Илия Евтимов: Гордея се със синовете си

В началото на подготвителните мачове на мъжкия национален отбор по баскетбол за Евробаскет 2009 г. в публиката в зала "Универсиада" един висок здрав мъж предизвиква внимание. В повечето случаи той е сам и гледа мълчаливо случващото се на терена. Понякога към него се присъединява красиво светлооко 26-годишно момче или пък се навъртат две малки русоляви хлапета - момче и момиче. Мъжът е Илия Евтимов. Един от играчите с най-много мачове за националния отбор на България. Младият мъж в публиката до него е малкият му син Илиян Евтимов-Шуш. Двете руси хлапета са внуците му, а на терена своя дебют за трикольорите прави големият му син Васил.  
 
„Мисля, че Васко може да помогне много на България. Имаше страхотна кариера в отбори като По-Ортез, Маруси, Вильорбан, Олимпия (Любляна) и др. Синовете ми са достатъчно големи, те сами взимат решенията си. Естествено обсъдихме всичко, но желанието да играят за България и на двамата, си е тяхно”, отсича бащата.  За първи път в историята си ФИБА направи прецедент и разреши играч да се състезава за два национални отбора. Васил има мачове за втората си родина - Франция, във всички младежки гарнитури и дори игра за „петлите” на европейското първенство в Турция. „Голямото съжаление е за Илиян. Той не получи разрешение и според мен поне две години ще чака, за да може да играе за България. И Васил съжалява, защото искаха да играят заедно”, допълва Евтимов-старши.  
 
В България той вече идва само заради синовете и внуците си. „Даже жена ми не дойде този път. Нямам вече много приятели тук. А и манталитетът е един такъв, хората все завиждат, „французите си дойдоха”, ни казват. Васко и Илиян  обаче си идват много рядко във Франция, за по 1-2 дни, затова използвам възможността да се видим в София”, споделя Илия. Разочарованието му идва и от един случай при предишно му прибиране. „Откраднаха ми колата. Вкъщи ми откраднаха колата, много се ядосах. Имахме огромни перипетии да се приберем във Франция. Бяхме и с кучето, та и на него трябваше да вадя паспорт. Знам, че това се случва в България, но много се вбесих”, припомня си инцидента легендата. 
 
За разлика от синовете си той започва късно с баскетбола. Забелязва го легендата на треньорството Иван Гълъбов в родния му Елин Пелин. „Баща ми искаше да ставам офицер. Гълъбов обаче ме видя, че съм над 190 см, и предложи нашите да ме заведат в ЦСКА и да ме пробват за баскетбол. Баща ми в началото не искаше да чуе, но склони. Попаднах при Нино Войнов, но нищо не можех да правя. Стоях си в ъгъла и никой не ми обръщаше внимание. Всички бяха доста по-напред от мен. Тогава си тръгнах от ЦСКА и отидох в Левски. На Петър Симанов дължа всичко, което знам. За три месеца влязох в националния отбор за юноши. С часове работеше с мен - всякакви стрелби, всичко. После гледах Атанас Голомеев и Христо Дойчинов и си пожелах да стана като тях”, спомня си Евтимов.
 
Чашата с фрапе в ръката му пък му носи спомени от първата му година в чужбина. Заради комунистическите разпоредби той напуска страната едва на 32-годишна възраст, когато получава оферта да играе в Гърция. Тогава в южната ни съседка баскетболът изживява бум покрай европейската титла на поколението на Галис и Янакис. След един сезон се озовава във Франция. „Всяка година през януари ме поваляше носталгична криза и все исках да се връщам”, допълва Евтимов. Обстоятелствата обаче така се стичат, че подписва договор след договор във Франция. Там се утвърждава като един от най-добрите играчи въобще. „Първият сезон имахме само една победа, но аз имах по 30 точки средно на мач. Следващия сезон имах по 35”, казва доволен Илия Евтимов. 
 
В момента той е треньор на деца и още съжалява, че не е намерил подкрепа при желанието си да се върне в родината си преди няколко години. „Говореше се много, но не се получи. Жалко. И сега седя да уча французи на баскетбол, вместо да уча българчета”, казва тъжно той. А, че става за треньор, най-голямото доказателство са синовете му. И Васил, и Илиян признават, че баскетбола са научили именно от татко си.  
 
„Когато отидох във Франция, попаднах в отбор, в който само аз бях професионалист. Тренираше се по 2 пъти седмично, но аз не можех така. Използвах залата по обед, когато единствено беше свободна и тренирах. С мен идваше и Васко, след училище. Занимавах го с всичко, учех го да играе като крило, защото това е по-полезно за развитието на един играч. Повтаряхме всичко по много пъти. След това по същия път мина и Илиян. Мисля, че съм успял да ги науча на уважение, на упоритост. Казвах им, че с много работа успехите няма как да избягат. И сега помнят, че повече от три дни не може да почиват. Всеки ден трябва да се тренира”, разказва Евтимов-баща. Доказателство е Васко, който още на първата тренировка смути всички български играчи, като се появи в залата с подвижен фитнес център и не пропуска тренировка, в която да се занимава и индивидуално за сила.   
 
Влиянието на Илия Евтимов е толкова голямо, че подновяването на контузията, заради която големият му син пропусна половината сезон тази година, бе скрито от него. „Оказа се, че всички знаят, и Илиян, и майка им.” На мен ми обясниха: „Решихме да не ти казваме, защото ти много се палиш”, коментира таткото. Той с гордост допълва, че синовете му и до днес не пият и не пушат, но за сметка на това поемат цели галони с кока-кола. Синовете му обаче от малки напускат и Франция, за да отидат да учат в САЩ в университети в Северна Каролина. „Надали има много бащи, които биха пуснали децата си така в Америка. Те бяха съответно на 16 и 15-годишна възраст. Беше им много трудно. Шуш искаше да се връща даже, трудно му понасяше. Но много се гордея и с двамата”, казва настоящият треньор.  
 
Сега, при редките си срещи със семейството на Васко, Илия се занимава и с внука си Николас. Малкият блондин е като умалено копие на физиката на татко си и дори дрибълът и начинът, по който стои на паркета, е същият. „Понякога се занимавам с него. Ходихме на Герена да тренираме, като използвам случая да го уча на български. Сега знае само някои думи, но не говори и трудничко се разбираме. Децата знаят само английски”, допълва Евтимов.  В националния отбор Васко обаче не получи номера на баща си - 8, нито пък завещания му от друга легенда на Левски Атанас Голомеев - 15. 
 
Преди 13 години, през 1996 г., пък друга комбинация от номера остана в историята. По време на турне на националния отбор селекционерът Росен Барчовски дава на Илия Евтимов номер 14 за мача срещу университетския тим на Северна Каролина. Там освен бъдещата голяма звезда на НБА Винс Картър, с номер 54 играе Васил Евтимов. „Това беше 251-вият ми мач за България. Вълнуващо беше - баща срещу син. Паднахме с много (61:104 - б.а.)”, спомня си Евтимов-старши. Болката му е, че поради задълженията си във Франция няма да може да гледа представянето на Васил в Полша. По същото време ще има кампове с децата от френския си отбор.