Рекорд - 6 продължения в колежански мач!

Момент от легендарния сблъсък в Ню Йорк (AP Photo)

13-03-2009 16:39

След като бяха докарани с автобуса си в Ню Йорк в 14.33 американско време, момчетата от отбора на Сиракуза не знаеха, че скоро ще бъдат част от историята. Същата вечер те надвиха Кънектикът в може би най-великия колежански мач извън границите на легендарната NCAA. Прегазени физически и емоционално, баскетболистите надвиха съперника си след цели 6 продължения, повече от 70 минути игрово време и 3 часа и 46 минути. След крайният резултат 127-117 едва ли осъзнаваха какво са направили току-що и отчаяно търсеха сандвич или каквато и да е друга храна.

Това се случи в мач между двама легендарни треньори, членове на Залата на славата, две звездни стартови петици и в най-известната зала в света – Медисън Скуеър Гардън.

„Оранжевите” от Сиракуза мислеха че всичко ще приключи още в края на редовното време, но след като съдиите отсъдиха, че победната стрелба със сирената е закъсняла, започна писането на история. Те обаче не се предадоха в нито едно от продълженията, отказвайки да бъдат победени.

Единственият по-дълъг мач в колежанско първенство е този между Синсинати и Брадли през 1981. Той е завършил след 6 продължения, а преди това само на два пъти се е стигало до 6 продължения – и двата случая през 50-те години.

Този мач направи вечерта специална за спорта, принуждавайки приятели да се обаждат един на друг, за да се уверят, че това, което виждат, е истина. Събитието остави милиони хора втренчени в телевизора, докато не беше сложен краят му в 1.22 според техните часовници.

В края двама от играчите на Сиракуза стояха гордо изправени – Джони Флин, завършил с 34 точки след 67 минути игра и неговият приятел и съотборник Пол Харис, който имаше 29 точки и 22 борби.

Мачът бе изпъстрен с много нетипични моменти, като тройки на лоши стрелци и стрелби от подкошието на собствения кош, разминаващи се на косъм.

"Никога не съм бил по-горд с отбор, който съм водил", заяви наставникът на "Оранжевите" Джим Бохайм, който е бил начело и на отбор, печелил националната титла. "Те просто продължиха да се борят и борят, да се мъчат и пак да се борят".

Бохайм продължи: "Нямаше да е по-добре ако съдиите бяха признали изстрела на Ерик и всички си бяхме тръгнали за вкъщи преди два часа". Нямаше да е за него и за всеки друг, искащ да получи "инжекция" колежанско баскетболно величие.

След като направи нещо, което "Градината" никога не е виждала през уникалната си история, наудържимият пойнт гард Флин не мислеше за рекорди, точки и т.н., а просто за сън, смачкан след сблъсъка. "В момента не си чувствам краката", каза той, но това не му попречи да продължава да се усмихва.

Треньорът на Кънектикът Хъскис коментира така: "Загубихме мача, защото допуснахме цели 27 грешки и бъркахме при елементарни стрелби". Но въпреки това той може би ще оцени, че е бил част от това историческо събитие.

"Винаги е по-добре да спечелиш най-великият мач, игран някога", заяви в заключение неговият колега Бохайм.