Атанас Голомеев: Спасението е големите фирми да влязат в спорта


Атанас Голомеев: Спасението е големите фирми да влязат в спорта
Атанас Голомеев с Михаил Михов
03-10-2009 01:32 | 7 дни спорт

Атанас Голомеев е едно от най-големите имена в българския баскетбол. Роден на 5 юли 1947 година в София. Учи в 22-ра гимназия в столицата, където започва да се занимава със спорт. Тренира лека атлетика, волейбол, футбол. За баскетбола го открива преподавателят му по физическо възпитание. Той насочва 196-сантиметровия юноша към треньора Венцислав Янев, който го праща в "Спартак", а оттам още същата година треньорът на младежите Петър Симанов го изстрелва на Балканиада в Атина. Малко след това взимат Голомеев - едва 17-годишен, в националния отбор. Тук негов треньор е Петър Шишков.

Следват състезания като Балканиадата в Тирана през 1965-а и европейското първенство при юношите в италианския град Порто Сан Джорджо следващата година.

Тъй като бащата на Наско е търговски представител на България в Канада, младежът се записва в университета "Макгийл" в Монреал. Като второкурсник го включват в първия тим на учебното заведение. Тук в условията на силна конкуренция младият Голомеев си извоюва титлата "Спортист на годината" в университета. На следващата година е обявен за най-добър център на Канада, получава предложения и от някои американски университети.

С националния отбор той играе на 5 поредни европейски първенства, като в две от тях - през 1973 и 1975 г., става топ реализатор. Избран е в идеалната петорка на континента през 1977 година.

На бенефиса му в столицата дойдоха баскетболни величия, като Дражен Петрович, Никос Галис, Антонело Рива и др. В миналото три години Голомеев е начело на Българската федерация по баскетбол.
 
Вестник "7 дни спорт" разговаря с легендата на българския баскетбол относно състоянието на играта у нас към момента. 
 
- Г-н Голомеев, какво е състоянието на българския баскетбол?
- Има много големи проблеми, които не са от вчера, а от преди 20 г. Всички добри специалисти избягаха и просто нивото на подготовката, на работата с подрастващите, е на трагично ниво. Работи се само на 2-3 места в България.

- Казахте, че някои специалисти са избягали. Кого визирате?
- Ще го кажа по друг начин. Нивото на българския баскетбол е на нивото на хората, които го управляват в момента. Не визирам председателя на федерацията, защото неговата длъжност е представителна, той не е специалист. От него надолу обаче е страшно. Каквото е нивото на ръководството, такова е и на самия баскетбол.

- Какво трябва да се направи?
- Нещата са много сериозни. Тръгваме от икономиката, която е тясно свързана със спорта. Като няма икономика, няма заинтересовани фирми, които да инвестират, и няма кой да дава пари. Преди 1989 г. всичко беше ясно. Окей, тази система вече сме я забравили, но има и една друга, която функционира на запад от Сърбия. Говорим за работата с подрастващите. Бедата е, че икономиката ни е в колапс и няма как да стане. Не може да има силен баскетбол без силни фирми. Лукойл успя да направи отбор от средно европейско ниво, но кризата удари и него. Другите карат на кърпеж. Така се класирахме и на европейското - с късмет, с всичко друго, но не и с игра. Ние нямаме добър отбор. Ако махнем американеца (б.р. - Роулънд) и Васко Евтимов, кой остава?

- Да разбираме, че провалът на европейското е бил очакван за вас?
- Да, напълно. Даже ме учуди мачът с Литва, в който играхме горе-долу добре. Явно на Литва състоянието в момента не е много добре. Няма чудеса в днешния баскетбол. Може да направиш нещо изненадващо, но като цяло, ако нямаш класа, не можеш да биеш. Вижте испанците - те започнаха зле, падаха, но след това станаха шампиони, защото имат класа.

