Левски изпусна да разгроми Лукойл Академик

Центровете Евтимов и Аделеке в битка под коша

14-11-2008 21:17

Отборът на Левски поднесе най-голямата сензация в българския баскетбол от доста време насам, побеждавайки непобедимия Лукойл Академик със 105-100. За последно "студентите" бяха губили от български отбор преди повече от две години - на 28 октомври 2006 г. отборът на ЦСКА (б.р. тогавашния ЦСКА) ги надхитри с 85-84. После тази дата се беше превърнала в паметна, заради дългата победна серия на Лукойл. Сега обаче датата 14 ноември 2008 г. може и да не се превърне в паметна, особено ако действащите шампиони продължат да подхождат така високомерно, както тази вечер срещу отбор като Левски. В един момент от втората четвърт разликата бе стигнала до шокиращите 25 точки в полза на "сините" и фаворитът Лукойл Академик бе на път да бъде разгромен и унижен. С щурм за обрат през второто полувреме той избегна подобна незавидна участ, но не можа да предотврати самата загуба.

За треньора на Левски Тити Папазов пък това бе своеобразен реванш пред ръководството на Лукойл Академик. След като бе освободен от треньорския пост там по средата на плейофите през 2006 г., той е подложен на перманентни словесни атаки и най-разнообразни заплахи за бойкот от тяхна страна, но сега именно в мач срещу техния тим доказа и показа много неща.

Още в началото стана ясно, че шампионите подхождат недостатъчно мобилизирано при това свое гостуване в зала "Христо Ботев". Те може би забравиха, че през целия сезон 2007-08 именно Левски бе единственият отбор, който доведе мач срещу Лукойл до продължение, пропускайки да го победи през декември миналата година (89-95).

В първите минути разсеянте играчи на гостите допуснаха крилото Станислав Славейков да им вкара в три поредни атаки. След третата от тях Левски поведе със 7-5, а само 2 минути по-късно вече водеше с 19-5 - общо 14 безответни точки на "сините". Тази тяхна серия бе прекъсната едва когато влезлият от пейката Чавдар Костов вкара, за да намали разликата на 12 точки. Тя обаче продължи да расте, а обърканите играчи на Лукойл Академик бяха почти като "зрители" на игрището. Най-неадекватни в тези първи минути бяха точно двамата, които после се оказаха най-добри за Лукойл в този мач - Кени Аделеке и новият плеймейкър Кевин Крюгър, заел мястото на натирения Антонио Бъркс. В тези моменти Аделеке бе надиграван в подкошието въпреки (или може би точно благодарение на) интересното тактическо решение на Тити Папазов да започне с младия Николай Върбанов, вместо Васил Евтимов в основната петица. За Крюгър пък бе напълно разбираемо да не бъде съвсем в час, след като се присъедини към новия си тим преди броени дни. Това, което не е разбираемо, е защо точно преди един от най-тежките си мачове от вътрешното първенство един клуб ще иска да прави такива екстремни промени - да изгони основния си играч на такъв невралгичен пост и да разчита неговият заместник да се включи в последния момент и да поведе отбора си в дербито. Дори да беше Крис Пол или Джейсън Кид, едва ли щеше да се справи в такава ситуация още в началото.

След няколко свои грешки, Крюгър бе сменен от Любомир Минчев още в средата на първата част. Когато разликата стигна 18 точки в полза на Левски обаче, той се завърна в игра и този път показа ако не организаторски умения, то поне това, за което бе привлечен и за което предшественикът му Бъркс бе критикуван - точна стрелба отдалеч. С негова тройка в 9-ата минута резулататът бе намален до 27-12, преди Левски все пак да завърши първата четвърт с 16 точки преднина - 31-15.

В началото на втората четвърт Тодор Стойков и резервата Ненад Чанак също показаха точен мерник от зоната за три точки, но обрат в полза на техния Лукойл Академик до този момент не се получаваше, защото Левски също продължаваше да бележи лесно през неубедителната отбрана на "студентите". Така неговата преднина от 16 точки се задържа до средата на четвъртината, а после дори набъбна до 20. Тя стана 23 след тройка на включилия се отлично от пейката Асен Великов за 46-23. Младият гард на Левски повтори упражнението (дежа-вю) за да "закове" отново същата разлика при 56-33, а после дойде и най-унизителния момент за отбор, непобеждаван от над 2 години - Лукойл губеше с 25 точки разлика при 58-33! Точно в този момент играчите на Левски като че решиха да "подадат ръка" на падналия в "нокдаун" съперник и сами го върнаха в мача с бърза поредица от грешки и наивно извършени нарушения (включително технически фаул на влезлият в игра Евтимов). Така Лукойл намали разликата до 15 точки, преди Асен Великов да наниже със сирената уникална тройка от собствената си половина със сирената за край на полувремето и отборът му да се оттегли на почивка с аванс от 18 точки 64-46.

