Бадняревич и Черно море маршируваха, но не бяха в такт
Беше въпрос на време Предраг Бадняревич да си стегне куфарите и да си тръгне от Варна. Подходът на сърбина не се харесваше на много от варненци и по-специално на тези, които ценяха много местните кадри. И съвсем с основание, защото школата на Черно море е сред най-добрите в страната от известно време насам и продължава да произвежда таланти всяка година. С пристигането на Бадняревич, един от най-добрите и талантливи момчета на школата на клуба Александър Янев сложи „железните доспехи” и не помирисва игрището. А само преди година същият баскетболист получи признание от самия Пини Гершон на миналогодишната изява за купата в Самоков. За сметка на това пък сърбинът Желко Бойович въобще не излизаше от игрището.
Бадняревич се опитваше да наложи свой стил на игра, който за съжаление не подхождаше много на Черно море. Без съмнение много добър треньор, но ако има под ръка селекция, в която и той самия да е участвал може би нещата щяха да изглеждат по-различно. Сега той трябваше да борави с играчи, които бяха избирани от ръководството на Черно море и бе планирана съвсем друга политика с тях. Бадняревич не успя да влезе в час с нея и се опита да съкрати играчите в ротацията си като лимитира максимално българите в нея. Като капак на всичко му се падна и труден жребий за купата, а също и костелив отбор от Балканската лига. За два месеца едва ли сърбинът се опита да промени и наложи свой стил, но той не можеше да даде бързи резултати.
Варненци си поставят високи цели както винаги и в началото на сезона с привличането на може би най-добрите чужденци в клуба от известно време насам, прибавени към талантливите млади момчета бе естествено да се гони и високо класиране във всички шампионати за тази година. Като допълнение на полусезона Асен Христов добави към ростера и още двама чужденци – Душан Йелич и Брайс Шелдън, а това на момента ги задължаваше дори още повече. Вместо това, Черно море не успяха да отстранят Фершпед Работнички, въпреки голямата разлика от първата среща, а и в турнира за купата отпаднаха след безлично представяне в четвъртфинален мач с плевенския Спартак. Бадняревич имаше няколко проблясъка, откакто пое отбора, но като цяло нещата вървяха мъчно и ясно си личеше че не е попаднал на точното място в нужния час. Бадняревич и Черно море маршируваха добре, но за съжаление не бяха в такт.
Сега варненци трябва да спасяват сезона с добро представяне в шампионата на България, където позициите им не са идеални към този момент. Все пак има доста мачове до края на редовния сезон и може да има поправяне на баланса. Целта обаче трябва да бъде една във Варна, оттук до края на състезателната година – отборът трябва да играе добър баскетбол и да радва привържениците на играта в крайморския град. Без да гони класиране, пък каквото стане. Защото призива за три финала „наля гипс” в играчите и те останаха под чертата в Балканската лига и купата на страната. А определено този отбор може много повече и не отстъпва по нищо на останалите от голямата петица в шампионата на България.