Шанс за победа ли? Не. Въпрос на чест

България (сн. FIBAeurope)

09-09-2009 15:28

„Не се разочароваш, само когато нямаш никакви очаквания.” Думите са на Пини Гершон от пресконференцията след тежкото поражение на националния ни отбор по баскетбол от Турция снощи.

България загуби и втория си мач на Европейското първенство, но не това е големият проблем. Въпросът е, че българският представителен тим два поредни пъти не игра, както сме го виждали, че може. С други съперници разбира се. И в контроли. Сега положението е различно. Баскетболистите ни са в комапнията на три изключително класни състава – Турция, Литва и Полша. Достътъчно класни, че да са доста по-добри от нас. Повтаряхме, че сме аутсайдер на Евробаскет 2009, но мечтите карат реализма да избледнее.

Именно затова от представянето на България във Вроцлав боли. От нереализираните очаквания до момента. От рухването на надеждите за изненада още в първия мач или реванш срещу Турция за онзи мач от преди 4 години, за който толкова говорим. Полша и Турция ни свалиха на земята. Да, българският национален отбор върви нагоре. Мъжкият ни състав напредва, но истината е, че напредва бавно и със сигурност все още е далече от големите. От тези, за които не самото класиране е успех, а резултатите на самото първенство. И ще бъде така още дълго време.

Паниката идва, когато се окажеш безсилен. Когато просто не се получава онова, което си планирал. Когато реалността, за която си забравил, те блъска с пълна сила. Снощи във Вроцлав българите сякаш загубиха концентрация и самообладание, когато играта не им тръгна, както искаха. Може би са мислели прекалено много за това какво не успяват да направят, а турците просто си взеха своето. Нито повече, нито по-малко.

След броени часове България има шанс. Такъв какъвто рядко се получава. България има шанс не просто за победа на Европейски шампионат по баскетбол, а възможност да върне собсвеното си достойнство. Мачът довечера срещу Литва не е само баскетболен сбълъск. За българите тази среща е въпрос на чест. И даже самата победа няма чак такова значение, ако въобще е възможна предвид съперника. Довечера е важно как ще се държат състезателите на терена. Баскетболните ни аргументи може и да са слаби, но има и други – човешки. Важно е да бъдат отбор. Такъв, какъвто вече са показали, че могат да бъдат. Сплотен и ако щете озлобен. Готов за битка като за последно. Такъв, какъвто са с Пини Гершон начело. Двубоя довечера е шанс за самите играчите да кажат каквото имат. Защото те говорят най-добре там на терена.

Какво ли си мисли самият Гершон? Дали той има обяснение? Или просто за разлика от нас, които гледаме отстрани, той остана реалист. Даде ни надежда - да, но ние сякаш сами я превърнахме в нереални очаквания.

Е, все още не е късно за изненада. Ама голяма. Не е късно за добро представяне. Но е рано за нещо повече. И определено е рано за генерални изводи. Има факти за българския баскетбол, които знаем. Както и такива, които просто трябва да приемем, колкото и да не ни се иска.

Каквото и да се случи довечера срещу Литва след 22.15 часа българският национален отбор по баскетбол върви по правилен път вече повече от година. Направи нещо голямо под ръководството на селекционера Пини Гершон, класирайки се на Евробаскет 2009 и само се потвърди простичката истина, че има още много да работи.

И ако ние – България, продължим да бъдем предизвикателство за треньор от ранга на 57-годишния израелец, то наистина бъдещето ще е по-ясно за родния баскетбол.