Артеник Арабаджян: Всеки мач е спектакъл, съдиите са част от него, но всичко трябва да бъде в правилата

Артеник Арабаджян

28-09-2009 15:06

Наскоро бившия баскетболния съдия Артеник Арабаджян бе приет в Залата на славата на ФИБА. Той бе един от 11-те баскетболни легенди, които влизат в клас 2009. Арто е вторият българин, почетен от ФИБА, след Ваня Войнова, която бе приета посмъртно през 2007 г. Артеник Арабаджиан е ръководил срещи от три Олимпиади (Мюнхен, Москва и Монреал), между тях и прословутия финал между САЩ и СССР в Мюнхен. Той е обявен за един от 5-те най-добри рефери на Евролигата в последните 50-години преди две години. Първо по време на Европейското в Полша той бе почетен заедно с всички останали легенди, а няколко дни по-късно бе официално приет и в самата Зала на славата, която се намира в Алкобендас в испанската столица Мадрид.

На специална пресконференция Арабаджян говори за себе си, за миналото и за честта да бъде част от Залата на славата.
„Трудно мога да предам какви чувства изпитвам, пътят ми не бе никак лек. Преминах първо през френския колеж, после съм играл в Славия или тогава Ударник и Спартак и съм шампион на България 4 пъти. После Веселин Темков направи един съдийски курс за състезатели и още в първата лекция той ни каза да избягваме филистерството. Ние всички се чудехме каква е тази дума, а после се оказа, че това е еквивалент на модерната еснавщина. Съдиите бяхме много близки на федерацията по баскетбол и получихме подкрепата на БФБ да израстваме. Благодарен съм на Сашо Божков, както и на много други личности в българското съдийство. Особено съм благодарен и на Валентин Лазаров, тъй като при него лично се учихме на баскетболните правила”, разказва Арабаджян. „Иван Гологанов правеше назначенията у нас и аз съм много радостен, че той винаги ми даваше най-трудните и отговорни мачове. За мен бе удоволствие да свиря най-тежките срещи. Но ние имахме и много добри състезатели, което бе предпоставка и за добри съдии. Успоредно с тях и ние се развивахме. В Мадрид сега бяхме заедно с Георги Глушков – един пример за всички състезатели преди. Той е първият професионален баскетболист от Европа в НБА. Свирил съм на три Олимпиади, много европейски, световни първенства, интерконтинентални купи и други силни турнири. У нас също съм имал възможността да ръководя много отговорни срещи.”

Арабаджян живее около 20 години в САЩ, а преди година се връща у нас.
„В САЩ не ми беше лесно, като съдия не съм се пробвал, но като треньор не ми дадоха шанс. В началото незнаех добре английски. Добре, че бях завършил лечебна физкултура към ВИФ и успях да си намеря работа като терапевт към Колумбийския университет. Не успях да взема лиценз, но пък имах нужното уважение там”, казва Арто.

„В България имаше ограничение на 50-годишна възраст да се се прекратява със съдийството, но след разговори с Бора Станкович имах възможността да свиря във ФИБА до 54 годишна възраст. Тогава прекратих и повече не съм свирил. Каниха ме много пъти да свиря на бенефисни мачове, но аз бях принципен човек и веднъж като съм спрял, трябваше да слагам съдийската свирка повече", допълва Арабаджян.

Той се надява българските съдии да се развиват и растат нагоре, а като основа на това той казва, че е важно реферите да са играли баскетбол.
„Има едно изказване на Роберт Бюснел от ФИБА, в което той казва: „Баскетболът е една империя, където слънцето никога не залязва.” Но трябва през цялото врмее да знаеш какво вършиш, щото в сегашно време има много млади момчета, които си мислят, че с малко познания знаят много, което води до много грешки. Моят съвет за младите съдии е да възприемат и да се справят с трудностите в баскетбола. Съдията трябва да бъде свързан с баскетболната игра, тоест да е играл баскетбол. Правилата са сложни, всеки мач е спектакъл, съдиите са част от него, но всичко трябва да бъде в правилата на играта.

Относно прословутия финал между САЩ и СССР на Олимпиадата в Мюнхен, Арто каза, че в тези моменти европейския баскетбол е бил на нивото на тогавашния колежански и победата е била абсолютно заслужена за СССР накрая.
„Мачът не беше труден, такива срещи лесно се свирят. СССР дръпнаха в резултата и дори мисля, че имаха аванс от 14 точки в един момент. Накрая беше кош за кош, а щастието се усмихна на руснаците”, споделя Арабаджян. „Иначе съм свирил в много трудни мачове. Един от тях бе този з аинтерконтиненталната купа в Канту, който завърши след три продължения. Срещата бе много динамична, а ние с колегата ми от Гърция трябваше да издържим физически на темпото. Беше трудно, а особено в последното продължение усещахме как не всичко е както трябва да бъде. През кариерата ми не съм имал проблеми, просто си вършех работата както трябва.”