няма нищо общо с действителността и което е солидно "нахранено" в електронния форум на вестника. Може би господин Москов, който е свикнал да служи на някого, не може да се примири с едно изявление на Гершон, направено на старта на подготовката на националите. Тогава той каза: Аз съм тук, за да помагам, работя без пари и съм готов да бъда партньор на всекиго, но ако някой иска да ми бъде Господар, трябва да знае, че струвам много, много пари. Че Пини помага е ясно на всеки, който си е направил труда да дойде в залата и да гледа някоя тренировка. На всеки, който е бил семинара му в залата на националния стадион "Васил Левски" и дори на всеки, който е гледал поне един мач на Макаби Тел Авив. Помага дори само с присъствието в залата, защото огромният му авторитет рефлектира върху играчите и те тренират с двойно повече усилия. Тези играчи успяха да научат за по-малко от месец цяла нова система на игра и то въпреки факта, че трима души, които очевидно ще играят важна роля в отборната ротация се присъединиха по-късно.

Това обаче не е материал, чиято цел е да оправдава Гершон. Той няма нужда от това, защото се е доказал многократно. Няма да коментираме и факта, че Тодор Стойков никога не е бил плеймейкър, въпреки че му се е налагало да запълва празнотата на тази позиция и то с успех. Няма да коментираме и това, че в щаба на националния отбор фигурира човек на име Аврам Ковалски, който има девет участия на Файнъл Фор в Евролигата с Макаби и още 16 шампионски титли в Израел. Той сигурно е поредният клоун, дошъл да си прави купона в гостоприемна България.

Ще говорим обаче за това, че очевидно в обществото ни, в което определено липсва ценностна система, явно има хора, които са открили своята – парите и мокрите журналистически поръчки. За тях няма нищо достойно за уважение и дори Майк Кшижевски или Фил Джаксън да дойдат у нас – те със сигурност ще бъдат направени на пух и прах, само защото са пили по едно с Папазов (който не пие дори кафе).

Изданието не прави никаква услуга и на друг български треньор – Любомир Минчев. Минката се доказа като един от най-амбициозните, жадни за знания и можещи млади треньори у нас, той не обича да говори и се отваря само за приятелите си, затова такава конфронтация няма как да му бъде приятна. Само може да го накара да се изолира от колегите си в отбора и вместо да попива опит, знания и да помага на играчите, той просто ще си загуби времето.

Подобен е и случая с наложения от управителния съвет старши треньор на юношите до 18 години. Да, вярно, става дума за Данчо Колев, който е представител на Лукойл, но с предишния си треньор Юли Аладжов същите тези момчета играха много по-добре на европейското първенство миналата година, а в момента ще се борят за оцеляване в „А” дивизия в утешителната група от 13 до 16 място.

Затова е крайно време да погледнем напред, да извлечем максимална полза от присъствието на световни капацитети, като Пини Гершон и Ави Ковалски, да опитаме да гледаме позитивно на нещата и да си припомним, че българския мъжки баскетбол отдавна не е на картата на Европа, въпреки класирането ни преди три години. А мисията на Пини е точно такава и тя ще бъде успешна, ако в България има повече хора като Тити Папазов и по-малко като Юлий Москов, защото е много по-добре да си луд мечтател отколкото платен песимист, който мисли само за собственото си благополучие. Ако някой се съмнява в това – просто да си зададе въпроса защо толкова много чудесни журналисти си тръгнаха от вестника му в последните години, включително символ на толерантността като прочутия в баскетболните среди Иво Иванов...

А иначе бъдещето на българския баскетбол наистина не е много ярко, но то е такова за целия български спорт, който методично затъва в блатото на посредствеността. Потъва не заради Пини Гершон и Тити Папазов, а защото няма система за подготовка на млади спортисти, няма контрол и добро управление. Всичко това може да бъде променено именно от хора като Пини, Тити и всички други ентусиасти, които вярват и работят добре.