Тънките моменти правят добрите съдии
Знаем много добре нивото на баскетбола у нас, както и нивото на съдиите, обслужващи първенствата от малки до големи. Ясно е, че какъвто баскетболът, такива и реферите в България. Но няма нищо по-лошо от това съдиите да се напъват да решават изхода на този или онзи двубой с цел да се докажат и покажат. Когато си свирил десетки и повече глупости в даден мач, поне оставяш накрая играчите да си го решат. Ако тръгнеш ти да го решаваш, тогава вече лошо, много лошо и за теб самия.
Играчите на двата отбора днес в залата на НСА сътвориха една дузина глупости, съдиите ги следваха във всяко едно отношение, за да се стигне до момент, в който единият от реферите свири фаул с цел обръщане на резултата в полза на единия отбор. Това се случва при една точка аванс за гостите от Видин, 3 секунди преди края на първото продължение. Дали умишлено, дали по невнимание, дали с цел да стане герой в мача, това само арбитърът си знае. Той видя нарушение на центъра, което друг в залата не успя да забележи. В абсолютно никаква ситуация, без абсолютно никакъв фаул, реферът се опита да бъде герой. И по това той се отличава от другия съдия в мача, който също не бе безгрешен по време на срещата, но накрая не се намеси пряко върху изхода от двубоя.
Господа съдии, всички правят грешки - играчи, треньори, официални лица, разбираемо е, но когато мачът стигне своя край - оставете баскетболистите да си го решават. Не ги решавайте вие, не се превръщайте в главни действащи лица. Тогава най-много грешите. Има такива тънки моменти в мача накрая, и ако не ги усещаш – никога няма да станеш добър съдия.
