А дали не ги изпуснахме?

България загуби от Сърбия и това не изненада никой в баскетболна Европа. Още повече това се случи на техен терен, пред тяхна публика. От снощи си задавам многократно въпроса: „Можеше ли този мач да има различен изход, освен победа за Сърбия?"
И все повече си мисля, че положителният отговор на този въпрос бе съвсем реален, колкото и сърбите да имат голямо самочувствие. Този път обаче треската ги бе обхванала и тях, притесненията им преди мача бяха сериозни и говореха с голям респект към българите и отбора ни. Нещо, което рядко се бе случвало в миналото, когато говорим за баскетбол. Сърбите имаха самочувствие на непобедими, съвсем основателно с големите си звезди в близкото минало и не зачитаха много съперниците си. Сега обаче фенове, медии и специалисти в западната ни съседка сами усещаха, че не са тази сила, която бяха от времето на Дивац, Бодирога, Джорджевич и Данилович. Отборът им е съставен от младоци, повечето от които имаха по няколко сезона с Партизан в Евролигата и толкова и не са имена, от които трябва да се трепере като прочетеш във вестника, докато си пиеш сутрешното кафе. Та те дори се притесниха, че от ФИБА им пратили Бахар от Израел за съдия и се бяха възмутили от този факт. Съдиите обаче бяха просто перфектни...
 
„Не са толкова страшни”, това със сигурност е било в главата на всеки баскетболист след мача в невероятното съоръжение в столицата Белград. И естествено, това трябва да бъде добавено с „Изпуснахме ги”, защото този отбор на Сърбия можеше да бъде победен, и то насред Белград. Просто нашите баскетболисти трябваше да си повярват, че може да го сторят. Защото, ако не друго, то поне досега откакто е дошъл израелския специалист Пини Гершон у нас успяваше да втълпи на играчите, че могат да играят и то никак нелош баскетбол и да се борят като равни с повечето отбори в Европа.
 
Плюсовете
-България предзивика такъв голям интерес в Сърбия, меката на баскетбола в Европа. Пропуските за мача бяха раздадени само за 4 часа, което не се бе случвало дори, когато преди време им гостуваха Щатите. Това може само да ни ласкае и говори добре за баскетбола ни, вече сме дразнител дори и за такива баскетболни нации като сръбската.
 
-Този мач ще остане в биографиите на повечето ни баскетболисти, че са играли пред 17-18 хиляди зрители. Ще могат да разказват след време на децата си, че са били част от този сблъсък снощи в „Беогрдска Арена”. Дано да има още много такива мачове за тях и да играят пред такива пълни трибуни и в такива хубави зали.
 
-Отличното включване на Божо Аврамов, това дете впечатли с хладнокръвието си и показа на някои от батковците, че няма нищо толкова страшно. Просто си игра спокойно играта, все едно го е правил хиляди пъти пред толкова много публика. Браво на момчето!
 
-Страхотния чадър на Джабер над Кръстич, така си го „захлупи” както малко са го правили срещу сърбина дори и в лигата на извънземните - НБА. Ще си го спомня цял живот.:)
 
-Стефан Георгиев-Торо бе най-добрия в нашия отбор и се държеше на едно ниво с игралия доскоро в НБА Кръстич. В доста моменти от мача дори българина си го надиграваше и не му пукаше срещу кой играе. Защо обаче другите не бяха като него?
 
-Последните 5 минути от срещата – в тях показахме, че можем да играем добре и не заслужавахме да паднем с голяма разлика. Стойков и Джабер се разиграха, но за съжаление бе твърде късно за нещо повече от почетна загуба.
 
Минуси
-Голямото задържане на топката улесни максимално сърбите в защита. Който и да играеше с кълбото от нашите, трябваше да я задържа максимално и това до голяма степен повлия на остротата на българското нападение.
 
-Виденов и Стойков бяха пазени жестоко от сърбите. Който и да е противников треньор, естествено, че ще трябва да помисли как да спре тях двамата първо. Ами хайде останалите, докажете че можете, сега е момента, когато защитата на съперника е ориентирана към тях двамата. Видяхте, че когато те имат слаб ден е нужно други да поемат тежестта. Снощи Стефан Георгиев и донякъде Деян Иванов се нагърбиха с тази задача, но това бе прекалено малко да се бие една Сърбия.
 
-Йордан Бозов никога не е изпускал толкова много наказателни удари подред. В тези квалификации има само 1 вкаран от 6 опита. Срещу Италия 0 от 2 и снощи 1 от 4. Явно напрежението у него е доста голямо, но това са стрелби на които никой не ти пречи. Опитен играч не бива да си го позволява, и то в такива срещи, в които всяка една точка е много важна. Само си представи, че загубиш от Италия с точка (а имаше и такъв вариант), колко много ще тежат на съвестта ти двата пропуснати наказателни.
Митко Ангелов също не успя в първите си 4 удара от линията, но малко след това подобри процента си с два успешни. Но и толкова (2 от 6), пак е малко...
 
-Много технически грешки в играта – вярно е, че сърбите вложиха повече старание в защита, отколкото в нападение и принудиха българите да грешат повече, но в такива мачове всяка една грешка струва много. Срещу младежите в контролите и 30 грешки няма да имат значение за крайния изход, срещу Сърбия обаче и 14 са много.
 
Душан Ивкович бе много доволен след срещата от играта на отбора. Наистина залужаваха повече победата, но ако снощи ги бе хванала една Испания  в „Београдска Арена” – трудно ми е да смятам...
 
Едно е сигурно, на 20-и септември в зала "Универсиада" ни чака наш си, български баскетболен празник с по-малки габарити. Но той ще бъде далеч по-различен от този, който гледахме в Белград, и 100 % по-шумен от техния, където се чуваше скърцането на кецовете на състезателите. Въпреки многото публика...
 
Кой знае, може пък и те да си задават после въпроса от заглавието на път за вкъщи.