Bye bye, България

Кевин Крюгър (сн. Sofia Photo Agency)

18-12-2008 10:06

Американският гард Кевин Крюгър, който напусна скандално Лукойл Академик преди две седмици и се прибра в Щатите разказва в блога си в интернет за впечатленията си от престоя в България и за плановете си в бъдеще. Той споделя пред читателите си за трудностите, които е срещнал в нашата страна, за хубавите десерти, тесните улици, за престоя си в Лукойл Академик и за несигурното си бъдеще. Ето пълния превод на неговото преживяване:

„Едва дочаках да си тръгна от България и се върна в Лас Вегас. Тръгнах от София, пътувах през Франкфурт, Чикаго и най-накрая стигнах в Лас Вегас. Приятелката ми Шаная ме взе от летището и отидохме директно в ресторанта Jack-In-The-Box. Нямах търпение да си поръчам любимия си Орео шейк. Не бях пил такъв от известно време.
След това си отидох в къщата, която купих през лятото, близо до Саут Пойнт, и си пуснах телевизора. Беше минало доста време, откакто можех да разбирам това, което гледам. Така не правех абсолютно нищо друго за ден и половина.

В София общувах най-вече с преводача на тима. Може да звучи странно, но той даваше един и същи отговор всеки път. Не бях в състояние да го слушам повече. Незнам защо, но беше за последен път, в който го чух.

Бях в хотел близо три седмици, откакто пристигнах, без телевизор и без интернет. Имах само моя телефон, с който говорех с познатите си тук. Кола нямах.

Казах им, за да съм честен пред себе си. Ако ще ми отнема две седмици, за да се устроя тук, да ми кажат веднага. Чакаха за кола от търговци. ОК, и това разбрах.

После ми казаха, че това е положението. Един ден не бях в настроение и наистина търпението ми се изчерпа. В един момент си казваш – това ще направя, няма да им позволя да ме смачкат.

Бях там за около месец. Играхме с друг отбор в София и три мача у дома с Лукойл Академик. Играхме също и в Москва, но за съжаление нямах възможност да разгледам града. Преди да заминем се надявах да се разходя и запозная с част от историята на Москва.

Играхме с Динамо Москва, безспорно един от най-добрите отбори в Европа. Имаха шест или седем играчи, които са играли в НБА и още трима, които са зарязали НБА заради по-добрите пари в Русия. Те са много добър отбор. Поведоха ни в началото и така и не се върнахме в мача.

В същото време посвикнах с обстановката. Не ми бе чак толкова мъчно за дома. Оставаше само да се пречупя и нямаше да има проблеми. Пътувал съм доста и ми бе ясно, че ще ми липсват у дома.

С всеки изминат ден свиквах повече и повече, но нещата не се оправяха. Не искам да говоря лошо за клуба, но имаше неща, които бяха написани в контракта ми, бяха обещани и не се изпълниха.

В крайна сметка, разтрогнах. Не искам да навлизам в детайли от моя контракт. Те не си изпълниха тяхната част, което не ме правеше щастлив. Дойде момента, в който заплаших, че ще си тръгна. Но те не ми повярваха , че ще го направя. Стигна се до такава степен, че бе трудно да се издържа. Прецених, че ако така ще продължава, по-добре да се върна в Щатите и тогава да мисля какво ще правя.

Това, което чух е, че не се плаща навреме в Европа. Не съм специалист, не мога да кажа. Слухът бе, че никъде не се плаща на датата според договора. Плаща се, но със закъснение. Някои казват, че това е да видят как ще реагираш. Други казват, че е заради кризата. Всякакви слухове се носят около заплащането.

Два дни след като се върнахме от Москва им казах, че искам да си ходя. Заради мои лични причини и това бе най-доброто за мен. Те не бяха щастливи, но ме разбраха.

София не е лошо място, просто не бе за мен. Най-трудното нещо бе да свикна с улиците. Всичките бяха двупосочни, с изключение на някои по-главни. Беше трудно да се разминаваш на сантиметри от срещуположното движение, както и да внимаваш да не удариш някой пешеходец. Тук, в Америка не е така. Имаме повече пространство.

Не излизах много. Но ядох десерт в почти всяко хранене, имат страхотен шоколад и сладолед. Ядат доста пиле с ориз, и супа.

Надявам се, че няма да има проблеми да ме освободят от контракта ми. Случва се по целия свят. Надявам се скоро да се разреши този проблем, щото искам да играя в Д-лигата.

Мисля, че натрупах доста откакто свърших миналия сезон в Д-лигата с Юта Флаш. Бях през лятото в Орландо, Милуоки и сега в България. Разбира се, ако има оферти отвъд в Европа, но само добра оферта, може и да си помисля да се върна там. Не си тръгнах от България, защото ми липсваха Щатите. Просто не можех да издържа повече там. Много бяха нещата, които не се случиха както трябва.

Историята ми отвори очите, как всичко това е бизнес. Вече не е само въпрос да си сложиш кецовете и да се забавляваш. С което аз нямам проблем, аз го разбирам. Просто искам и хората да ме разберат, че аз го осъзнавам по същия начин. Баскетболът е бизнес не само за тези, които ръководят тима и за треньора, той е бизнес и за играчите също. Разбрах това, когато бях новобранец в колежа. Баща ми го махнаха от Атланта Хоукс и тогава разбрах, че това е бизнес. Въпреки, че знам - той е много голям треньор. И знам, че ако имаше възможност да владее ситуацията, нямаше да се случи. Той е успешен треньор, доказал го е навсякъде, където е бил.

Но всеки урок е различен. Няма еднакви такива. Но след като преминеш през един, не означава, че ще се чувстваш по-различно следващия път. Все още незнам какво ще правя, след Орландо миналата година и след Милуоки тази. Никога няма да си подготвен напълно, независимо за какво е то...”