The Final Countdown*

Господата гледат как ЦСКА пада в Правец

11-11-2008 18:14

Защо ли трябваше да се стигне дотук, защото на всички сега вече е ясно, че дните в ЦСКА на господата Стерянопулос и Прелевич са преброени. Най-лошото обаче е, че нещата вървят натам, че и клуба да го няма. То бива безхаберие и некоректно отношение, но всичко това, което съчиниха, откакто са тук в България е умишлено съсипване на една запазена марка в българския баскетбол. Кой им дава право по този начин да се отнасят с клуб с дългогодишна и славна история?

Г-н Стерянопулос, идете да си водите дискотеките в Гърция, а вие г-н Прелевич оставете баскетбола ни на мира. Колкото добър играч на времето бяхте, толкова слаб директор се оказахте. Което, в интерес на истината е нормална практика, дори и за най-добрите клубове у нас. Феновете и баскетболните специалисти се възхищаваха от вашата игра преди години, а днес се възмущават от това, което правите като ръководител. А и като треньор се оказахте дупка след като Лукойл Академик би вашия ПАОК с около 30 разлика преди 5-6 години.

Ако има един човек, на който всички почитатели на ЦСКА да се покланят всеки път като влязат в баскетболната зала, то това без съмнение бе Росен Барчовски. Човекът, който премина през какви ли не перипетии през последните години, търсейки всевъзможни изходи от ситуацията. Барчовски е наистина името, с което се свързваше всичко с ЦСКА и нямате право да постъпвате така с него. Нямате място в баскетбола ни, колкото и да се правите на велики и невинни. Много мръсотия сътворихте откакто дойдохте и е време да си ходите. Отстранихте човека, благодарение на който винаги в този клуб, колкото и малко живот да имаше, бе благодарение на него.

Вас днес ви има, утре ви няма. Какво става с клуба, ако сега си плюете на петите и избягате? Щото вие нямате изход в тази ситуация, и за вас самите ще е по-добре да си отидете час по-скоро.

Защото благодарение на този човек, който вие остранихте или както казвате „се разделихме по взаимно съгласие” клуба го имаше на баскетболната карта у нас и си съществуваше, въпреки кризите, в които изпадаше.

Подиграхте се с човекът, който изпълняваше всякакви длъжностите – и президент, и спортен директор, и старши треньор на отбора, и какво ли още не. Нарекохме го човекът-оркестър преди време, който се опитваше с всички възможни средства да спасява отбора. С амбицията, която има, с непримиримостта си, с желанието да успее, гарнирано с името ЦСКА, с поддръжката на многобройните фенове - отборът, ако имаше свестен спонсор щеше да бъде запазена марка и сега в Европа.

Господа, съсипахте един клуб със славно минало и не можахте да използвате името му да натрупате дивиденти. Почти закрихте детско-юношеската школа, залата на Българска армия, която ви е дадена за стопанисване е в окаяно състояние, с голяма част от играчите през миналия сезон се изгаврихте, а като капак на всичко и с човека, който ви даде този шанс да се чуят имената ви в българското баскетболно пространство. Подиграхте се с Давидов, Хаджисотиров, Дечев, с всичките треньори от школата в клуба, а сега дори и с Барчовски – емблемата на ЦСКА от дълго време насам. Византийските ви номера нямат граница, а и едва ли някой в Гърция ще ги търпи по този начин. Срамота, господа.

Чудим се къде са феновете на ЦСКА сега и докога ще търпят отношението на господата в ръководството. Не ви ли пука вече за отбора, това, което се случва с него е повече от филм на ужасите. Или по-скоро The Final Countdown* или Последното отброяване, както се казва в една популярна песен...