Стойте здраво на земята

България начело в групата

31-08-2008 15:12

Българският национален тим ни зарадва с поредната си победа в съботната вечер в зала „Универсиада”. Точно преди малко повече от три години същият този отбор на Италия ни би с 55 точки (64-119) на един турнир в Бормио преди началото на Евробаскет 2005 в Белград. Сега дойде времето нашите момчета с почти същия състав както тогава да си вземат реванш, при това в далеч по-важен сблъсък какъвто бе вчерашния. Осем състезатели от тогавашния отбор на България (Стойков, Гоергиев, Банев, Радионов, Бозов, Виденов, Д. Иванов и Ангелов) бяха на терена в София вчера, докато четирима от италианците (Булери, Морденте, Сораня и Манчинели) трябваше да си понесат заслуженото и тръгнат от българската столица с празни торби. Вярно е, че ние ги бихме само с една точка, но в случая това нямаше никакво значение - важна бе победата и тя се броеше в класирането по пътя към Полша догодина.

Три мача - три победи. Дори и в прогнозите на най-смелите бе трудно да се види това, но вече си личи, че отборът има класа и трябва другите да се съобразяват с него. Не случайно вече и в Сърбия очакват България като един много стойностен отбор и не ни броят за втора категория както в повечето пъти през последните десетилетия. Дори и те вече си припомнят как България ги наказа в Пазарджик с 24 точки разлика, със същия им наставник (Душан Ивкович) и с едно от най-силните им поколения баскетболисти, начело с покойния Дражен Петрович, Тони Кукоч, Дино Раджа, Владе Дивац, Александър Джорджевич и Жарко Паспал.

Отборът играе, и то играе един отличен баскетбол, доближаваш се до европейските стандарти. Това го оцени и българската публика, като в един момент зала „Универсиада” щеше да се срути под мощните ревове на всички, дошли да подкрепят отбора. Пък и не ни се случва често да бием Италия в каквито и да е било колективни спортове. И феновете бяха също толкова щастливи, колкото и самите играчи накрая.

Публиката фантастична, баскетболистите също, всичко върви по мед и масло както се казва в една българска поговорка. Сега обаче е много важно всички да стоят здраво на земята, да не летят много нависоко. Все още сме далеч от постигането на целта, а именно класиране за европейското първенство догодина. Има още цели 5 мача, от които три като гости, а все още са възможни всякакви изненади и непредвидени изходи от останалите двубои в групата. Позицията, която заемаме в момента ни дава големи надежди, че можем да се борим за едно от първите две места, а защо не и за най-високото. Едно обаче е сигурно, даром нищо няма да ни дойде наготово, а всичко трябва да се извоюва на баскетболното игрище. Мач за мач, до постигане на целта. С този треньор може би ще бъде много по-лесно играчите да осъзнаят, че имат още доста до успешния край, пък и те вече имат натрупан опит и сигурно само го разбират.

Шанс - голям, прогнозата - оптимистична, съперниците – не трябва да се подценяват, пътят - все още много дълъг, мечтата – става реалност.