Рилски спортист: Година за преход

Рилски спортист (сн. BulgarianBasket.com)

16-10-2009 10:09

Сезон 2009/2010 е много важен за Рилски спортист. По много причини. Най-главната обаче е да се утвърди като един от класните отбори в родното първенство, като тим, който може да победи всеки, особено у дома. Миналата година Рилецо „изненадваше” всички, но сега вече никой няма да се изненада от силна игра на самоковлии. Точно обратното – вече всички очакваме много от тях. Със сигурност напрежението ще е в пъти повече, въпреки отказа на ръководството да обяви високи цели. Спечелената през миналата година купа от Балканската лига също тежи, макар и сладко. Неслучайно в Македония вече написаха – Работнички свали шампиона след победата в сряда... И така – какво да очакваме от Рилски спортист в тази година за утвърждаване?!

Добър и сплотен спортно-технически щаб винаги е от полза на всеки отбор, а в Самоков могат да се похвалят точно с това. От президента Петър Георгиев, през изпълнителния директор Боби Чилингиров, и новото попълнение – младият помощник треньор Божидар Гьорев – всички се стараят момчетата да работят максимално професионално. Естествено, най-много от всички – Александър Тодоров. Наставникът за втора година мисли да впечатлява българските си колеги със стратегии и отношение към баскетболистите си. Именно македонецът е едно от най-силните оръжия на Рилецо, и от него отново можем да очакваме само да налага красивия баскетбол от миналия сезон.

Никой не може да отрече, че от Самоков си заминаха едни от най-добрите – гардът Бранко Миркович и реализаторите Драгослав Папич и Иван Лилов. Тръгна си и опитният Левен Белберов, както и бойците Асен Саралийски и Иван Николов. Ако трябва да вярваме на Александър Тодоров обаче, той им е намерил качествени заместници.
В Рилецо в действителност пристигнаха двама много добри български играчи – Симеон Найденов и Георги Давидов. За Давидов, каквото и да кажем, няма да успеем да кажем всичко. За всички е ясно, че той е страхотно попълнение за всеки тим с опита си, с уменията си, и най-вече – с характера си.

Симо Найденов също е силен характер, а със същия разполага и треньорът му, важното е двамата да успеят да намерят "златната среда", където се допълват перфектно. Той може спокойно да бъде звездата на Рилецо не само на хартия, но и в действителност, стига да оползотвори възможностите пред себе си...и да дели топката.

Рилски спортист задържа в състава си лицето на отбора – Александър Груев, и той отново ще води с капитанската лента самоковлии. Груев ще е и титулярен плеймейкър на състава, след заминаването на Миркович, но опитът му вече е повече от достатъчен, за да се справи с тежката задача. Друг останал от миналата година е Богдан Боев, изявил се прекрасно в някои предсезонни мачове, с което загатна, че ще е сред водещите реализатори на тима. Боев и Груев са и от онзи тип играчи, които не се отказват, и са готови да минат през огъня за отбора – а кой не обича такива баскетболисти?!

Няма как да не отбележим и прясно ожененият Травис Питърсън, който и тази година ще тупка топката в „Арена Самоков”. Миналия сезон Травис бе хитът на първенството, и се бореше срещу в пъти по-големи от него играчи във всеки мач на поста център. През този сезон обаче Питърсън вече може да се разгърне, като до него ще има по-стабилни баскетболист за позиция пет. Травис отново изглежда ще се нуждае от кратък период в началото на годината, за да покаже най-доброто от себе си..., но в Самоков би трябвало да са наясно с това.

Рилски спортист взе няколко чуждестранни попълнения през лятото – четири, но едното вече бе отпратено. Перица Митич успя само да разочарова за няколко седмици подготовка с тима, и съвсем логично се прибра в Сърбия по живо, по здраво. Малко на пожар, но може би за добро, на негово място дойде хърватинът, роден в Македония Александър Угриноски. От него ще се иска доста, за да играе до или вместо Сашо Груев, но младият гард изглежда доста способен. Угриноски ще се нуждае от малко повече време за адаптация, тъй като се присъедини към Рилецо в края на подготовката, но пък има ръст, пас и други важни условия да бъде ценно попълнение за отбора си.

Американецът Дейвид Бърджис бе онзи, най-необходимият играч, в селекцията на Александър Тодоров – тежкият център. Бърджис все още не е впечатлил с изявите си в предсезонната подготовка, но както отбелязахме вече за Питърсън – вероятно и той с времето ще заиграе по-добре, докато накрая спечели всички. Основната задача на Бърджис ще са борбите, но той има късмета да е съотборник на Жоро Давидов.

Александър Тодоров със сигурност очаква повече и от Сърджан Живкович. Като че ли точно на Живкович ще се падне ролята да „стъпва в обувките” на Драгослав Папич. Тоест, от него ще се иска да бележи кошове за Рилецо – и поне над 10 точки на мач. Задачата е трудна, но Живкович като представител на сръбската школа има данните да се справи с нея. В противен случай Тодоров има достатъчно опции – Боев, Угриноски, а защо не и някое от младите момчета в състава му.

Наставникът на Рилецо през този сезон ще се опитва да използва повечко и именно тези млади играчи – Станислав Ваклинов, Красимир Георгиев, Любомир Киров и Димитър Морунов. Представителите от школата на самоковлии вече се доказаха на юношеско ниво, но ще трябва още много, адски много работа по тях, за да станат готови за големи мачове.

А големите мачове за Рилски спортист тепърва предстоят! Още на предсезонния турнир „45 години Самел” се видя, че няма отбор, който да си тръгне лесно от Самоков. Рилецо бе на път да бие и Левски, и Лукойл Академик. И въпреки че загуби и двата пъти, има достатъчно поводи за оптимизъм. Нищо няма да стане без къртовски труд, без дълги лагери и умопомрачителни тренировки. Но когато нещо се случи – баскетболистите на Самоков ще знаят, че само те са си го извоювали, без чужда помощ и намеса!