Черно море – фабрика за таланти

Черно море - безспорно клубът с най-много млади и талантиви баскетболисти у нас. Колкото повече намаля средната възраст на представителния тим, толкова повече нарастват и техните амбиции за по-добро представяне. Не е ставал шампион от 1999 година, но пък от тяхната школа излязоха не един и двама от най-добрите състезатели у нас. И винаги се въртят около върха. През миналото първенство играха и финал след като обърнаха Левски от 0-2, а на моменти създадоха проблеми и на фаворитът Лукойл Академик в последната серия от шампионата. Имаха леко сътресение около ранното отпадане от турнира за купата на България, както и че не успяха да се класират на Файнъл Фор-а на Балканската лига. Но колкото шампионатът се приближаваше към своя край, толкова приличаха все повече на Черно море – отбор, с който всички в България трябва да се съобразяват. Дали ще могат да повторят играта си от края на миналия сезон или ще им трябва време пак, за да стигнат до върхова форма в края, времето ще покаже. Първоначалните впечатления са, че този път ще имат повече постоянство в играта, а феновете във Варна харесват много налагането на местните изключително талантливи момчета. Те са по-претенциозни към чужденците, които идват и вземат маса пари, а в същото време „ядат” от времето на младите от клуба. Такъв бе случаят и миналата година, когато бяха привлечени доста чужденци, а само Макинтош и Сантош показаха по-добри умения, при това не през цялото време. Все пак именно те бяха в основата на класирането на тима за финалните плейофи и не може да се отрече заслугата им за това. Сега шефовете във Варна се спряха на по-малък брой трансфери отвън, но пък това със сигурност ще е за добре за всички българи в тима. Колкото и странно да прозвучи, но Симеон Ценов ще бъде най-възрастният играч в отбора. Ядрото дори е съставено от такива, които са между 89-91. Една идея, която варненци прокрадват открай време, но през този сезон налагането на таланти ще бъде дори и подчертано.

Привличането на тримата нови, от които варненци имаха нужда на отделни постове допълва идеално отбора. Ерик Уеб според самите тях ще бъде откритието на сезона и с право. Американецът ще по време на контролите разкри качествата си и показа, че ще бъде тази фигура, около която ще се гради всичко. Уеб дори спря погледа и на Тити Папазов, но Асен Христов отклони офертата му отраз. Американецът може да вкарва, подава и взима борби, а какво повече от това. Като се има предвид, че е и на 25 години, прогнозата, че ще бъде находката в нашия шампионат може да се окаже вярна.
 

Павел Веселовс и Крум Дойчинов ще бъдат стълбовете отдолу. Млади, но и с много добри качества те се вписват идеално в схемата на Даниел Димитров. С тях младия наставник ще може много по-лесно да работи, отколкото с някои новоизлюпени играчи, идващи отвъд океана за по сезон в България. Веселовс е добре начуен играч от школата на Вентспилс, докато Крум Дойчинов използва няколко български тима за усъвъшенстване на играта си. И двамата могат да играят както на „петицата”, така и на „четворката” – факт, даващ възможност на Димитров повече опции, специално в подкошието.
 

Ценов не само ще бъде капитан на тима, но и основен изпълнител в него. Имаше лек спад в цифрите му през миналия сезон, но с играта си в подготвителния период крилото подсказа, че отново ще бъде обединяващата фигура.
 

Александър Янев е следващият баскетболист от школата, който е много лансиран от ръкодоство и треньори. С изключение само на един треньор, който точно заради това и си отиде от Варна миналата година. И с право, младокът расте с всеки изминал мач и понякога се явява като фактор и в решителни за това моменти. Пример: именно Янев класира Черно море на финал след като не трепна в последната секунда на серията с Левски. Проблем може да се окажат единствено многото шампионати и на подрастващи, където все още Янев може да участва. Трябва да се използва максимално добре, за да не прегори. А, че той ще бъде поредният варненец след братята Иванови и Божо Аврамов, който ще е цел на западни мениджъри и отбори – няма спор.
 

Следват двама гарда, които взаимно со допълват – Тихомир Желев и Васил Кьосев. Също родени през 1990, всеки от тях има своя собствен чар като баскетболист. Научени много добре, остава да използват всяка минутка на терена да се развиват и да трупат опит. Разбира се, в тази категория попадат и останалите младоци на по-високите постове – Симеон Михайлов, Симеон Илиев, Милчо Борисов, Константин Колев и Станислав Цонков. Очакванията са малко по-големи от Николай Колев, който има малко повече игрови опит от всички изброени. Но неговата статистика сочи тенденция надолу – проблем, върху който трябва всички да помислят. Преди време момчето влезе в мъжкия отбор с бум и трясък, но в псоледно време позагуби от самочувствието си.

Даниел Димитров има пълното доверие на ръководството на Черно море и най-вече на спонсора Асен Христов. Това му даде спокойствие, доколко е възможно в един клуб, винаги гонещ високото да има такова. Димитров напредва, а втори сезон в лигата и сериозни битки в нея, както и такива в Балканската ще са от особена полза в развитието му.
 

Черно море си е марка в българския баскетбол, невероятна баскетболна школа, много трудолюбиви треньори в нея, отдадени на играта. Ще бъде чудесно, ако всичките усилия на ръководството бъдат насочени към това, което се случва на терена, а не извън него. От това никой в баскетбола ни няма полза, а във Варна вече е доказано, че е фабрика за таланти в него.