- Според някои мнения този отбор е най-добрият ни в последните 15-20 години?
- Не. От 10 години насам може и да е най-силният, но не и от 15. Преди 15 години имахме много добър отбор, в който бяха Глушков, Гошо Младенов и т.н. Говоря за европейското в Рим през 1991 г. Тогава обаче загубихме нещастно от Полша, от Испания и не се получи. Иначе тогава имахме поколение, имахме и успехи, бихме Югославия с 24 т. в Пазарджик и т.н. Оттогава обаче нямаме отбор, защото не се работи като хората в клубовете и с децата. Не може да се разчита само на чужденци. В Лукойл какво беше? Пи Ел (Прийст Лодърдейл - б.а.) и компания... Така не може.

- Но клубовете ни продължават да купуват предимно чужденци.
- Да, ние не произвеждаме. Докато в съседна Сърбия това е индустрия - всяка година оттам излизат по 7-8 души, които подписват със сериозни клубове. По един-двама отиват в НБА. И това е абсолютно всяка година. Там се работи. В Македония също се работи. Даже и те имат школа. Ние нямаме. Едната - в Ботевград, колабира тотално, а другата - във Варна, се крепи на магия. Имаше едно отлично намерение в Овергаз, които се опитаха да направят нещо. Сашо Дончев обаче осъзна, че няма смисъл да дава милиони за ЦСКА, и създаде школа. Другото място е БУБА Баскет, където сравнително добре се работи. Всички останали само си губят времето.

- Как трябва да се работи с юношите, за да станем като сърбите?
- Промяната трябва да е от основата. В момента треньорите вземат някакви деца ей така. Например таксата за едно дете е 30 лв. и треньорът го взема, защото той от това се изхранва. Когато един селекционер вземе всички деца, няма как да стане. Не е лошо децата да спортуват, но така не се прави селекция. Не може едно 100-килограмово дете на 12 г., което иска да отслабне, да влиза в баскетболна школа. От него никога няма да стане баскетболист. Или друго, което има данни за гимнастик, обаче баща му и майка му искат да порасне и го пращат да тренира баскетбол. Това е масово явление. Няма никакъв подбор, тренират всякакви деца с цел да им вземат парите. Пак казвам - няма нищо лошо децата да спортуват. Но в този случай не говорим за школа, която развива баскетбола. Оттук цялата мозайка е тотално сбъркана. Там, където се работи добре, както е във волейбола, има подбор на децата. Там има селекция. Още от малки, от 10-годишни. Животът на хората, които работят с подрастващите, зависи от това дали те ще успеят да вкарат някого в националния отбор. Във волейбола запазиха старата система. В баскетбола всичко е разрушено, но там всички са велики. Пирамидата при нас е обърната надолу. Ние нямаме нищо.

- Ще дадете ли съвет на клубовете?
- Собствениците на клубовете трябва да разберат, че е нужно да произвеждат собствена стока. И вместо на американци, да дават големите заплати на треньорите в школата. Естествено, ще има условия. Ако до 2 години треньорът не изкара двама-трима играчи за мъжкия отбор, си отива и това е. Тогава хората ще са заинтересовани и ще работят сериозно, а не както сега. Но трябва да получават и стабилни заплати, говоря за 2000-3000 лв. В момента се купуват някакви американци и не се прави нищо. Който и да стане треньор на Лукойл Академик във формат с Лодърдейл и още двама-трима американци, ще ги направи шампиони. Може и нищо да не разбира от баскетбол. В България почти няма отбор с характер, с облик. Пълен хаос. Националният тим какво направи на европейското? Видяхме ли отборен характер, схема на игра? Всеки я джаска и я мята, това игра ли е? Няма обаче кой да ги научи.

