Иби Джабер: Опитът е истинското учение

Джабер харесва работата с Репеша

30-10-2008 11:13 | Euroleague.net

Американският гард с български паспорт, който бе в основата на класирането на националния ни тим за Евробаскет 2009 в Полша – Ибрахим Джабер публикува в баскет-блога на сайта на Евролигата свой материал. В него той разкрива за някои свои преживявания в най-реномираното клубно издание за баскетбол в Европа, както и за други неща от кухнята на сегашния си отбор – Лотоматика Рома.

„За да отворя блога за Евролигата може би първо трябва да кажа кой съм и откъде идвам в този турнир. Имах доста противоречив дебют в Евролигата миналия сезон, когато започнах да играя в топ 16 с отбора на Лотоматика Рома. Слязох от самолета в Рим в понеделник сутринта, а във вторник заминахме за Москва, където щяхме да играем с ЦСКА. Това беше първия ми мач в Евролигата, и то гостуване срещу шампионите, които спечелиха турнира и през въпросния сезон. Играх 35 минути и въпреки контузиите на Алън Рей и още няколко момчета почти ги победихме. Играх задоволително, но пропуснах възможността да изведа отбора си до победа. Трябваше да стрелям два наказателни удара при оставащи няколко секунди. Вкарах първия и изведох отбора си с 2 точки напред. Но пропуснах втория, и нещото което помня е как някой грабна борбата, а в следващия момент Трейджън Лангдън стреляше от чиста позиция на тройката. Резултата го знаете...Така че, както казах, доста противоречиво бе началото ми в Евролигата. Радвам се, че имах възможността да играя срещу най-добрия отбор в Европа. Изиграхме два много хубави мача с тях, но за жалост ги изгубихме. Това обаче ме стимулира за повече победи в тазгодишното издание.

Сега пак съм в Рим, защото наистина харесвам треньора тук – Ясмин Репеша. Той много ми напомня за треньора от колежа – Фран Дъфни. Също така мисля, че с отбора имаме много добри възможности този сезон след като миналата година стигнахме до финлите в Италия. Там загубихме от Монтепаски Сиена, но смятам, че ние сме единствения отбор, който може да ги спре тази година.

Едно от „яките” неща да съм в Евролигата е това, че се срещам с бивши съотборници от колежа – University of Pennsylvania. Те могат да ми бъдат мерило за това, което съм постигнал, а това ми помага да се адаптирам по-добре. Когато пристигах никой освен тях не можеше да ми каже как да се нагодя, какво ми предстои като новобранец, и изобщо като млад играч. Те са единствените хора, които могат да ми кажат нещо такова - за това са добрите приятели от колежа.

Всички ме питат за новия ни гард – Брандън Дженингс, който дойде от гимназията директно в Евролигата. Той е много талантлив по всичко в баскетбола. В отбор извън Евролигата той отбелязваше по 25 точки на мач. По мое мнение, ако намери добри съотборници, с които да се разбира и играта да върви, за 35 минути може да отбележи 20-23 точки. Той може само да помогне на отбора ни да бъде по-силен. А според опита, който имам, много по-сладко е да победиш заедно с отбора си, отколкото да вкараш 25 сам и да загубиш.

Беше ми трудно да се нагодя точно към това. В Гърция играех по 40 минути и имах всяко притежание на топката, а тук играя по 20 минути. От това се научих как да оползотворявам възможностите си максимално, а същото нещо ще се случи и с Брандън. Той ще разбере как да вземе всичко възможно във всяка една минута. Може би ще му отнеме 10 или 15 мача, както на всеки друг, но в течението на играта той ще намери ритъма си и ще се нагоди правилно. Най-ценният източник за това какво трябва да правиш, е опитът. Може да стоиш и да учиш схеми по цял ден и наистина да ги разбираш, но усещаш за какво наистина става въпрос на полето. Едно е да чета от учебника си по история за Рим, но съвсем друго е, което изживявам и усещам културата тук, учейки нов език и запознавайки се с нови хора. Опитът е истинското учение. По същият начин е и в баскетбола. Няма значение в кой отбор си, баскетболът учи на дисциплина, а от това можеш да натрупаш доста познания.”