Антонио Бъркс: Баскетболът е бизнес и такива неща се случват на играчите

Два дни след като бе освободен от отбора на Лукойл Академик, Антонио Бъркс гледа философски на нещата като напълно осъзнава причините заради които трябваше да се раздели с клуба. Разбира, че това го има в баскетбола, който според него е бизнес и такива неща се случват на играчите. Вече бившият гард на Лукойл Академик говори за отношението на ръководството на клуба, за начина си на игра, за съотборниците си и за публикация, която според него не отговаря на истината и е далеч от неговия характер и начин на поведение. Ето какво сподели той за BulgarianBasket.com:
 
„Незнам откъде да започна. Както може би всеки знае, имах проблеми със стария си отбор – Цървена Звезда от Сърбия като мога да заява, че те дойдоха заради моя агент. Подписах с Лукойл Академик, а ръководството на клуба много ми помогна тогава като направи много неща в моя подкрепа. Наистина досега никой не бе заставал зад мен по този начин, както те го сториха тогава. Почувствах внимание тук не само като професионален играч, но и като част от тяхното семейство. Наистина много благодаря за това отношение на всички от ръководството към мен. Беше дори повече от очакваното. Но в крайна сметка проблема с разрешението да играя не бе решен и трябваше да се върна у дома. Харесвах България, София и отбора преди всичко и се чувствах част от него. Това е една от причините да се съглася да играя за тях след като разреших проблемите си с ФИБА и подписах договор за този сезон за много по-малко пари, отколкото съм получавал досега. Това бе един вид начин да им покажа, че наистина съм признателен за това, което направиха за мен през миналия сезон. Останах почти година в Мемфис в Щатите и през лятото се завърнах. Обадиха ми се и аз се появих в началото на септември. Отборът бе с нов треньор, към който се отнасях с нужния респект, харесвах съотборниците си и затова прецених, че е супер да бъда част от този тим. Започнахме подготовка, имаше много добра атмосфера в отбора, с голям дух, което понякога е по-добре, отколкото да имаш добри играчи в него. Изпитвах удоволствие на тренировките. Мислех си, че Лукойл е доста добър отбор и ще опровергаем всичките слухове на тези, които не го обичат, че няма да се класираме напред в Еврокъп. Отборът има много добри играчи на всички постове. Тренирахме здраво и нещата вървяха в правилната посока.
 
Преди десетина дни обаче чух за първи път, че мениджмънта на клуба крои план да ме освободи. Това страшно много ме изненада, тъй като смятам, че когато треньорския щаб не е доволен от теб, обикновено това може да се почувства. В моя случай не бе така. Реших да отида и да говоря с тях като попитах дали имат някакви забележки към мен и моето представяне до момента. Отговорът бе следния, цитирам: „Ние сме много доволни от играта ти. Ти задоволяваш с представянето си и влагаш старание на тренировките”. Аз продължих да си изпълнявам всичките тези неща, от които те твърдяха, че са доволни до вчера, когато ме освободиха заради една или друга причина. Аз го приех нормално, тъй като знам, че баскетбола е бизнес и такива неща се случват на играчите. Сега това се случи точно на мен. Казаха ми, че не организирам играта както те искат, което аз като професионалист напълно разбирам. Но това е моят стил на игра и аз никога не съм го променял. Аз играех в гимназията по този начин, в колежа, НБА и Цървена Звезда по същия и незнам дали мога да играя по-различно. Това е моят стил, с който си създадох име в Щатите, но подозирам тук гледат на нещата по-различно. Доколкото разбирах, те имат нужда повече от „вкарвач”, а не чист плеймейкът. И така, след като ми казаха, че не ме харесват и аз не съм вече част от отбора, си казах ОК – не мога да направя нищо повече, въпреки, че харесвах отбора и обстановката тук. Стиснахме си ръцете с директора и аз отново благодарих за всичко това, което те сториха за мен.
 
Това бе вчера, а днес бях неприятно изненадан от публикация в медиите, която мой съотборник ми преведе и която ме накара да се почувствам много лошо. Никога през живота си не съм създавал проблеми и не съм имал такива с дисциплината. Знам, че черните имат репутация на такива хора, но не мога да приема това, което се казва в тази публикация. Тя бе много преувеличена и непрофесионална. В нея няма нито грам баскетбол. Чух слух, че ръководството на Лукойл Академик има пръст като причина за пред хората за моето освобождаване. Не вярвам в това и никога не бих си го помислил дори. Няма логика същите хора, които ми помогнаха много миналата година да направят такова нещо. Просто някой търси сензация, но не бе избрал правилния начин. Бях шокиран от написаното. В Щатите няма вестник, който ще толерира такива неща. Не искам да звуча като светец, но искам само да заява: Да, излизам понякога. Но не го правя всеки ден, и никога не го правя преди официални срещи. Всеки спортист по света излиза и намира начини да се забавлява. Никъде в контракта с клуба не се казва, че играчът няма право да излиза понякога и да се забавлява. Ние не сме монаси. Ако сме, ще бъдем в манастири. Също публикуваните снимки са много стари, не от вчера. Защо този вестник не ги публикува по-рано, ами чака до вчера, за да го стори.
 
В тази публикация се казва, че Лукойл ме чака цяла година и след това четири месеца. Ами от началото на септември досега са минали не четири, ами два месеца. Тук искам наистина да благодаря на ръководството за шанса, който ми даде през това време да се върна във форма. Мисля, че изпълних всичките им указания, свалих ненужните килограми и влязох в нормите, които те искаха. Във връзка с това искам само да кажа, че по време на моята кариера в колежа и в НБА изглеждах по съшия начин, със същите килограми и структура на тялото, както по време на най-добрите мачове от кариерата ми. Обидите по мой адрес вредят на репутацията, която съм градил в продължение на 28 години.
 
Като заключение искам отново да кажа, че харесвам и се отнасям с респект към Лукойл Академик като клуб и към всички хора в него. Благодаря за помощта през миналия сезон и както вече казах, те имат правото да не харесват стила ми на игра. Това е част от баскетбола. Надявам се да направят силен сезон в България и Европа, защото наиситна харесвах съотборниците си. Те го заслужават, пожелавам им успех. Разочарован съм по начина, по който се развиха нещата с мен и по-специално с тази публикация, която ме накара да се почувствам така, сякаш усилията ми в клуба до този момент са отишли на вятъра. Съществува опасност тези неща да повлият на репутацията и кариерата ми, но смело мога да заява, че баскетбола е моят живот, обичам играта, както го правих и като играч на Лукойл. Желая успех срещу Левски в петък,” бе всичко, което Бъркс сподели.