Георги Младенов: Няма селекция, няма зали. Как да стане?

Георги Младенов (сн. BulgarianBasket.com)

05-10-2009 09:05 | 7 дни спорт

В последното интервю от поредицата за кризата в българския баскетбол "7 дни спорт" потърси Георги Младенов. Считан от мнозина за най-добрия баскетболист, роденият през 1962 г. Младенов е 11 пъти шампион на България и има 7 купи с 3 различни клуба. От 2003 г. той е треньор последователно на Спартак МВР, Балкан (Ботевград), а в момента е начело на абсолютния хегемон в последните години Лукойл Академик, където вече спечели една титла в края на миналия сезон. Ето какво каза Младенов:

- Г-н Младенов, има ли криза в баскетбола?
- Зависи какво имате предвид. По принцип кризата в баскетбола е доста отдавна - нямаме детско-юношески школи, няма работа с подрастващите. Виждате, че играчите в националния отбор са едни и същи от години години. Много трудно някой нов пробива.
Всички клубове са принудени да купуват чужденци което, от една страна, е хубаво, защото се засилва конкуренцията. Има обаче един момент, в който българските играчи виждат, че нямат реална конкуренция и не са чак толкова мотивирани да качват нивото си. За тотална криза обаче едва ли можем да говорим. Представянето на Евро 2009 не беше това, което очакваха повечето хора. Играхме силни 30-35 мин. само срещу Литва, но мачовете с Полша и с Турция за мен лично бяха разочарование. Ако вадите изводи само от европейското, може би имате някакво право и може да се говори за криза.

- Как може да се премахнат тези проблеми?
- Трябва работа с играчите, подобряване на тяхната игра. Освен това да се работи и с треньорите. Проблемът е и при подрастващите, и в селекцията. В последните години нямаме един висок над 2 м баскетболист. Във волейбола например има много високи над 2 м играчи - по 2,10, по 2,20, а ние не можем да намерим такива. Тук говорим за селекцията.

- Говорите за работа с юношите. Повечето специалисти са на мнение, че трябва да вземем системата отнякъде, като най-вече визират Сърбия.
- Според мен има доста хора в баскетбола, които могат да направят тази система и могат да направят така, че да се прави нещо.

Защо да не вземем системата на сърбите?
В крайна сметка толкова много "кражби" стават навсякъде, и то от страни, които са много по-напред. Видяхте какво направи Сърбия на европейското. Отбор, чиято средна възраст е 22 г., стигна финал. Начинът, по който се работи там, явно носи успехи. Тук няма конкуренция, а там положението е страшно. Преди 3-4 дни се върнах от Сърбия, където играхме контроли в Пирот. Имах възможност да говоря с треньора на Цървена звезда и с други хора, които са навътре в спорта. Не помня за коя възраст ставаше въпрос, но националният им отбор е бил избиран между 2700 играчи. Освен ако не са ме излъгали. А ние тук националните отбори в повечето възрасти ги избираме от 27 души, да не кажа и по-малко. Когато имаш много материал, винаги можеш да направиш така, че да избереш най-доброто. В борбата за място израства характерът - силните личности се налагат и това е важно. Така че няма нищо лошо да се допитаме, да си сверим часовниците със Сърбия, а защо не и с други държави като Испания например. Когато искаш да направиш нещо, винаги ще намериш път да го направиш. Това важи и за работата с децата. Но когато не искаш, винаги можеш да си намериш обяснение, за да не го направиш.

- Вие сте треньор на най-добрия отбор за последните години Лукойл Академик. Били сте и в други отбори. Как се работи с децата в момента?
- Наблюдавал съм това, което се прави в Лукойл и преди в Балкан. Не мога да кажа как се работи във Варна, в Левски, в Плевен, в Самоков просто защото няма как да знам. Самият факт, че в последните години, като погледнем реално, всички играчи, които имат някаква стойност и са дали много за клубните и за националния отбор, са от Варна. Като започнем от поколението на Тошко Стойков, Левен Белберов, минете през близнаците, през Божидар - факт е, че там се работи добре. Да не забравяме и условията, при които тренират младите играчи. В България няма нормални условия и зимата децата тренират на 10-15 градуса. Аз като баща няма да пратя сина си в такава зала. Всичко е вързано. Трябва единна програма, по която да работят всички треньори. Не да излизат деца от една школа, научени на един начин на игра, а от другата школа на друг. Така като се съберат в националния отбор без значение в каква възраст, трябва тепърва треньорът да ги учи на трети начин и става объркване.

- Какво трябва да се направи за треньорите?
- Когато един треньор работи за 400-500 лв., той си търси друга работа, защото не може да се издържа с такива пари. Преди години покойният Владо Грашнов, лека му пръст, който тогава беше президент на Левски, правеше нещо много разумно - треньор, чийто играч е продаден в България или чужбина, вземаше процент от това. Така специалистите знаеха за какво работят и имат стимул да произвеждат играчи. Но при положение че получаваш 600 лв. при подрастващите, не можеш да издържаш семейство с такива пари. Затова треньорите в школите не мислят само за баскетбол, а мислят как да оцелеят.