- Започна дискусия дали е полезно привличането на Пини Гершон. Какво е мнението ви?
- По-добре да е Гершон, защото така се отваряме към Европа. Другите виждат, че тук нещо се случва, а това влияе много на всички - на ФИБА, на съдиите и т.н. Влияе и на състезателите. Самият факт, че се класирахме, пак значи много, защото се дължи основно на Гершон. С него останалите ни гледат с друго око. Точно затова се плаща на големи треньори като него. Тук не знаем какви сме - танцьори ли сме, певци ли сме, треньори ли сме... Гершон е треньор по баскетбол, целият му живот е минал там. Той е авторитет, но какво може да направи в една сбъркана държавица като нашата, с едни сбъркани играчи, които не владеят елементарни умения. В Испания децата на 13-14 г. могат повече. Нашите обаче не могат да се научат и това е. Какво може да направи Пини с тези хора? Той безспорно е положително явление, но човекът се отчая. Седмица преди европейското декларираше, че ще остане, а сега бие отбой. Той не е тук за заплата. Не го интересуват примерно 25 000 лв. на месец, защото взема 1-2 млн. в Макаби, ама евро. Ако вземаш по 2 млн. евро, има ли значение колко пари имаш - не можеш да изядеш повече от 2 кюфтета и да изпиеш повече от 2 водки, не можеш да караш повече от 2 коли и да живееш в повече от 2 къщи. За Гершон парите са без значение. За него важен е авторитетът. А той иска да си запази авторитета. Ако продължи да работи с този отбор, ще започнат да се съмняват в неговите качества. Не вярвам да продължи да работи за България.

- Ако той напусне, кой трябва да го наследи - чужденец или българин?
- Друг чужденец едва ли ще дойде. Според мен ще работи българин. В България обаче всички минаха на други професии, защото не можеш да разчиташ само на треньорството, за да живееш нормален живот. Треньорите са така - днес си тук, утре те няма
Малко са тези, които имат ясни цели и работят сериозно за тях. Примерно Краси Балъков във футболния Черноморец. Той дойде и каза: "Аз съм тук, ще работя с младите, на третата година ще се борим за титлата." Той го направи още на втората, не е купувал играчи, че даже продаде и най-добрия си футболист. Сега би Левски. Само че там пирамидата е както трябва и всичко е наред - ще продават и ще бият пак. Въпросът е да имаш идея как да работиш. А трябват и пари. Тези пари, които се наливат, ще се върнат. Само че в баскетбола никой не го осъзнава. В Черноморец направиха и база, която след 10 г. ще струва много повече, защото България ще стане истинска европейска държава. Вярвайте, че от Европейския съюз няма да ни оставят така, защото все пак ние сме част от тях и те искат всичко тук да изглежда нормално. В баскетбола е обратното - искаме да дадем днес 1 лв. и утре да вземем 2 лв. Няма как да стане това. Това не се случва в нормалния свят.

- Казахте, че в националния отбор освен Роулънд и Васко Евтимов други няма. А нормално ли е американец да играе за националния отбор на България?
- Абсолютно ненормално. Няма никаква полза. Ползата е в клубните отбори. Навремето първи го направиха в Италия - там взеха американци. Това беше по мое време, преди 30 г. Американците развиха играта, привлякоха децата в залата, защото янките са пример, това е положението. От тази гледна точка - може. Каква обаче е ползата от американец в нашия национален отбор? Той не знае къде е България, не знае на кой свят се намира
Ползата за нас - нула. Ако вземем чужденци, но добри играчи, натурализираме ги и с тях влезем в осмицата или дори достигнем успехите на волейбола, така съм съгласен. Това ще привлече децата, но за такъв план трябват много пари. Сега привличаме американци за кратко. Този го взехме за европейското, след това ще е някой друг. Това е политика на кърпене, запълваме дупките.

- От всичко казано дотук разбираме, че не сте оптимист за баскетбола?
- За обозримото бъдеще не съм оптимист.

- А за по-далечното?
- За тогава - да, но само ако икономиката тръгне и поне 6-7 големи фирми имат свои отбори в първенството, както е в Италия, Испания и т.н. Няма ли силно вътрешно първенство, няма и силен национален отбор. Тук се играе смешен шампионат, в който Лукойл гази всички. Българите няма как да играят със силните, защото по цяла година не играят нищо в първенството.

Коментари
winbet
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи