Емилия Кръстева: След турнира в Болоня мотивацията на децата е огромна

Емилия Кръстева е родена на 04.06.1960 година в Пловдив. Тя е бивша баскетболистка, която в кариерата си е обличала екипите на Академик (Пд) и Кремиковци. През 1993 година  спортистката слага край на своята състезателна дейност и година по-късно се насочва към треньорката професия. През 1995 година Емилия попада в школата на Буба баскет, на която е вярна и до днес. Своите знания и умения тя е предала на  стотици деца. Преди няколко дни треньорката и нейната помощничка Теодора Смочевска се върнаха от Болоня (Италия), където с два отбора взеха участие в престижния международен турнир за подрастващи „Даймилопту". Там те успяха да класират „бебетата" (до 10 години) на трето място, а момчетата (до 14 години) попаднаха в топ 6 от общо 16 отбора, участвали в надпреварата. След успешната международна изява, треньорката в школата на Буба баскет беше любезна да отговори на въпросите на репортера Нели Главчева.
 

Доволна ли сте от представянето на вашите баскетболисти в Италия? 
„Доволна съм и от класирането, и от това, което видях като баскетбол. Школата в Болоня е една от най-добрите в Италия и за нас участието в този турнир беше много полезно. Доволна съм от това, което децата показаха, още повече като се има в предвид, че те играха по нова система. Особено при малките правилата са доста по-различни и на мен много ми допаднаха. Първото различно нещо е, че те играят на по-ниски кошове, което е задължително, защото на високите децата просто се мъчат. Второто е, че всички 12 деца, които са записани в списъка трябва да играят по осем минути. Така треньорът иска, не иска ще пусне някое по-слабо дете, което иначе ще поиграе само 2-3 минути. По този начин то ще натрупа опит в мачовете, ще започне да си вярва и резултатът няма да закъснее. Друго различно правило е, че в първата и втората част нямаш право на смяна през първите пет минути, а в последните две части имаш право на смяна чак след четвъртата минута. По този начин детето излиза с по-голямо самочувствие, защото знае, че ще поиграе и се чувства много по-добре. Мисля, че липсата на такива правила в България, както и на ниски кошове са минус за децата у нас.”
 

На ниво ли беше организацията на турнира?
„Всичко беше перфектно. Единствената слабост според мен беше тази, че организаторите не бяха направили програмата така, че да можем да гледаме повече мачове на другите отбори. Срещите ни се застъпваха и някои отбори ги гледах само на финала, а при други условия бих ги гледала с голям интерес, за да видя нивото, на което играят. Иначе организаторите бяха помислили за всичко останало.”
 

А самите деца доволни ли са от участието си в този турнир?
„Много. Направило им е впечатление, че там децата са много здрави физически, че играят повече заедно, като отбор и че наблягат най-вече на защитата, върху която ние трябва да поработим. Иначе, чисто технически, мисля че ги превъзхождаме и при малките, и при големите.”
 

Какво най-много ги е впечатлило по време на престоя им в Италия?
„Отношението. Някои от тях са ходили в чужбина, но други не и са впечатлени от отношението и обстановката както в залата, така и извън нея. Получиха много внимание от страна на семействата, в които бяха настанени и направо са очаровани.”
 
Коя според вас е най-голямата полза за тях от участието им на този турнир?
„Именно общуването с деца от други държави. Досега сме ходили на турнири, на Републикански първенства, но това им беше първото международно състезание. Откъснаха се от нашия свят, видяха друга култура и други взаимоотношения  както по време на игра, така и след мача. Казах им, че ако имат амбиции да продължават да се развиват като баскетболисти и един ден решат да играят в чужбина, този опит ще им бъде много полезен.”
 

Забелязвате ли някаква промяна в тяхната мотивация и в стимула им за игра след участието им на подобен форум?
„Да, мотивацията им е огромна. На връщане от Италия, още не сме слезнали от автобуса и те ми казват, че искат да ходят да пострелят в залата. След това аз им казвам, че на другия ден ще почиваме, а те: „Как така ще почиваме?". Определено имат голям ентусиазъм.”
 

Кое е най-полезното нещо, което вие като треньор научихте от този турнир?
„Този турнир ми беше полезен най-вече заради това, че разбрах, че имаме много работа в защита. При нас децата винаги обръщат внимание на нападението,  на това колко си вкарал, а не гледат защитата - дали си си пазил човека, дали си помогнал на другия...Говорих с тях и те самите са осъзнали, че от защитата идва нападението. Добрата защита е основа за добро нападение. Успехите се градят от там и предполагам, че това ще ги мотивира да работят повече върху този компонент. Като цяло съм сигурна, че това състезание ще се отрази положително на децата и искам да използвам възможността да благодаря на хората, които мислят за тяхното развитие и които помогнаха за осъществяването на този турнир. Благодаря на Едит Гетова, на Боби Хаджирусев, на Мануел Марков и разбира се на  "Литекс Комерс" за финансовата подкрепа. За тези 14 години в Буба това е първият международен турнир за подрастващи и се радвам, че има хора, които мислят за бъдещето на децата.”