Тина Димитрова: Спортът е магия

Тина Димитрова е бивша баскетболистка, играла е в Марица (Пловдив), завършила е НСА. Работила е в Училищна спортна школа, била е треньорка на момичетата на Марица, после на женския отбор на пловдивския Академик, на подрастващите на Академик Тест (Пд) и на Левски Спартак (жени). Със „сините” има второ място в първенството и купата на България (2005 г.).
 

Споделя, че сред най-големите й учители е Ратко Йоксич, бивш старши треньор на детско-юношеската школа на ЦСКА (Москва), а сега на българския Левски). Не пропуска треньорските семинари в страните с по-добре развит баскетбол. Двете й деца – Екатерина (22 г.) и Димитър (16 г.), тренират баскетбол и играят в националните отбори на България. Съпругът й Наско Димитров също е бивш спортист (гребец). През 2005 г. Димитрова бе старши треньор на женския национален отбор на България до 20 г. Под нейно ръководство тимът се изкачи от „Б” дивизия в „А”, където завърши на 9-то място на европейското първенство в София.

- Г-жо Димитрова, в момента сте помощник треньор на баскетболния отбор на Римини, където играе и синът ви Димитър. Каква е организацията в школата на този клуб?
- Вече втора година Митко и аз сме в Римини. Организацията тук, в клуба на Баскет Римини Крабс, е наистина на много високо ниво. Като се започне от залата, която е на разположение само на подрастващите - мъжкият отбор, който играе в Серия А2, тренира в друга зала. В школата има деца от 8 до 19 години, които са разпределени в различните възрасти: родени през 1998, 1997-а и т.н. Всички тези отбори имат по двама треньори. Аз работя с момчетата, родени през 1996 г. и 17-годишните. Митко играе за две възрасти – до 17 и до 19 г. Има главен треньор, който прави програмата за всяка седмица като часове и методика. Всички възрасти работят по една и съща програма. Момчетата, които не са от Римини, както и всички чужденци, спят в една голяма къща, която тук се нарича форестериа. Условията са ПЕРФЕКТНИ, на момчетата е осигурено всичко необходимо – битовите условия са отлични, имаме на разположения микробус и кола, с които ги превозваме до училище и на тренировки. На всички в школата са подсигурени тренировъчни екипи, сакове, дрехи за свободното време. Наистина има всичко за момчетата.

- Какво е различното от подобните структури в България?
- Не искам да правя сравнения с България. Знам, че Левски работят в момента много добре с подрастващите. Не мога да кажа, че тук треньорите са по-добри от нашите, но условията са коренно различни.

- Как е уредено участието на чужденци в детско-юношеските отбори и как вие и децата се справяте зад граница?
- Тук освен Митко и аз, са и Георги Сираков и семейството му, които са в Римини преди нас. Бащата на Георги работи като шофьор в клуба, а майка му готви за момчетата и се справя повече от отлично. Аз освен треньор, отговарям в къщата за момчетата. Имаме едно момче от Грузия, едно от Армения, Хърватска, двама от Санто Доминго и 6 момчета от цяла Италия. Живеем като едно семейство, а когато няма мачове от първенството, участваме в силни турнири, като наскоро спечелихме този за 17-годишни в Сан Лазаро и Митко стана MVP. Това е един от най-силните турнири за тази възраст. Георги също играе много силно за възрастта си (19 г.). Само по двама чужденци имат право да играят в мачовете - това е по правилника на италианската федерация и почти всички по-големи клубове имат чужденци. Българинът Павел Иванов, например, играе в Бенетон.

- Какво по принцип е отношението към детско-юношеския спорт в Италия? Заделят ли бизнесмените средства за това ниво и ползват ли някакви преференции?
- В Италия всички градове - малки и големи, имат отбори и зали, спонсори също има, но не съм запозната много дали имат някакви преференции за тях.

- Само заради факта, че вие сте треньор ли и двете ви деца се занимават активно с баскетбол?
- Дори и да не бях треньор, моите деца щяха да се занимават със спорт. Не знам дали щеше да е баскетбол, но задължително с някаква спортна дейност. А да се занимават с баскетбол, много е вероятно аз да съм причината.

- Каква е, според вас, е ролята на треньора при подрастващите?
- Ролята му е огромна, защото освен треньор, той трябва да бъде педагог, отчасти родител и приятел. От него зависи дали детето ще продължи със спорта или не. В крайна сметка не всички могат да станат големи спортисти, но не това е най-важното. Здраве, добре организиран живот и дисциплина, много запознанства – това е магията на спорта.

- Какво ще посъветвате младите баскетболисти у нас?
- Не обичам да давам съвети, мога да им кажа, че няма нищо по-хубаво от родината, много е трудно да се доказваш в чужбина. Тренирайте здраво и преследвайте мечтите си! Нека да няма завист – има слънце за всички, радвайте се на живота!