Провокиран коментар

03-04-2009 13:46

Получихме коментар от инж. Георги Вълчев, изтъкнат наш рефер от близкото минало, който пускаме за всички читатели на сайта в пълния му вид.

"Доста се двоумях дали да напиша тези редове, или не. Провокиран съм от статията: ‘’Лукойл Академик взе реванш от Левски при съдийски провал” в частта визираща работата на съдийската тройка. Преди доста години / 10 / подобна статия имаше в ‘’7 дни спорт” от Камен Алипиев, под заглавие: ‘’Не бийте съдиите, те толкова си могат”. Тогава си позволих на страниците на същата медия да изпратя моя коментар, под заглавие: ‘’Не бийте съдиите, те не са виновни.” Какво имах предвид с тогавашната статия? Ами това, че съдия само с изучаване на правилника и механиката не се става. Нужна е упорита , системна и продължителна работа – и в областта на правилознанието и неговото прилагане по време на играта, и в областта на механиката на съдийство, и по отношение на уеднаквяване на критериите на база на които се вземат съдийските решения така, че да няма дисбаланс и асинхрон в действията на съдиите. Е след 10 години – нищо ново под слънцето. С много малки изключения и то свързани с участието на водещите ни международни съдии – по време на мачове стават меко казано странни неща. И това е единствено и главно поради липсата на каквато и да било учебна работа със съдиите – освен ако 1 дву-три дневен семинар в началото на сезона не се приеме че е достатъчен. А той определено не е. И резултатите са налице – първия сериозен сблъсък на терена, небалансирана тройка и сериозни упреци за съдийски провал. Това прозира и в думите на Асен Великов, и на Тодор Стойков, и на двамата треньори. Хубаво – това е резултата. Но някой задавал ли си е въпроса: ЗАЩО се стигна дотук? Отговора е много прост: ЗАЩОТО ЕДНИ и СЪЩИ хора са в ръководството на Националната съдийска колегия по баскетбол в последните 12 години. Това е атестат за тяхната работа през всичките тези години. А те и сега са на същите позиции. И мога съвсем отговорно да заявя: това е началото на съдийските провали – просто с такъв потенциал / пак повтарям – с малки изключения, отнасящи се до 4 международни и още 3-4 национална категория. / разполага БФБ към този момент. Минаха много години без да се прави абсолютно нищо. Сега е дошло времето да се берат плодовете на това безхаберие и пълен непукизъм към утрешното състояние на баскетболното съдийство у нас. Който успял благодарение на лични качества и желание за развитие – успял. Останалите – за справка – статията в Bulgarianbasket. Така просто не става. Ако само с гледане се ставаше съдия – то и приказката за кучето и касапина – всички я знаят, нямаше да звучи по този начин. Трябва много работа – това не подлежи на коментар. Но преди това трябва НОВИ хора, които да имат и желанието и визията, а и знанията и възможностите да извършат този процес, наречен: ОБУЧЕНИЕ!!! Това е. Жалко е че баскетболното съдийство, в което има такива имена, като Артеник Арабаджян и Валентин Лазаров – с първото е свързан учебен филм на ФИБА за баскетболни съдии, а пък второто е толкова известно, че който от нашите съдии отиде навън да ръководи срещи и каже България, първия въпрос към него е: ‘’Как е Тино?’’………. , е стигнало до тук. И аз лично се опасявам, че това не е най-лошото, което предстои….. Искрено се надявам да греша в тези свои съмнения, но...

С уважение,

инж. Георги Вълчев
(съдия на ФИБА; съдия на УЛЕБ; комисар на УЛЕБ; изключен от НСКБ)"

ОЩЕ НОВИНИ