През Сърбия до драмата в Унгария... но дали драмата е трагедия?


През Сърбия до драмата в Унгария... но дали драмата е трагедия?
Момент от мача в Белград
08-09-2008 19:44

Какво се случи с мъжкия ни национален отбор в последните му две гостувания, след трите поредни победи преди това? Дали двете загуби са едно голямо сгромолясване "от високо" и връщане към реалността? Или нашите момчета изиграха два добри мача, в които (особено във втория, в Унгария) просто нямаха късмет, но остават с високо вдигната глава и запазват реални шансове за класиране на европейското (особено с треньор като Пини Гершон)...
 
Разбира се, второто твърдение е далеч по вярно, макар че окончателните изводи остават за след края на квалификаците. Сега обаче можем отново да се върнем към събитията в Сърбия и Унгария и да съпреживеем отново всичко, вървейки по стъпките на нашия отбор и придружаващата го група български журналисти. Не че не знаем за липсата на хепиенд в тази малка история от два епизода и половина, но понякога дори разочароващите събития е полезно да си ги припомяш и разглеждаш по-отблизо, за да ги осмислиш и осъзнаеш кое точно се объркало; или пък дали въобще нещо се е объркало чак толкова непоправимо.
 
Епизод 1: Белград
Отборът вече е там от два дни, готви се за мача в чудесни условия и няма никакви проблеми. Сряда е, денят на мача. Журналистите от България също пристигат, а условията за тяхната работа също са отлични. Дори няма нужда да се споменават поотделно всички екстри, предвидени за представителите на медиите в "Београдска арена" - все пак това са си неща, които са нормални за всяка модерна европейска зала, не само за среща на ниво национални отбори, но и за всеки сериозен баскетболен мач. Друг е въпросът, че на нас ни правят впечатление, защото сме свикнали да ги няма в милата ни родина, независимо от нивото, на което се играе. А скоро ще разберем, че и на други места ги няма... В Сърбия обаче организацията за мача като цяло е перфектна, както подобава на страна с такива баскетболни традиции.
 
Сърбите имат само един "малък" проблем - тяхната "Репрезентация" в момента не може дори "да се закачи за малкия пръст" на големите играчи и отбори, които са имали те в предишни години. Колкото и еретично да звучи, сега това е просто един национален тим от средна европейска класа - със здрава защита, отлична тактическа дисциплина и по двама-трима равностойни играчи на всички постове, но пък без големи звезди и без тази супер класа и тази каризма от миналото. Може би именно последното е една от причините да няма никаква атмосфера в иначе внушителната 20-хилядна зала. Ако изобщо можем да асоциираме българското понятие за "зала" с това наистина страхотно съоръжение; а би било жалко да не е страхотно и внушително след проточилите се 12 години "родилни мъки" по изграждането му. За съжаление на домакините, свободният вход в случая не само не изпълва залата с ентусиазирани "навиячи", но дори оказва негативен ефект.
 
Београдска Арена, БелградТук виждате "Београдска арена" доста преди началото на мача, така че после празните места наистина са заети. Но дори и за срещата да е запълнен капацитетът от 20 000, което е малко съмнително, тази публика не създава нищо подобно на атмосферата, която би могла да взриви култовата зала "Пионир" (макар и 3 пъти по-малка), ако срещата беше там. Просто тези зрители май са дошли, типично по балкански, заради безплатния "сеир", а не токова да викат за своите. Остава само да започнат дружно да чоплят слънчоглед и да плюят люспите по терасите на хубавата зала, та съвсем да оправдаят звучния български термин "семкаджии". Няма и опера за гледане - за съжаление, защото и случващото се на оперната сцена вероятно щеше да бъде по-атрактивно за баскетболните фенове от това, което правят играчите по терена. Включително и тези на отбора-домакин, известен доскоро като световна баскетболна сила.
 
По причините, вече изтъкнати по-горе, "Плавите" просто се задоволяват да водят с около 10 точки разлика (понякога и по-малко) и залагат на здравата си защита, за да я задържат и евентуално увеличат. Нищо впечатляващо и особено красиво, просто си вършат работата на терена. Нашите момчета пък се борят колкото могат, показват хъс и непримиримост, но в крайна сметка все пак играят срещу отбор на име "Сърбия" и, въпреки всичко негативно казано дотук за този съперник, у българите някакси остава чувство за обреченост.
 
