Лъчезар Коцев: Винаги желаем и искаме повече

Лъчезар Коцев (сн. BulgarianBasket.com)

28-12-2009 17:05 | Champion2006.com

Школата на БК Шампион 2006 вече е добре позната у нас след като се наложи като запазена марка в баскетбола ни през последните години. Вече се развиват отбори към всички възрасти на мъжкото направление, а резултатите не закъсняха и клубът се представя доста успешно в шампионатите на страната. Лъчезар Коцев – човекът, който създаде и е в основата на клуба даде интервю за клубния сайт Champion2006.com относно изминалата 2009 година, за очакванията му през новата 2010 и амбициите на Шампион 2006 в близко бъдеще.

Как оценявате изминалата година?
“Една силна година за нашия клуб. Изпълнена с много перипетии, но в крайна сметка доста успешна”.

Има ли неща, които да не сте изпълнили и да сте очаквали повече?
“Изпълнихме на почти 100 % поставените задачи. Винаги има какво повече да се желае. Ние в Шампион сме реалисти, но винаги желаем и изискваме повече и повече от себе си.”

Как се представиха отделните възрасти, в кои виждате най-голям напредък и кои трябва да работят повечко?
“Успяхме да класираме четири от пет възможни възрасти на финал. Това е голям успех, като не бива да забравяме, че клубът е от три години. Във всяка една от гарнитурите видях голямо израстване. Лично за мен класирането на кадетите беше най-радостно, защото бяхме в една много тежка зона в Троян.”

Вие развихте една отлична школа, която се ползва с уважение в баскетболните среди у нас. Как успявате и има ли някои, на когото искате лично да благодарите?
“Искам да благодаря на първо място на треньорите в клуба. След това изпитвам изключително уважение към хората, които в тези трудни времена ни помагат финансово без да искат някаква гласност за това, което правят за децата. Не на последно място едно голямо благодаря на всички родители, които са с нас и помагат кой с каквото може.”

Кажете нещо повече за треньорите, които работят в клуба?
“Сашо Алексиев е с мен от самото начало, доста израстна в мисленето си за играта и се надявам, че намери своето прозвище в живота. От тази година с нас работи и Гергана Матеева, която е млад специалист с голямо желание и амбиции, дано при нас се чувства комфортно и да успеем да й придадем нашите знания.”

Развивате само подрастващи в клуба. Имате ли амбиции един ден да имате мъжки отбор?
“Планирам и много го желая, но на този етап смятам, че основния проблем на българския баскетбол, а и на нашия клуб е липсата на собствена материална база и смятам да работя изключително много в тази посока. А след това ще дойдат и други неща.”

Планирате ли някакви полезни начинания през новата година?
“Планираме серия от международни прояви с всички отбори в клуба. Непрекъснато получаваме покани от нашите добри приятели от Сърбия, Гърция и Турция.”

Водите деца всяка година в Златибор на камп. Поддържате много добри отношения с един отличен сръбски баскетболист от миналото Мирослав Пецарски. Кажете нещо повече за тези кампове и защо родителите е хубаво да пращат децата си в тях? Какво научават те там?
“Първо това е възможно най-доброто нещо, което един родител може да направи за своето дете през лятото. Кампа се намира в най-хубавия сръбски планински курорт, тренира се в продължение на десет дни по два пъти дневно, а вечерно време се играят мачове. Схемата и методиката на кампа е уникална и всяко дете усеща своя напредък във всеки един тренировъчен ден. Децата се срещат с техни връстници от цял свят, работят с чуждестранни треньори и придобиват огромен опит.”

Очевидно е, че изоставаме значително при подрастващите от водещите страни в Европа. Какво трябва да се направи, за да тръгне баскетбола ни в правилна посока?
“Аз ти казах, че основния проблем идва от спортната база. Ако държавата не помогне в тази посока не виждам как ще се променят нещата. В тази посока се надявам, че нашата федерация ще помогне на работещите клубове за едни нормални условия за работа. Бих поканил нашите ръководители и чуждестранните треньори у нас да влязат и да прекарат по един ден с нас в залите, за да видят в какви условия работим.”

Мнението ви за Пини Гершон и смятате ли, че той трябва да остане да работи у нас?
„Две мнения по въпроса няма. Едно голямо име в световния баскетбол, от което може всички да се учим и може да предаде безценен опит на всички треньори у нас.”

Вие сте едно баскетболно семейство с Таня Гатева, остава ли ви време за малката дъщеричка и има ли си тя вече баскетболна топка?
“Какво да ви кажа, трудна работа. Аз сега съм в София и водя тренировки с отборите, а Таня е в Габрово с националните отбори за девойки. Въобще не остава време да се виждаmе, но ние обичаме баскетбола и сме се отдали на 100 процента. И Габи и батко й Митко имат баскетболни топки и се надявам най-малкото и те да заобичат играта като нас.”

Освен отличната работа в Шампион 2006, вие вече втора година организирате на високо ниво шампионат за аматьори, доволен ли сте и какви са перспективите на асоциацията?
„Доволен съм, че успяхме да върнем тази чудесна инициатива. Вече тече втори сезон на АБА, имаме 16 отбора, като след Нова година приключваме с първата фаза на турнира.”

Наскоро подписахте договор с федерацията по баскетбол за развиване на аматьорски шампионат на национално ниво. Смятате ли, че ще се справите и срещате ли съмишленици от други градове?
„Да, подписахме този договор и се радвам, че федерацията гледа с добро към играчите от аматьорската лига. Искам само да споделя, че при нас има много силни участници, част от които са бивши играчи на много високо ниво. Има и такива, които никога не са играли в клубове, но показват завидни умения. Идеята е да се направи Републиканско първенство през настоящата година, имаме контакт с градовете, където има аматьорски отбори и се надявам, че ще направим нещо, което не е правено досега. За да изпълним нашите идеи са ни необходими рекламодатели и ние сме отворени за разговори по всяко време.”

Какви са вашите очаквания през новата 2010 година?
„Новата схема за провеждане на първенствата е много трудна, за да можем да постигнем нещо нашето класиране от предходната година. Но ние ще дадем всичко от себе си за израстването на децата. Надявам се годината да е успешна за всички нас.”

Какво ще пожелаете на всички деца и треньори в клуба?
„Пожелавам много здраве и късмет, и да искам да им кажа, че са намерили място и хора, които обичат баскетбола и ще направят всичко по силите им за тяхното израстване.”

А на всички баскетболисти от Аматьорската асоциация?
„Да са живи и здрави, да очакват много хубави моменти с Аматьорската баскетболна асоциация.”