Ивайло Христов: И в Сърбия знаят за Тони 7
27-12-2008 10:49
Открихме Ивайло Христов, президентът и старши треньор на женския баскетболен Тони 7 от Сливен в Сърбия, където гостува не само заради коледните празници. Той е в съседната страна и с определена мисия, за която става въпрос в нашето интервю с него.
Господин Христов, каква е оценката ви за изминаващата 2008 година?
„Мисля, че цялото ръководство и нашите спомоществователи и фенове спокойно можем да дадем добра оценка на това, което направихме и което постигнахме през тази година. Все пак тя може да се каже, че е най-добрата година в игрови и организационен план, откакто сме създадени като клуб. Резултатите, които постигнахме са доста добри за отбор от провинцията, който търси своето място под слънцето. Мисля, че сме тръгнали в правилната посока и се надяваме да вървим напред.”
Къде според вас бе най-доброто представяне на състезателки от вашия клуб през 2008?
„Най-доброто представяне на нашия клуб бе в периода 12-22 юни, където кадетките на клуба за 11 дни изиграха 13 мача и извършиха истински подвег със своето представяне в тези срещи. Станахме ученически шампиони на България и изиграхме страхотни мачове на кадетското първенство. То започна веднага след като те спечелиха шампионската титла при ученическото. На първенството за кадетки не постигнахме това, което си бяхме набелязали като класиране, но пък с играта си тези момичета показаха истинския дух на Тони 7. За мен това е по-важното, тази година и ще играем, и ще печелим.”
А в личен план?
„Все още голямата ми любов е баскетбола, така че в личен план нямам време за нищо друго. За сметка на това преди 4 дни се роди син на моят брат и пак станах чичо, което е радостното.”
Доволен ли си сте от развитието на младите таланти в отбора?
„Няма как да не съм доволен. Сами виждате, че толкова малки играят в първенството на жените, а и те са много сериозни момичета. Неведнъж сам казвал, че това са точните хора за моите амбиции и резултатите които сме поставили да се реализират след време. Абсолютно всички от тях показаха голямо израстване от началото на шампионата при жените. Не може да не ме радва факта, че всички момичета този сезон се раздават на 100 % и се опитват да оправдаят доверието, което им гласуваме с моя колега Стефан Михайлов. И си мисля че и за напред ще продължават по този начин.”
Къде отборът на Тони 7 има резерви и в каква посока може да напредне?
„Резервите в Тони 7 са, че има много състезателки, които са млади момичета и тепърва ще напредват в баскетбола, все още имат много да учат и да растат. Има да напредват и в технически и в тактически план, но всичко ще си дойде с времето. Има моменти в който залитат, но затова сме там треньорите, да им кажем правилната посока и да им помагаме. Доста сме разговаряли с моя колега Стефан Михайлов за развитието на всяка баскетболистка от отбора и сме наясно по какъв начин да продължаваме да изискваме всичко при тях. Стремим се и клуба да бъде на ниво, за да може отборът на Тони 7 един ден да бъде фактор в първенството на жените.”
Намираме ви в Сърбия, дали е възможно някоя състезателка оттам да подсили вашия отбор?
„100 %. Ако не сега, то със сигурност за новото първенство ще привлечем някои баскетболистки. Тук срещнах много добри хора и виждам че всички се опитват да ми помагат, не съм си представял, че може да има такива отношения между колеги и приятели каквито са тук. Мисля, че с някои баскетболистки от тази страна ще се вдигне не само нивото на нашия отбор, а на първенството ни като цяло. Именно тук е мястото да призова всички, които работим за любимата ни игра баскетбол да бъдем малко по добри едни към други, както са колегите ни в Сърбия. За първи път тук, на сръбска земя почувствах, че това което правим в Сливен значи нещо. Абсолютно с всички хора, с които се срещнах във втория град по големина в Сърбия - Ниш бяха чували за отборите от Сливен, Ямбол, Плевен, Варна, Левски, ЦСКА, Лукойл Академик и приказваха с много добри чувства за нашата страна. Дори знаеха сайта на нашия клуб в интернет, а всички които имат интернет на GSM-те си го видяха и реакцията им беше "вие сте велики тим". На следващия ден бях на гости на Звонко Папак от Овергаз в Лесковац. Бях изумен от посрещането на този човек, с които се бяхме виждали един единствен път, имах чувството че сме първи приятели от дълго време. Той ме свърза с много важни хора, които ще могат да ми помогнат и занапред. Не може да не ме радва това, че хората ни оценяват по този начин. Този човек е легенда в сръбския баскетбол и това отношение, което видях към него от хората от този град не може да се опише. Те го имат за икона, невреоятно сърдечен и си мисля, че след като е свързан с българския баскетбол е от огромна полза за нас.”
Безспорно това, че не може да играете у дома в Сливен оказва влияние на вашето представяне до този момент. Трудно ли е на практика да играете всички мачове навън и кога отново ще се завърнете пред своя публика?
„Да, така е. Но това са реалностите, както върви ремонта на нашата зала може би през февруари ще посрещаме отборите в Сливен и вече няма да бъдем „гости”, когато сме домакини. Но пък със сигурност отборите ще ни гостуват в много добра зала, напълно ремонтирана и обновена. Имаме млад отбор с много нови лица, които феновете от нашия град още не са гледали. И за самите нас ще бъде истинско предизвикатество във втория етап да излезем пред нашата публика, и те малко да ни се порадват както го правят хората от съседния Ямбол и се радваха на играта ни досега.”
Бяхте помощник-треньор на националния отбор-кадетки през миналото лято. Имате ли амбиции един ден да бъдете старши на някоя гарнитура?
„Това е нормално, всеки уважаващ себе си треньор да има амбиции да бъде треньор в някой национална гарнитура, пък и било то като помощник. Нали затова работим, за да помагаме на българския баскетбол да върви напред. Пък аз и през 2009 година ще водя отбор който ще представя България. ПМГ"Добри Чинтулов"от Сливен ще участва на световните ученически игри в Истанбул, а 10 от участничките в него са състезателки на Тони 7.”
Тони 7 привлича публиката навсякъде, където играе. Вие сте на първо място по зрителски интерес, когато отбора гостува. Защо е така?
„Да, отначало и мен ме изненадваше този факт. Но като се разприказвам с хората, които идват да ни гледат навън вече ми става ясно. Те идват да наблюдават нови лица в залите, млад отбор, интересен за гледане, с добро поведение от треньорите. Това им харесва на зрителите. Правим от всяка среща представление, интересно за гледане от зрителя. Освен, че нашите състезателки са красиви, играят с огромно желание и се раздават на максимум във всеки мач. Правят го с усмивки и това много ни радва. Да ви кажа куриоз – след една много тежка тренировка на стадиона в Сливен, един от футболните специалисти в града каза – Какво ги правиш бе, Жиро? Бягат като луди на стадиона, свършва тренировката и те почват да пеят.”
Пожелайте си нещо за новата 2009 година?
„Да караме подред, първо през май влизане в тройката на световните ученически игри, после шампиони на кадетки и да вземем медал на първенството за девойки. След това да намеря време да се оженя между двата шампионата. Преди време бях казал, че през 2009 година ще се женя само дето още на съм намерил булката, но има време и за това.
Разбира се всичко това са само добри пожелания, дали ще се реализират само времето ще покаже. Преди всичко пожелавам всички в нашата държава да бъдем живи и здрави, другото се постига, неведнъж нашия народ го е доказвал. Желая на всички ваши читатели да бъдат много щастливи така както се чувствам аз в БК Тони 7."
Господин Христов, каква е оценката ви за изминаващата 2008 година?
„Мисля, че цялото ръководство и нашите спомоществователи и фенове спокойно можем да дадем добра оценка на това, което направихме и което постигнахме през тази година. Все пак тя може да се каже, че е най-добрата година в игрови и организационен план, откакто сме създадени като клуб. Резултатите, които постигнахме са доста добри за отбор от провинцията, който търси своето място под слънцето. Мисля, че сме тръгнали в правилната посока и се надяваме да вървим напред.”
Къде според вас бе най-доброто представяне на състезателки от вашия клуб през 2008?
„Най-доброто представяне на нашия клуб бе в периода 12-22 юни, където кадетките на клуба за 11 дни изиграха 13 мача и извършиха истински подвег със своето представяне в тези срещи. Станахме ученически шампиони на България и изиграхме страхотни мачове на кадетското първенство. То започна веднага след като те спечелиха шампионската титла при ученическото. На първенството за кадетки не постигнахме това, което си бяхме набелязали като класиране, но пък с играта си тези момичета показаха истинския дух на Тони 7. За мен това е по-важното, тази година и ще играем, и ще печелим.”
А в личен план?
„Все още голямата ми любов е баскетбола, така че в личен план нямам време за нищо друго. За сметка на това преди 4 дни се роди син на моят брат и пак станах чичо, което е радостното.”
Доволен ли си сте от развитието на младите таланти в отбора?
„Няма как да не съм доволен. Сами виждате, че толкова малки играят в първенството на жените, а и те са много сериозни момичета. Неведнъж сам казвал, че това са точните хора за моите амбиции и резултатите които сме поставили да се реализират след време. Абсолютно всички от тях показаха голямо израстване от началото на шампионата при жените. Не може да не ме радва факта, че всички момичета този сезон се раздават на 100 % и се опитват да оправдаят доверието, което им гласуваме с моя колега Стефан Михайлов. И си мисля че и за напред ще продължават по този начин.”
Къде отборът на Тони 7 има резерви и в каква посока може да напредне?
