Лукаич: Лукойл Академик–oтбор с голяма традиция и история, а няма никаква организация

Бившият треньор на Лукойл Академик Желко Лукаич даде интервю за вестник „В центъра на събитията”, който официалния сайт на новия му клуб Университет Сургут помести. Ето какво казва Лукаич за отбора на Лукойл Академик, за положението му в Русия и за бъдещите му планове:
 
Желко, вие сте нов човек при нас. Как се озовахте в Сургут?
„Обичам да гледам как живеят хората в различни точки на света. За първи път съм в Сибир и за мен тук е доста интересно. За съжаление сега нямам много време да разгледам града и да се наслаждавам на удивителната природа. Моят ден преминава в следната последователност: от квартирата – в колата – в залата – в колата – в квартирата. Плюс полетите до останалите градове в Русия. Но имам много познати в Сургут, и ако има време обезателно ще се отправим да разгледаме всичко.”
 
Как се отнесе вашето семейство към това, че вие идвате в Сибир?
„Първият въпрос беше: Къде е този град? След това в интернет намерихме карта и открихме Сургут. Бих се отправил навсякъде, стига да съм полезен за развитието на баскетбола. Преди заминаване ми беше любопитно, какво ядат и пият хората тук, как живеят при -40, -50. Интересуваше ме.”
 
Родени сте в Горажде още по времето на Югославия...
„Да, преди беше Югославия, а сега е Босна и Херцеговина. Горажде е разположено на река Дрина – най-източната точка на босненско-хърватската федерация във вътрешността на Босна. Града обаче принадлежи на Босна, много е близо до Сараево. Работих във военната фабрика, после ме взеха в баскетболния отбор на Железничар. Играех и работех там, после станах и треньор в този отбор. В Сараево ми се родиха сина и дъщерята, а после в Югославия се случи страшната беда – войната. Цялото ми семейство се премести в Сърбия. Там в малък град станах треньор на Хемофарм. И отборът, и играчите бяха доста амбициозни. През 2005 станахме шампиони на Адриатическата лига, а същата година играхме и полуфинал за купата на УЛЕБ.  Направихме доста: наши състезатели бяха извикани в разширения национален отбор, стигнахме и до финал за купата и шампионата. Това бе моят втори дом.”
 
До идването ви в Сургут вие станахте шампион на България, не ви ли предлагаха да останете...
„Очаквах този въпрос. Действително ми прелагаха да остана в България. Бях готов да преговарям. Но преди това с мен контактува Сергей Олхов, генералния директор на Университета на Сургут. А от българите никой не се опитваше да се свърже с мен. Второ, руската лига е много по-силна. Много исках да работя в отбор от този шампионат. В България всичко бе наред, спечелихме шампионата и купата на страната. Но проблемите от друго естество бяха много. Отбор с голяма традиция и история, а няма никаква организация. На моменти исках да се върна в Сърбия, в моята родина и да работя с млади играчи...
Преценете сами: в една зала тренирахме, във втора зала играем мачовете в Европа, а в трета зала срещите от шампионата на България. Всички зали се намират в различните краища на София. Организацията бе катастрофа. Когато разговарях със Сергей Степанович му казах, че основната ми цел е да играя срещу силни отбори, добри играчи и да ги побеждавам. Моето желание бе да събера в Сургут добри баскетболисти, не скъпи, но с желание за изява.”
 
Доволни ли сте от климата в отбора и условията за работа?
„Имаме прекрасна зала за мачове (СК Спарта), много хубава втора зала (СК Дружба), която използваме за тренировки. Мисля, че в Сургут инфраструктурата ще се подобри. Имаме само един проблем – младите играчи. В тях трябва да има мотивация. Те не трябва само да отбиват номер на тренировките.”
 
Малко провокативен въпрос: ако Университет Сургут, не дай си Боже, изпадне от суперлигата на Русия, ще останете ли в тима?
„Да не дава Господ, но ще остана. Но ще се опитам още през този сезон да запазим мястото си в лигата и да влезем в плейофите.”
 
Как се подготвяте за мачовете?
„Както и себе си, така и играчите ги мотивирам за битка. Старая се на тренировките да изработим основата, а най-важното е да правим колкото се може по-малко грешки. Имаме проблеми с борбата под собствения кош. Наблюдавам и мачовете на бъдещите ни съперници.”
 
Вашият любим спорт?
Обичам всичките спортове. Много харесвам тениса, обичам да гледам водна топка, футбол и всякакви спортни канали.”
 
Имате ли любим отбор?
„Как да ви кажа...Обичам да наблюдавам как се развиват младите играчи.”
 
Вашият син ще стане ли баскетболист?
„Категорично не.”
 
Защо?
„Не е задължително щом бащата е треньор, синът да е баскетболист. Нека да бъде добър ученик, а след това добър юрист. Учи английски и испански, а аз настоявам да учи и руски.”
 
Какво ще пожелаете на любителите на баскетбола в нашия град?
„Бих искал да им пожелая здраве и успех. От моя страна ще направя всичко възможно, за да може отбора да ги радва.”