Нашите дават всичко от себе си, дори и повече, хвърляйки се на свой ред агресивно в защита. С тези си усилия успяват частично да неутрализират ръстовото превъзходство на сърбите в подкошието. Но пък хазартната игра в отбрана оставя пространства по периметъра, което провокира домакините към нещо куриозно - повече опити за стрелба от тройката, отколкото от зоната за 2 точки в този мач. Нашите се опитват да отвърнат на "огъня", което превръща двубоя в едно надстрелване отдалеч, не особено качествено, като изключим показаното от един от стрелците - Новица Величкович. Тежкото крило на Партизан решава крайния изход на тази "престрелка" със своите 6 тройки от 9 опита. 3 от тях той нанизва в 3 поредни атаки в началото на последната част и Сърбия повежда с 20 точки разлика, преди нашият отбор да изпозва отпускането им накрая, за да направи загубата си по-почетна - с 10 т.
 
Епизод 2: По пътищата и в Будапеща
Четвъртък е и дотук май всичко е "по-план"; защото никой не се е надявал сериозно, че сърбите, колкото и да са зле в момента, ще ни позволят да ги бием насред Белград. Важното е, че отборът е показал, че има потенциал, и че е напълно по възможностите му да победи дори същия съперник в София.
 
Сега обаче гледаме към гостуването в Унгария, където мачът е много по-реално да се спечели и така да се направи сериозна стъпка към Евробаскет 2009. И не само гледаме, ами направо тръгваме към Будапеща; с автобус; в един - журналистите, в друг - националния отбор. Не че тези часове по пътища и магистрали са най-доброто за тима преди важен мач, но все пак е практично, имайки предвид неголямото разстояние. Така или иначе, скоро сме в Будапеща. Ама да не сте си помислили, че мачът ще е именно в столицата?
 
зала Ласло Пап, БудапещаТам си имат зала за 12500 зрители (на снимката), наречена на техния легендарен боксьор Ласло Пап, но къде ще се намерят толкова унгарци да отидат на бакетболен мач?! Те футбола не могат да си оправят от толкова години, че с баскетбол ще се занимават сега - айде, айде! Я да си знаят мястото тия баскетболисти и да ходят да играят някъде из провинцията - там хората рядко виждат таквиз чудеса, та поне ще напълнят залата и ще вложат енергията си във викане за около час и половина. А това за кое точно ъгълче на провинцията и за коя точно зала става дума - малко по-нататък.
 
Сега въпросът е как и къде ще се настройват нашите баксетболисти за мача. Първо да видим в какъв хотел са ги настанили "любезните" домакини. Ами, съвсем случайно, в стаите няма телевизори и телефони, няма дори пердета. А ще могат ли момчетата все пак да тренират в залата, в която ще се играе мачът? Могат, но по-добре да е само веднъж - в петък вечерта, защото мястото е на 60 километра от Будапеща, а на нашите момчета и без това вече им дойде в повечко клатенето в автобус по шосетата на Сърбия и Унгария. А като говорим за автобуси - домакините стават все по-любезни и предлагат свое возило за транспорт на националите ни до тази дестинация (оставаща все още неназована за нашите читатели). Малката подробност е, че въпросното превозно средство е на около 30-годишна възраст и е от тези, дето се ползват за градския транспорт. Но и това е "случайно".
 
Питате какво става с журналистите, които пък трябва в същото време да ви информират за всичко около националите? Те ще го направят, но в техния хотел няма как да стане, защото там няма интернет. Добре че Будапеща е голям град, има много молове. В един от тях могат да насядат с лаптопите си по масите на някоя от световните вериги за бързо хранене и от там да снабдяват с информация любознателните баскетболни фенове в България. Да, наистина, скоро в този търговски център се получава сигнал за бомба и той бързо се опразва, но това явно е нещо нормално в Будапеща и не трябва да се впечатляваме или стряскаме особено.
 
Епизод 3: Шалготарян
Шалготарян? "Какво пък е това", ще попитате? Ами това е всъщност името на въпросното градче в североизточна Унгария, където ще имат "честта" да играят нашите баскетболни национали. Населяват го 40 хиляди жители и, ако не искахме да обидим някои подобни на него български областни центрове, спокойно бихме могли да го наречем "град от селски тип". Вече е събота (денят на мача Унгария-България) и авобусите ни пренасят до тази най-далечна точка от нашето пътешествие.
 