„Резервите в Тони 7 са, че има много състезателки, които са млади момичета и тепърва ще напредват в баскетбола, все още имат много да учат и да растат. Има да напредват и в технически и в тактически план, но всичко ще си дойде с времето. Има моменти в който залитат, но затова сме там треньорите, да им кажем правилната посока и да им помагаме. Доста сме разговаряли с моя колега Стефан Михайлов за развитието на всяка баскетболистка от отбора и сме наясно по какъв начин да продължаваме да изискваме всичко при тях. Стремим се и клуба да бъде на ниво, за да може отборът на Тони 7 един ден да бъде фактор в първенството на жените.”
Намираме ви в Сърбия, дали е възможно някоя състезателка оттам да подсили вашия отбор?
„100 %. Ако не сега, то със сигурност за новото първенство ще привлечем някои баскетболистки. Тук срещнах много добри хора и виждам че всички се опитват да ми помагат, не съм си представял, че може да има такива отношения между колеги и приятели каквито са тук. Мисля, че с някои баскетболистки от тази страна ще се вдигне не само нивото на нашия отбор, а на първенството ни като цяло. Именно тук е мястото да призова всички, които работим за любимата ни игра баскетбол да бъдем малко по добри едни към други, както са колегите ни в Сърбия. За първи път тук, на сръбска земя почувствах, че това което правим в Сливен значи нещо. Абсолютно с всички хора, с които се срещнах във втория град по големина в Сърбия - Ниш бяха чували за отборите от Сливен, Ямбол, Плевен, Варна, Левски, ЦСКА, Лукойл Академик и приказваха с много добри чувства за нашата страна. Дори знаеха сайта на нашия клуб в интернет, а всички които имат интернет на GSM-те си го видяха и реакцията им беше "вие сте велики тим". На следващия ден бях на гости на Звонко Папак от Овергаз в Лесковац. Бях изумен от посрещането на този човек, с които се бяхме виждали един единствен път, имах чувството че сме първи приятели от дълго време. Той ме свърза с много важни хора, които ще могат да ми помогнат и занапред. Не може да не ме радва това, че хората ни оценяват по този начин. Този човек е легенда в сръбския баскетбол и това отношение, което видях към него от хората от този град не може да се опише. Те го имат за икона, невреоятно сърдечен и си мисля, че след като е свързан с българския баскетбол е от огромна полза за нас.”
Безспорно това, че не може да играете у дома в Сливен оказва влияние на вашето представяне до този момент. Трудно ли е на практика да играете всички мачове навън и кога отново ще се завърнете пред своя публика?
„Да, така е. Но това са реалностите, както върви ремонта на нашата зала може би през февруари ще посрещаме отборите в Сливен и вече няма да бъдем „гости”, когато сме домакини. Но пък със сигурност отборите ще ни гостуват в много добра зала, напълно ремонтирана и обновена. Имаме млад отбор с много нови лица, които феновете от нашия град още не са гледали. И за самите нас ще бъде истинско предизвикатество във втория етап да излезем пред нашата публика, и те малко да ни се порадват както го правят хората от съседния Ямбол и се радваха на играта ни досега.”
Бяхте помощник-треньор на националния отбор-кадетки през миналото лято. Имате ли амбиции един ден да бъдете старши на някоя гарнитура?
„Това е нормално, всеки уважаващ себе си треньор да има амбиции да бъде треньор в някой национална гарнитура, пък и било то като помощник. Нали затова работим, за да помагаме на българския баскетбол да върви напред. Пък аз и през 2009 година ще водя отбор който ще представя България. ПМГ"Добри Чинтулов"от Сливен ще участва на световните ученически игри в Истанбул, а 10 от участничките в него са състезателки на Тони 7.”
Тони 7 привлича публиката навсякъде, където играе. Вие сте на първо място по зрителски интерес, когато отбора гостува. Защо е така?
„Да, отначало и мен ме изненадваше този факт. Но като се разприказвам с хората, които идват да ни гледат навън вече ми става ясно. Те идват да наблюдават нови лица в залите, млад отбор, интересен за гледане, с добро поведение от треньорите. Това им харесва на зрителите. Правим от всяка среща представление, интересно за гледане от зрителя. Освен, че нашите състезателки са красиви, играят с огромно желание и се раздават на максимум във всеки мач. Правят го с усмивки и това много ни радва. Да ви кажа куриоз – след една много тежка тренировка на стадиона в Сливен, един от футболните специалисти в града каза – Какво ги правиш бе, Жиро? Бягат като луди на стадиона, свършва тренировката и те почват да пеят.”
Пожелайте си нещо за новата 2009 година?
„Да караме подред, първо през май влизане в тройката на световните ученически игри, после шампиони на кадетки и да вземем медал на първенството за девойки. След това да намеря време да се оженя между двата шампионата. Преди време бях казал, че през 2009 година ще се женя само дето още на съм намерил булката, но има време и за това.
Разбира се всичко това са само добри пожелания, дали ще се реализират само времето ще покаже. Преди всичко пожелавам всички в нашата държава да бъдем живи и здрави, другото се постига, неведнъж нашия народ го е доказвал. Желая на всички ваши читатели да бъдат много щастливи така както се чувствам аз в БК Тони 7."
Коментари