Милош Шакота: ЦСКА е моето ново начало

Милош Шакотa с Никос Бохоридис (сн. Gong.bg)

28-10-2008 20:12 | Gong.bg

„Исках да отида някъде, където не се сещат първо за баща ми и брат ми, когато разберат името ми.” Думите са на най-добрия в баскетболния ЦСКА в момента Милош Шакота в специално интервю за Gong.bg.

24-годишният играч на „червените” се върна на терена, след като почти две години бе тормозен от контузии и е сигурен, че това е неговото второ начало. Където и да отиде обаче той си остава по-големият син на известния сръбски треньор Драган Шакота – настоящ наставник на Фортитудо Болоня, където подписа българинът Христо Захариев и брат на един от перспективните млади баскетболисти на Панатинайкос Душан Шакота. И Милош като брат си и баща си пък има и гръцки паспорт.

„Баща ми никога не ме е притискал. Аз съм този, който изисква повече от себе си. Каквото и да правя, той е ОК с това. Никога не ме е карал да играя баскетбол. Когато бях малък, ми каза ми да избера каквото искам”, спомня си Милош Шакота, но добавя на въпрос усеща ли напрежение, заради фамилията си: „В Гърция – да, определено. Това е една от причините да я напусна. Исках да отида някъде, където като кажа името си, да не мислят първо за баща ми и брат ми. Там това е първото нещо, за което се сещат. Гледат на мен, чрез тях. Това е нещото, което никак не харесвам и това е една от причините да напусна Гърция. Много съм близък с брат ми. Точно, когато се контузих и не играех, той направи име в Панатинайкос.”

По-големият брат Шакота обаче споделя: „Не са ни сравнявали. Ние дори не играем на една позиция. Когато се върнах на терена, сигурно много хора са си мислели, че е заради него и че заради брат ми и баща ми играя баскетбол. Играл съм заедно с брат ми в един отбор – в АЕК и Арис. А баща ми ми е бил за кратко треньор в АЕК. Да ви кажа честно не искам той да ми е треньор, защото въпреки че той се държи еднакво към всички, хората винаги гледат това, че ми е баща. С брат ми сме играли един на един и аз винаги го побеждавах като бяхме по-малки, но все пак имаме две години разлика. По времето, когато бяхме в Арис аз бях на 17, а той на 15. Сега обаче би било различна история.”

Милош разказва още, че в последните две години е имал доста проблеми с контузии. „Миналата година бях в Кипър, а преди това съм играл само в Гърция. Заминахме за Гърция като бях на 7 години и израснах там, но аз съм сърбин и се чувствам такъв. Обичам Гърция и там, и в Сърбия се чувствам като у дома си, но съм сърбин. След контузията ми беше много трудно. Никой не ти дава шанс и не знаеш дали все още си добър в това, което правиш. Мислех си, че няма никога да се върна на едно добро ниво, но с времето тренираш все повече и виждаш, че ставаш добър като преди”, казва баскетболистът на „червените”.

Доволен е от решението си да дойде в българския ЦСКА през лятото. „ЦСКА е това, от което имам нужда сега. Млад отбор, а това исках и аз. Ще видим какво ще се получи. Не знаех какво да очаквам, защото да си призная не знаех много за българския баскетбол. Може би бях изненадан да видя толкова много млади играчи, които са наистина атлетични. Не знаех, че е така”, коментира още Шакота и на шега подхвърля:
„Е, няма да спечелим шампионата. Трябва ни време. Отборът е млад и неопитен. Просто ни трябва време. Все пак това е нов отбор и мисля, че ще ставаме все по-добри. Вярвам, че до два месеца ще сме доста по-добри. Казаха ми за съперничеството с Левски и го чакам с нетърпение. Знам, че Левски имат много добър тим тази година. Надявам се да сме подготвени за тях, когато дойде времето. Тити Папазов пък ми помогна много, когато дойдох. Той е приятел с баща ми. Наистина се държа много добре. Познавах го по име, но не го бях срещал преди да дойда тук. Той е много добър човек.”

„Гледах мачовете ви срещу Италия и Сърбия. Постигнахте много добър успех, класирайки се за Европейското. Вярвам, че това е много важно за българския баскетбол. А и имате добър отбор”, казва Милош Шакота за националния ни тим и споделя, че не мисли за сръбския представителен отбор.
„Нивото е много, много високо в момента. Както казах това е ново начало за мен, но аз съм на 24 години, а не на 19, така че е късно. Сега не мисля за тези неща. Смятам да вървя стъпка по стъпка”, завършва Шакота споделяйки, че би искал един ден да играе в силен европейски клуб: „Все пак нали затова играя баскетбол.”