Вароши Спортчарнок, ШалготарянЗалата и организацията в нея за гостите (баскетболисти и журналисти) са на обратния полюс на Белград. Кокетната "Вароши Спортчарнок" (от унг.: "Градска спортна зала") събира не повече от 1000 зрители и напомня точно на спортния салон в някой от въпросните български областни центрове; само дето в Унгария хората дори и тази заличка си я поддържат чиста, спретната, боядисана и без счупени седалки. Е, не е подходяща за мачове на ниво национални отбори, но нас кой ли ни пита. Всъщност това си е залата на местния баскетболен отбор, който играе в трета унгарска дивизия. И думата "играе" я приемете съвсем буквално, защото в момента, в който пристигат българите (час и половина преди евроквалификацията), все още си тече някакво мачле от споменатата трета дивизия и май дори има да се играе още поне половин час. Тя всъщност идеята е играчите на това аматьорско тимче да "загреят" пода на залата и душовете в съблекалнята за представителните отбори на Унгария и България. Самата съблекалня, по думите на един от българските национали, се намира "там някъде надолу, после наляво, направо, надясно и пак наляво". Местата за журналисти по трибуните пък се намират... никъде. Всеки да сяда където си поиска, места в залата - бол. Моля, заповядайте. А дали хората от медиите ще имат достъп например до масата за статистика, дали ще могат да пишат някъде другаде, освен на коляното си - това са все въпроси с повишена трудност. За някакви разпечатки със съставите на отборите пък да не говорим.
 
Така или иначе, мачът започва и се вижда, че играчите на Унгария (а и останалите унгарци в залата) са готови на всичко за победата; въпреки че тя е без значение, защото още преди тази среща домакините са загубили шансове за класиране на европейското. Те обаче се хвърлят "на кръв" най-малкото заради подкрепата на феновете си, които са изпълнили залата и си дерат гърлата, вдигайки много повече шум, отколкото публиката в 20 пъти по-голямата "Београдска арена". Подкрепа за отбора им, според тях, е също това да замерваш с фъстъци по гърба треньор като Пини Гершон и да метнеш бутилка на игрището, когато не ти хареса някое съдийско решение. "Подкрепа" се опитват да окажат на отбора си и най-различни служебни лица на мача, които с неадекватните си действия вбесяват генералния мениджър на нашия отбор Шай Щрикс и го карат да се чуди как от ФИБА допускат Унгария да играе в дивизия А на евроквалификациите.
 
Въпреки всичко, нашият отбор се концентрира върху работата си на терена и прави всичко възможно да спечели важната победа. Унгарският тим обаче изважда от "кобура" любимото си оръжие - далечната стрелба. Така и на игрището в Шалготарян става "стрелбище" от тройката, както преди това в Белград, но този път доста по-успешно и за двата отбора. На домакините просто това им е играта; гардовете Фодор и Немет се отличават с по 4 тройки, общо отборът стига до почти 50 % успеваемост. На българите пък сега им е много по-лесно да стрелят отдалеч, отколкото срещу здравата защита на Сърбия, и този път дават достоен отпор на противника в това упражнение; Тошко Стойков нанизва дежурни 3 тройки, а дори тежките крила Митко Ангелов и Деян Иванов успешно обстрелват унгарския кош отвън (съответно 2 и 4). Именно двама от надстрелващите се - Стойков и Фодор - са основните действащи лица в инфарктния завършек. Последните секунди изтичат, унгарците изостават с 2 точки, но имат владението на топката; българите в залата си казват "Ах, дано сега да не вкарат пак някоя тройка!" и... унгарците правят точно това! И не само го правят, но с възможно най-голяма доза късмет - тройка с табло на Фодор, придружена с фаул на Стойков срещу него, по-малко от 3 секунди преди края! После - нормалните неща: умишлено пропуснати наказателни удари... борба в нападение за домакините между тях, тези 3 секунди са "изядени" и Унгария печели с 1 точка разлика. Феновете в залата ликуват, а българите са шокирани от нелепата загуба...
 
Момчетата от отбора обаче трябва бързо да се възстановят от този шок и да мислят вече за оставащите 3 мача, два от които са у дома, в добрата стара зала "Универсиада". Там вече никой не може да им направи "мръсно", освен те сами на себе си. А първият от тези мачове е такъв, че всеки "автогол" (напр. подценяване на съперника) и загуба в него ще бъдат фатални - победата срещу Финландия е задължителна, а оттам нататък - "каквото сабя покаже".

Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи