Газ няма, студ има, баскетболът ни гола вода...

Лукойл Академик биеше и Реал преди

14-01-2009 12:21 | Валентин Ангелов

Газта така и не ни пускат, студът пък и той се заинати и не ни пожали, кой ли да мисли за баскетбола ни в тези трудни времена. Любимата игра на всички нас е просто едно отражение на жестоката действителност у нас. Малко са хубавите неща, които ни радват.

Вече нямаме представителен отбор в Европа, жените и те пропускат Евробаскет, добре, че дойде израелският гений преди време да ни класира на европейско, за да ни има на баскетболната карта на стария континент. Жените се бориха вчера до последно, но насила хубост не става е казал народа. На повечето баскетболистки се молят да носят националния екип, те идват когато си искат, а ние чакаме да се класират и да ни зарадват. Защото шансът бе невероятен да го направят, върнете се към първия мач с Украйна и си спомнете как ги намачкахме първото полувреме. Ако бяха устискали второто, дори и малка загуба снощи в Киев щеше да ни устройва. Евала за борбата до последно, похвали за всички, но ще има много „ако”-та в отчета на Боруков след последния мач с Германия. Защото вече в главата на селекционера със сигурност се мотаят „ако беше това”, „ако беше онова” и така нататък...А не бяхме далече от класиране, още повече новата система на ФИБА ни даде уникален шанс за това. При мъжете само един отбор добива евровиза от допълнителната квалификация, докато при жените са два. Не че на европейското щяхме да сме големия бум, но все пак да ни има в елитното баскетболно семейството.

Малко по-късно Лукойл Академик показа най-беззъбата си игра от участието си в Европа, откакто този клуб възроди баскетболните си традиции. Защото с тези пари, които се пръскат, мачовете у нас не се броят, тези зад граница имат някаква стойност. А снощи срещу гранд, какъвто е Динамо Москва те не приличаха на себе си. Съгласни сме, те са голямо име и изненада трудно можеше да стане, но пък толкова безотговорна и бездушна игра отдавна не бяхме наблюдавали. Без никакво желание за игра, примирени със загубата, въпреки че гостите от Москва се „разхождаха” по игрището. Блат остави Парго и Моня да повкарват второто полувреме, а другите си мислеха как ще се приберат у дома след кошмарното пътуване насам през миналата нощ. И когато очаквахме ако не победа за престиж, то поне достойно представяне в този последен мач в Европа за българския шампион, те го сториха безславно, потвърждавайки най-слабото си участие в турнира.

Разлика в класите – да, вярно е, но и преди сме били свидетели на този факт, а Лукойл Академик се е представял далеч по-добре и е надскачал възможностите си. Динамо Москва е прекланял глава пред българите, при това пред собствена публика. Сега имат звезди, но и тогавашните не бяха за подценяване, че и по-големи дори. През есента на 2004 в руската столица Трейджън Лангдън, Лазарос Пападопулос, Мирсад Тюркчан, Лин Грир и Кшищов Лавринович бяха губещата страна. „Студентите” тогава бяха водени от Папазов, а в състава им бе американското трио Джоунс-Смит-Лодърдейл, както и Стойков, Чековски, Пищолевич, Радионов, Коешинов, Гинко Василев, Давидов, Бойчето Младенов и Симо Найденов. Руснаците бяха победени насред Москва с 87-86 – успех, който след това никой не можа да постигне от следващите селекции на „студентите” в нови четири сблъсъка с тях.

Година по-рано с наставник Слободан Николич и с някои по-различни имена като Цветомир Начев в стартовата петица например дори бе бит и испанския гранд Реал Мадрид. 93-91 за Лукойл Академик ще остане в архива на „студентите” паметно за всички времена. Тогава обаче играчите показаха различен порив за успех, а залата се пръскаше по шевовете. И какъв друг показател, ако не факта, че вече публиката и два лева не дава, за да дойде да гледа евробоеца. Единственото хубаво нещо снощи, което „размрази” малкото публика в зала „Универсиада” бяха трите „чадъра”, които удари Ники Върбанов. Другото в този мач, сторено от Лукойл Академик трябва да се забрави колкото се може по-скоро. То просто не олицетворява доброто им европейско представяне през годините.

Студено навън, студено и в баскетбола ни. Чакаме септември и Пини да сътвори поредните си чудеса, а дотогава ще мъчим Манченко и Кедъра по ТВ-то да изсмукват от пръстите си хубавите неща за играта с оранжевата топка у нас...