Скитническият дрибъл на един американец

Арън Харпър (сн. BulgarianBasket.com)

05-11-2009 15:26 | Миляна Велева, TV 7

Политологът Арън Харпър е най-големият коз в селекцията на баскетболния Левски. Няколко седмици бяха достатъчни, за да се види, че крилото на сините има всички качества, за да се превърне в един от най-добрите чужденци у нас.

Арън е роден преди 28 години в малкото градче в Мисисипи - Джексън. Определя себе си като типичното момче от Юга. "По цял ден бяхме на улицата и играехме баскет до мръкване", разказва Арън. Като ученик е в тима на Джексън, а след това в Университета на Мисисипи. Учебното заведение се слави със силната си баскетболна програма, а Харпър бързо привлича вниманието на скаутите.

"Нямах класата за НБА и беше ясно, че моето бъдеще е в Европа", разказва Харпър. "Не съжалявам. Е, вярно, там щях да съм стократно по-богат, но кариерата в Европа ми даде шанс да обиколя много места", добавя баскетболистът.

Родителите му също винаги са мечтали да пътуват в чужбина, но са нямали този шанс. Майка му е медицинска сестра, а баща му доставчик. "Повечето американци не пътуват и затова се чувствам голям късметлия", признава крилото. Арън е едно дете, което е доста рядко срещано явление сред афроамериканците. Всъщност, когато става дума за личния му живот, Харпър не е много разговорлив: "Не съм женен, нямам и приятелка. Често пътувам, сменям държавите и може би това не ми позволява да обърна повече внимание на личния си живот", издава Харпър. Някъде на финала на този разказ става ясно, че баскетболистът всъщност има двегодишна дъщеричка Вивиан за която се грижи, макар че няма брак с майка й, а и не живее с нея на семейни начала.

Харпър е играл във Венесуела, най-много във Франция и няколко месеца в Русия. Сега е в България и слага столицата ни сред първите в списъка на предпочитаните си дестинации. "Градът ви е много жив. Вижда се, че се развива и има много неща, които един чужденец може да прави. Изнервящ е само трафикът. Той е неописуем. Добре, че съм добър шофьор, защото много често изпадам в критични ситуации", разказва Харпър.

Единствената му друга забележка е, че времето е доста студено. Американецът си признава, че не е бил наясно с нивото на българския баскетбол и чак когато е получил предложението от Левски, е започнал да се интересува какво се случва. След три кръга в шампионата обаче той е наясно, че задачата Левски да стане шамипон няма да е никак лесна. "Още в началото знаех, че ЛУКойл ще е нашият най-голям съперник, но виждам, че и с останалите отбори няма да ни е лесно", твърди крилото.

Всъщност един от най-добрите приятели на Харпър - Айзък Уелс, играе при Студентите. Двамата са били заедно в ученическото първенство и дружбата им датира от години. И защото светът е много малък - двамата се видели един ден в София. Преди това нито Арън, нито Айзък знаели в коя посока ще поемат.

В Левски пък е най-близък с Доналд Коул. Обединява ги опитът от дългия престой в чужбина, както и фактът, че и двамата са от американския Юг. "В Левски ми харесва това, че няма завист. Това се случва много рядко в един отбор и обикновено завистта се усеща най-силно от чужденците", твърди Харпър.

Баскетболистът все пак си признава, че в началото е имало известно колебание дали да се спре точно на България. "Тревожеше ме фактът, че все пак България е страна от бившия Източен блок и не знаех как ще се отрази кризата тук. Сега съм много доволен, че избрах Левски, защото това се оказва един от най-стабилните клубове."

В следващите години Харпър ще се концентрира изцяло върху баскетболната си кариера, но след това смята да се върне в политологията. Може би заради интереса си към политиката, той е впечатлен от Барак Обама. "Обама е историческа личност. Никой не вярваше, че чернокож ще стане президент на Щатите. Това доказва, че в нашата страна има свободата и демокрацията, за която са се борили нашите предци", разсъждава дипломираният политолог.

Може би любовта му към политиката го кара и живо да се интересува от това, което става в САЩ и Европа. Първото нещо, което отваря, щом влезе в интернет, не е личният мейл, а новинарските сайтове.

"Вероятно фактът, че живея от няколко години в чужбина, ме кара да се чувствам ангажиран с нещата, които се случват около нас", смята Харпър.

Най-добрият американец в Левски сега си мечтае за няколко неща - зимата в България да свърши по-бързо, Левски да стане шампион, а той самият да е здрав, за да може да изкарва пари и да трупа впечатление от любимото си занимание - баскетбола.