След тези изключително вълнуващи и резултатни първи 20 минути момчетата на Тити Папазов явно още не бяха си повярвали съвсем на това, което са на път да направят. Съпеникът им този път излезе по-мобилизиран и съсредоточен и най-вече - по-добре играещ в защита. След няколко грешки на играчите на Левски (най-вече на направилия добро първо полувреме Маркъс Хол) само за 3 минути разликата бе намалена до само 12 точки - 69-57, а после и до 11. Отборът на Левски се посъвзе, направи две успешни атаки и увеличи аванса си на 13 точки. Тогава обаче дойдоха 4-ата и 5-ата тройка на Крюгър в този мач, след които разликата се стопи до само пет - 73-68. Играчите на Тити Папазов обаче пак се окопитиха и със серия 8-2 доведоха нещата до нова преднина от 11 точки в своя полза след 30 минути игра - 81-70.

Ясно беше, че Лукойл Академик ще продължи да "натиска" с агресивната си защита, опитвайки се да обърне мача. Последната четвърт се превърна в постоянно преследване и надлъгване, при което в един момент изглеждаше, че гостите ще успеят стигнат до желания от тях обрат - те намалиха разликата до само 3 точки - 88-85 - по-малко от 4 минути преди края.

За това добро второ полувреме на студентите, освен Крюгър, голяма заслуга имаше и разигралият се в подкошието Аделеке. Той трупаше точки и борби, а беше и един от най-дейните в защита, включително с някои важни откраднати топки. Типичния си борбен дух показа и Тодор Стойков, а от пейката добре се включи Ненад Чанак. Въпреки добрата им игра в защита обаче, в решителните минути в средата на последната четвърт хората на Любомир Минчев не успяха да направят пълен обрат, най-вече заради някои свои прибързани действия в атака - например неточни стрелби на отдалеч в твърде ранен етап от нападението. През цялата 39-а минута на този мач на светлинното табло се задържа резултат 93-88 в полза на Левски, а в началото на последната минута дойде и решитленият удар на "сините" - 95-88 след страхотен пробив и кош на Маркъс Хол, при което той дори бе фаулиран.

После започнаха тактическите фаулове на Лукойл, но времето малко по малко свършваше. 8 секунди преди края тройка на Чанак намали разликата до 101-97 и даде нови надежди на отбора му. После и Христо Николов вкара тройка за 103-100, но вече оставаха твърде малко секунди до края за обрат, а играчите на Левски вкарваха достатъчно от своите наказателни удари, за да не го позволят. Това направи и Златин Георгиев за 105-100, с което окончателно подпечата успеха на своите.

С най-много точки за Левски - 22 - завършиха двама: Станислав Славейков (16 през първото полувреме) и Маркъс Хол. Резервният гард Асен Великов добави 19 точки, а Дуейн Мортън и Златин Георгиев - по 12. Васил Евтимов овладя рутинните за него 11 борби. Ако имаше и повече шанс в завършека на атаките под коша, не само щеше да направи дабъл дабъл, но и отборът на Лукойл със сигурност щеше да бъде разгромен. Васко обаче остана само с 6 точки.

За Лукойл, въпреки слабия си старт в мача, Кевин Крюгър завърши като най-резултатен с 23 точки (5 тройки), Кени Аделеке добави 18 и 14 борби, а Тодор Стойков също не бе далеч от дабъл дабъл с 15 точки и 8 борби. Тим Пикет този път изигра слаб мач, а накрая си изпроси и 5 фаула, изоставяйки по този начин отбора си преди решителните последни минути.

ПЪЛНА СТАТИСТИКА ОТ МАЧА ЛЕВСКИ – ЛУКОЙЛ АКАДЕМИК

ВРЕМЕННО КЛАСИРАНЕ В НБЛ (МЪЖЕ)

ПРОГРАМА И РЕЗУЛТАТИ В НБЛ (МЪЖЕ)

ИНДИВИДУАЛНА СТАТИСТИКА В НБЛ (МЪЖЕ)

ОТБОРНА СТАТИСТИКА В НБЛ (МЪЖE)

КЛАСИРАНЕ ПО ДАБЪЛ ДАБЪЛ