Анализ на отборите в НБЛ-мъже на полусезона

Лукойл Академик - Нищо изненадващо. „Студентите” отново са начело, въпреки че бяха загубили лидерска позиция във втората половина на полусезона. Допуснаха две загуби, при това една след друга и те на практика принудиха Георги Младенов да си подаде оставката. Преди това играеха доста добре и никой не предполагаше нещо такова. Но, както обикновено се случва с този отбор, две загуби са достатъчно добър повод за смяна на треньор и чистка на американците. И тримата бяха отпратени, което освободи средства да се върнат старите познайници, които бяха останали безработни – Перо Антич и Уили Дийн. В тяхно присъствие и с прероден от идването на новия треньор Ристе Стефанов, Лукойл Академик отново изглежда най-сериозния кандидат за спечелване на трофеи през този сезон.
 

Левски - Треньорите и голяма част от състезателите бяха ангажирани с националния отбор на България, а това бе причина да започнат доста късно подготовка. Бавно, но сигурно „сините” набираха скорост и завършиха най-добре календарната 2009 година. Предпоставка за хубави новогодишни празници, но това им изигра лоша шега. Дългата почивка върна отбора на кота „нула”, което доведе до няколко загуби (две в НБЛ и една в Балканската). Американците не приличаха на себе си, а българите не успяха да извлекат дивиденти и да извадят отбора в подобна ситуация. Левски предаде лидерското място на Лукойл Академик, но стои много близо зад тях и съхрани шанс да го атакува. Все пак е важно кой ще има предимство в броя домакински мачове в евентуален финал между двата отбора. Въпреки, че последните мачове между тях доказват противното – Лукойл би в София, докато Левски разби съперника в Правец с 20.

 

Евроинс Черно море - Варненци спечелиха едно ключово гостуване в Бургас, което на практика ги класира в първата четворка и ги размина с двата фаворита в първия кръг за купата. Но още в следващата си визита „моряците” бяха отнесени в Плевен, а това само потвърди „ахилесовата пета” на отбора - слабо представяне на мачовете му извън морската столица. Не знаем дали Даниел ще сложи табела „Варна” до шофьорското място на клубния автобус, но определено този отбор има потенциал да побеждава и като гост. Димитър Мираковски се включи отлично, но пък Ерик Уеб играе под възможностите си. Времето наистина ще работи за новите високи попълнения Гари Уеър и Игор Бакович, а този факт ще даде възможност на Черно море да размъти нечий сметки както в шампионата, така и за купата на страната.
 

Ямбол - Ямбол направи две грешни стъпки от началото на тази година – срещу Лукойл Академик и Черно море, но загатна, че не може да ги гони каръка постоянно. В мачът на сезона срещу Левски, баскетболистите от този отбор разгърнаха себе си и свалиха „сините” от върха след едно отлично представление. Само след седмица момчетата на Иван Чолаков затвърдиха успеха и с ценна победа на негостоприемен терен, какъвто безспорно е този в Самоков. Ямбол е отбор с добри баскетболисти, с който всеки един съперник трябва да се съобразява. Като прибавим и силния интерес на ямболската публика към този спорт и голямата им подкрепа, можем спокойно да броим този отбор като конкурент за призови места в тазгодишния шампионат. Привличането на Нинослав Тмушич ще подсили борбата под двата коша, а с това и апетита към нещо повече ще бъде и по-голям.  
 
Балкан - Отборът от Ботевград попадна сред четирите най-добри на полусезона. Реално погледнато, съвсем неочаквано за мнозина Балкан има баланс от 6 победи и 6 загуби. Някои ревнаха по Петър Клечков, но в интерес на истината ботевградчани дори преизпълниха плана с оглед на състава, с който разполагат. Ако махнем загубата от Лукойл Академик, то последните мачове на Балкан минават в драми и от тях само този с Рилски спортист бе спечелен. Феновете в града са много предани, но и в същото време прекалено взискателни. Напрежението около отбора не е добър спътник, а това го показа и резултатът от последния кръг. Третото място на Балкан в момента, зад Лукойл Академик и Левски е много добър успех за този отбор на полусезона и отлична изходна позиция за втората половина на шампионата. А привличането на Джими Хънт и Димитър Филипов може само да бъде от полза за това. Никому не е лесно в Ботевград, а досега (с изключение на мачовете с Лукойл) балканци трудно се дават и като гости.
 

Черноморец – последните две победи не само вдъхнаха повече живот на бургаския тим, но създават предпоставка за по-големи амбиции през втората половина от сезона. Двама много полезни американци, един летящ към небето българин плюс няколко много добри черноработници, амбициозен треньор с много знания в играта, а сега и сериозен ъпгрейд с италианска марка дават надежда за добри времена в крайморския град. Изведнъж отборът на Черноморец се превърна в бариера, която не се прескача лесно. И какво по-хубаво от това, още един отбор от провинцията да създава главоболия на останалите, този факт може само да вдига нивото на шампионата. Интересно е как ще се отразят последните успехи на самочувствието на състезателите. Сигурно е обаче едно, вече другите гледат от различен ъгъл на този съперник и в никакъв случай няма да го подценяват в бъдеще.

 

Рилски спортист – след един отличен сезон през миналата година, когато бе спечелена и Балканската лига, всички очакваха през тази Рилецо да играе още по-сериозна роля в шампионата. С оглед на добрата селекция и след привличането на Ламонт Джоунс се предполагаше, че този отбор трудно ще бъде побеждаван. Да, на практика е така. Но Рилски спортист има 6 загуби от последните 8 мача и познайте кои два отбора бяха надиграни...Левски и Лукойл Академик. И когато побеждаваш двата най-силни, при това с разлика и губиш от всички останали, значи нещо не е наред. Рилски спортист има отбор да атакува върха, но за целта всички играчи ще трябва да стигнат оптимална  форма. Засега изглежда само капитанът Сашо Груев е на ниво в почти всички мачове. Което е крайно недостатъчно, дори и за ниво НБЛ. Все пак специалист като Александър Тодоров знае как да извлече максимума точно, когато трябва – справка миналия сезон. Който отписва Рилски спортист от всякакви сметки, бърка много сериозно.

 

Спартак Плевен – пет победи, всичките у дома, а имаха шанс да победят както Левски, така и Лукойл Академик пред собствена публика. Навън все още длъжници на своите фенове, които не спират подкрепата към любимците си, дори да играят и на Марс. Последното място накара ултрасите да замълчат за четвърт, но въпреки това знамената с емблемата на клуба висяха в залите в Ботевград, Белград, Букурещ, София или Кавадарци. За нещастие контузиите на някои от основните играчи се отразиха доста неблагоприятно, а участието в Балканската лига създаде допълнително бреме и без съмнение не дойде в подходящ момент. Финансовата криза не подмина и Спартак, а това се отрази и на техните игри. И въпреки това, плевенчани все още имат шанс за класиране на четвъртфинал в Балканската, а серия от няколко победи на домашна сцена ще ги изстреля в друга орбита. А бойци като Хриси Димитров и компания са доказали многократно, че го могат.