Купон в „Синатра” измести зарята в Правец

Едни се радват, други са разочаровани

17-03-2009 11:23 | Валентин Ангелов

Данаил Петров даде първото си интервю, откакто стана изпълнителен директор на Левски преди седем години. И имаше основателна причина да го стори – след толкова много труд и усилия, положени през годините в клуба – резултатът е налице. Първи трофей за мъжкия Левски от 2001 насам. Баскетболистите от този клуб са най-много и в националния тим, но нито веднъж досега Петров не парадираше с тези факти. Никога не говори, че в Левски играят най-добрите български играчи. А в неделя вечерта с чиста съвест можеше да го каже, защото се озова на върха. И пак не го направи, просто защото скромността краси човека. За разлика от него, отсреща директорът прекали през годината с хвалбите на своите, че са най-добрите и селекцията му е перфектна и безгрешна. Вярно е, има добри и надеждни баскетболисти, но и в другите отбори ги има и някои от тях не са никак по-лоши. Изключение естествено е Тодор Стойков, но той е правен от друга мая.

Човек от лагера на Лукойл каза след мача, че не може да повярва как всички са против клуба – журналисти, публика, деятели и всички други. Е с какво онзи отбор на Динамо Москва бе по-интересен от сегашния през този сезон, та зала „Универсиада” преди няколко години бе пълна до козирката, още толкова останаха отвън, а през тази едва дойдоха 500-600 човека. Та на мачовете на Видабаскет със Своге и НСА идват по 800-900. Публика и фенове загубиха интерес, а и нямаше как да не случи друго с тази политика на постоянно текучество и трагична селекция. Смениха се десетки треньори, стотици играчи и прочие, и все другите са виновни. А с просто око се вижда, че и трите отбора – волейболният и двата баскетболни – имат проблеми и не са онази сила отпреди. И за всичко това виновни си има, но някои не си го признават.

И нормалното бе, след като Любо Минчев подаде оставка, директорът да поеме отбора. Защото той е правил селекцията и той трябваше да си понесе отговорността за това. По-лесното обаче бе да се извика специалист като Петко Маринов, който да влезе в ролята на ангел-спасител за няколко месеца. Да, но с тази селекция въобще не е сигурно кой е по-добър отбор в момента – Левски или Лукойл Академик. С далеч по-скромни средства и близо 4 пъти по-малък бюджет, Левски не отстъпва по нищо на Лукойл и дори има по-дълга и равностойна скамейка. А доста от играчите на „сините” плюс треньора Папазов така и останаха недооценени именно в Лукойл. Най-страшното за „студентите” е, че Левски стана пръв на купата, а дори не разкри в пълна сила потенциала си. Този отбор има много повече резерви и може да играе далеч по-силно от показаното в Плевен в неделната вечер. Но пък може да се окаже, че не е и нужно. Защото от известно време Лукойл Академик не върви в правилната посока, нещата се влошават от ден на ден. И за всичко това виновни си има. Много идват и си заминават, само един остава. На човека не му пука да разбива човешки съдби, дори на най-близките си, и да ги оставя на улицата. И съвсем закономерно го докара дотук, да се чуди кой пак ще е виновен. С надменното си отношение (без покритие) настрои всички срещу себе си и съответно срещу отбора – от фенове до журналисти, че и бивши министри. И разбира се, винаги намираше други виновни за проблемите. Без съмнение той даде много на този клуб, но много отдавна се изчерпа.

Този отбор на Лукойл имаше възможността да атакува големите европейски върхове с всичките средства, които Валентин Златев хвърля за отбора. Нивото на Евролигата е трудно постижимо за български тим, но откакто петролната компания налива пари в баскетбола, сега вече трябваше да сме много близо и само залата да е проблем, за да не може да сме част от най-силното състезание на континента. Вярно, трудно е, но поне сериозна роля в УЛЕБ (сега Еврокъп) можеше да играе. Вместо това, Лукойл Академик започна да губи и на домашна сцена и клубът има нужда от друг вид спасител. Грехота е, като се дава толкова много, този клуб да не върви нагоре и за 7-8 години да няма нито един собствен кадър с основна роля в отбора. Вместо това като наближи лятото, започват всякакви американци, сърби и подобни да се предлагат от знайни и незнайни агенти. И се гради отбор-еднодневка, догодина пак и по-догодина отново.

И нищо чудно в края на сезона Петров да има второ интервю за седем години, а купонът в бар „Синатра” отново да измести зарята в Правец. Но както каза на шега един специалист, заря и купон е имало и в Правец в неделя, защото и второто място е голям успех за този вариант на Лукойл. Кой знае, може пък празненството в края на май да бъде на Боровец, или пък в Кайлъка, а защо не и на морето. Шансове всеки има, особено след като Лукойл Академик не доминира, както го правеше преди време...