- Споменахте базите, които не са в много добро състояние, и то не само за децата...
- Аз не говоря само за тях. Няма значение дали е за деца, или за мъже. В България няма добри бази. Има 2-3 отбора, които имат собствени зали. В Самоков това, което направи Петър Георгиев с Арена Самоков. Лукойл и базата в Правец със стадион, с фитнес, зала, общежитие близо, отделни терени. Там залата е поддържана и постоянно има часове за тренировки на всички възрасти. Чувал съм от хора, които са били в Румъния на юношески турнири, че там за 1-2 години са построени около 600 зали. За какво говорим? Колко зали има в България? Знаете, че Лукойл тренираме в залата на Академик и играем мачовете си в Правец. Не може всеки един отбор да си направи зала - става въпрос за финанси. България не е Чикаго, че да извадиш 10-15 млн. и да си направиш зала. Без държавата не може. Като имаш играчи, а нямаш зала, е зле. Обратният вариант - нямаш баскетболисти, но имаш перфектна зала, пак не става. Ако имаш и двете пък, треньорите не са осигурени добре и се чудят как да преживяват. Затова повтарям постоянно, че нещата са вързани и едното без другото не може.

- Голяма част от феновете се чудят защо в националния отбор на България трябва да има американец.
- Като гледам май само в нашия отбор имаше чужденец. Решили са, че на някой от постовете имаме проблеми. В последните години например нямаме гард, който да се изяви над другите, който може да води отбора и на който може да се разчита. Как да ви кажа... Можеше и Божидар Аврамов и Асен Великов да дадат повече, отколкото показаха, макар че им беше дадено много малко време. Все пак да не забравяме, че един от най-добрите играчи в нашия отбор на това първенство беше Роуланд. Не мога да преценя. Сигурно и аз ако съм треньор на националния отбор, ще взема чужденец. Говоря хипотетично. Виждате, че всички други отбори, като почнете от Полша, Испания, Сърбия - никой не си позволява да има чужденец. Когато обаче нямаш достатъчно добър играч на даден пост, си принуден да вземеш такъв от друго място.

- А какво е мнението ви за чужденците в първенството. Най-големите отбори, особено Лукойл, разчита на много чужденци.
- И сръбските отбори си вземат чужденци, а и навсякъде в Европа - Италия, Испания, Гърция, Турция... Да, там отиват друг тип играчи, такива от НБА, но там и финансите са други. Мислите ли, че ако в България има достатъчно добри играчи, клубовете ще дават пари на чужденци. Първо това са хора, които са професионалисти, макар че като дойдат у нас, малко ги побългаряваме и започват да карат по нашия стил на работа. Второ - те са атрактивни, създават настроение и в публиката, и в самия отбор. Най-важното за мен обаче е, че те създават конкуренция на българските играчи. Според мен е нужно да има чужденци, това е добре за баскетбола. Децата харесват американците, запалват се по спорта. Много подрастващи искат да бъдат като Уили Дийн, като Питърсън от Рилски спортист, като Макинтош от Варна. Децата искат да бъдат като тях, започват да ги имитират. Не сме го измислили ние. В Гърция и Турция има по 5-6 чужденци, в Израел са с по 7-8 американци. Едва ли в тези държави са по-глупави от нас.

- Трябва ли да има правило за ограничение на чужденците?
- По принцип има доводи и за, и против. Когато имаш правило задължително по трима българи да играят поне по 20 мин., ще им създадеш комфорт и те едва ли ще дават 100% от себе си на тренировки и в мачовете, защото знаят, че така или иначе ще играят. Ще се борят ли за мястото си, ако знаят това? Това ще убие настроението и мотивацията на българите. А от друга страна, когато знаеш, че има и друг за твоето място, започваш да се раздаваш на 100% и не си спокоен. Това правило убива треньорите. Когато задължително трябва да използваш трима души по 20 мин., но губиш мачовете, виновният си ти. След 2-3 мача може да те махнат, защото си загубил. Треньорът може да дава максимума от себе си, но тези правила го карат да бъде зависим от играчите, той е с вързани ръце. Имаш трима играчи, които искаш - не искаш трябва да използваш, защото така е по правилник. Не искам да бъда разбран погрешно. Аз съм за българските играчи. Ако има как всеки отбор да е от по 12 българи, аз ще съм много щастлив.

- Последен въпрос - оптrмист ли сте за бъдещето на баскетбола?
- Вижте, ако не си оптимист, просто няма смисъл да се занимаваш. Другият момент е, ако не живееш за баскетбола, а от него. Трябва да живееш с баскетбола. Ако всеки си гледа сам за себе си, няма как да стане. Нашето мислене е пораженско и всеки гледа сам да скалъпи положението, а не трябва да е така. Трябва да си помагаме. За съжаление не го правим. Наша е приказката: "Ще запаля къщата, че да изгори на съседа плевнята". Гледаме само ако някой може да се провали и да му хихикаме зад гърба. Всеки може да загуби мач, но това не трябва да радва другите. Никой няма полза от това. Има 2-3 отбора в България, макар Лукойл да взема титлите в последните 7 г. Даже имаше приказка, че който играе финал с Лукойл, той е шампион. Факт е, че баскетболът не е това, което беше преди години. Времената се промениха. Лично аз обичам баскетбола. В спорта съм от поне 30, да не кажа и повече. До ден-днешен се занимавам само с това, друго не мога да правя. Но докато има и хора, които не живеят за баскетбола, а от него, нещата няма да се променят.