Ирландец, като ти казвах, ти не ми вярваше...


Ирландец, като ти казвах, ти не ми вярваше...
Без Лукойл Академик в Европа
06-07-2009 00:06

Ирландец, като ти казвах, ти не ми вярваше, приятелю. Рано или късно това щеше да се случи, защото бе нормална практика с всички, които идват и си заминават от Лукойл Академик. Намериха се обаче двама баскетболисти, които на практика лишиха България от участие в УЛЕБ или Еврокъп, както се нарича сега. Всъщност, не са те виновните, ами Лукойл Академик е аут от Европа заради един човек, който сега няма и доблестта да си го признае. Не само за следващия сезон, ами явно докато не си изплати сумата, която дължи на Джорич и Смит – двама, които бяха за по месец в отбора по времето на Лукаич. Това е решението на Арбитражния съд на ФИБА в Женева, а отказа на Лукойл Академик от участие в реномирания европейски турнир не е поради подмладяване и побългаряване на състава, ами причината е съвсем друга. За да участва в който и да е турнир в Европа, клубът не трябва да има никакви задължения към централата.
 

Лукойл Академик трябваше да бъде еталон в Европа след толкова похарчени пари от Валентин Златев - човекът, който бе щедър от ден първи, когато пое отбора. За 7-8 години с лекота Академик трябваше да бъде клуб, който да гони върховете в Европа, да има силно изградена баскетболна структура и да е градилище за баскетболни таланти. Нито едното, нито другото. В момента в нашата бедна страна с тези милиони, които се дават от Златев не бе особено трудно да се направи една школа, която да обере всички най-добри деца в България. А и кой родител няма да си даде детето там, където е най-доброто за него. Вместо това школата на Лукойл Академик претърпя пореден провал и за последните две години има само две втори и едно трето място. Тази година 10 и 12-годишните ги няма още на картата (не играха финали), 14-годишните – четвърти, кадетите – втори и юношите- шести. Та един Доростол доказа, че работи по-добре и по-правилно с децата и се намира пред Лукойл в общото класиране. Да не говорим за Черно море и Овергаз, които са с години напред в развитието си сред малките. Последната титла за Лукойл Академик при подрастващите е от 2007 година, но не това е най-големия проблем. Някой да ми посочи кадър, създаден в Лукойл Академик, който да бъде фактор в който и да е отбор в момента. Няма такъв. Та дори и един благороден талант, който Лукойл Академик взе от Левски (Чавдар Костов) върви от години надолу. А преди години събираше очите на скаутите по европейските първенства и Панатинайкос даваше торба с пари за него. За сметка на това в школата са вкарани мои и свои по ботевградска линия като само на един треньор в клуба бъдещето е неясно – това на Георги Младенов, който всъщност донесе титлата на мъжкия тим.

 

Мъжкият отбор е шампион на България – ок, но в какво първенство. Тук е момента да зададем контра-въпроса – кое е изненадата, Лукойл да бъде или да не бъде шампион на България? В Европа тук там проблясъци, но няма последователност и с лош мениджър се стигна до това положение. И ако на 12 юни се разбира, че отборът няма да бъде допуснат до участие в Европа, ако не изплати сумата от близо 300 хиляди долара на тези двама състезатели, нормалната реакция на Везенков бе да алармира Българската Федерация по баскетбол и да се даде възможност на друг клуб да представлява държавата ни в УЛЕБ. Защото имаше достатъчно време да се реагира и да се даде шанс на Левски, Черно море или Рилски спортист да участват в този силен турнир. Но това щеше да бъде реакция на човек, който е загрижен за българския баскетбол. Сега вече е късно, няма да ни има на картата на баскетболна Европа през следващия сезон за клубен баскетбол. И след септемврийското полско пътешествие с Пини ще се задоволим с участието на няколко тима в Балканската лига - едно прекрасно баскетболно начинание, но на местна почва. Точно сега, когато в Европа се дава по-голям шанс и хората разширяват границите за повече държави в реномираните баскетболни турнири, България няма да има представител. Евролигата е табу за нас, но пък Еврокъп е достъпна земя, още повече като гледаме какви отбори има записани да играят следващия сезон.

 

Освен това сега Лукойл Академик ще търси спасение в Балканската лига, с което ще затворят пътя на Спартак Плевен в регионалното състезание.
 

Добър баскетболист навремето, прекрасно семейство, страхотни деца. Защо му трябваше да се връща в България от Кипър и да се прави на управленец, нещо толкова далеч от съзнанието и възможностите му. Едно нещо не мога още да разбера, дали Златев все още не знае за какво става въпрос или може би бизнесменът продължава да си затваря очите пред всичко това, което се случва. Отдавна Златев трябваше да направи нужната смяна, а вместо това остави Везенков той да си менка стотици играчи и десетки треньори, за да напипа ваксата. Е не става, то си трябва и акъл за тая работа. Не става само да разказваш сутрин в ботевградското кафе колко си велик, трябва и да разбираш от това, което вършиш. Резултатът е налице, Европа затвори вратата за клуба. И дано неволите в Лукойл Академик приключат с тези двамата – Джорич и Смит, осмелили се и по това, което ФИБА изложи хвърлили доста пари по арбитражни съдове. Защото този клуб не трябва да страда заради нехайното, безотговорно и в повечето моменти високомерно поведение на спортния директор при отношението му с всички - персонал, играчи, треньори, повечето от които се връщат от време на време в страната ни с надеждата да си получат обещаните средства. Вместо това, играчи и треньори се менкат както децата го правят с картите „Трансформърс” на площад „Славейков”. В България номерата вървят, но в Европа явно вече не. Не може да подписваш гарантирани договори, а след това да гониш играчи след месец-два. И когато играчите за последните пет-шест години са около 100, това означава, че изпитваш трудности да сториш и читава селекция. А след като Златев те е упълномощил да харчиш милиони и не можеш да превърнеш клуба в примерен с тях, като капак и те осъждат за такива големи суми – имаш само едно решение. Връщаш се при хубавото семейство, което си създал и на което сигурно липсваш страшно много. Защото жертвата не си заслужава. И тогава ще си сторил две добрини наведнъж – една за семейството, другата за целия български баскетбол. А и не само ще спасиш своето, няма да правиш опити да разбиваш и други семейства. И ще останеш приятел с много хора, вместо да ги губиш като такива един по един.
 

Това е положението Ивайло Кръстев или Ирландеца – много добър приятел, който предстои да изплаща и сериозен бас, свързан със сватбата на най-добрия български баскетболист Тодор Стойков след седмица край Варна. А той е – ще бъде ли поканен Везенков на светското събитие или не? Събитие, което ще следим с интерес и отвъд океана...


Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи