В преследване на една победа

Стойков и Торо гонят поне един успех в Полша

06-09-2009 16:48

Една победа. Поне една. Точно толкова ще направи щастливи всички, които обичат българския баскетбол. Факт е, че страната ни трудно може да се мери с големите в този спорт. Поне по възможности. Но по желанието за успех се равнява на най-добрите. Реалността говори, че националният ни тим е аутсайдер в групата си от Евробаскет 2009. Поляците са домакини, а класата на Турция и Литва е неоспорима. Те отдавна са в европейския баскет елит и със сигурност не са слизали толкова на дълбоко. Като нас.
България е на първото стъпало към върха. Но това си има и хубавите страни. Защото баскетболистите ни направиха най-трудната крачка. Първата. Националният ни отбор с огромната помощ на треньора Пини Гершон, изправи глава. Осмели се да погледне към високото. И вече без страх, че там ще отнесе някой як шамар, а с надеждата, че ще покаже на съперниците си какво може.

Държавният ни мъжки отбор по баскетбол не се е радвал след победа на Европейско от 20 години насам. Достатъчно дълго, че да е време за промяна. 20 години, в които всъщност националите просто не успяваха да се класират за този форум на Стария континент, та как ли да се конкурират за успех.

Сега България е тук. След онези – избраните, успелите, класиралите се. А това звучи добре и дава самочувствие. България е в компанията на големите. И за разлика от преди 4 години не треперим с колко ще загуби съставът ни. Сега треперим от вълнение ще съумеят ли учениците на Пини Гершон да покажат на него самия и на всичките си привърженици у дома, какво са научили.

Преди 20 години на Европейското първенство през 1989-та година България побеждава само Холандия с 91:86 точки в последния от петте мача, които изиграва. Следват две участия през 1991-ва и 1993-та година и нито една победа. Историята избледнява...
Затова - каквото и да си говорим, за каквото и да си мечтаем, дори само едничък успех на националите ни в Полша, ще означава много за баскетбола ни. Ще означава, че усилията се възнаграждават. Усилията на играчите и на треньорите.

И не просто стимул за бъдеща работа, а подарък. Подарък за Пини Гершон. Като този, който той направи на нас преди повече от година. За да има ново предизвикателство...