Две българки растат под крилото на Полина Цекова

Поли Цекова с двата таланта (сн. Viasport.bg)

11-02-2010 11:28 | Viasport.bg

Мечтата на две български млади баскетболистки да се докоснат до европейските стандарти в този спорт се сбъдва изневиделица през лятото. Тогава 16-годишната Христина Тютюнджиева от София и с година по-малката Ралица Генова от Пловдив получават телефонно обаждане не от кой да е, а от Полина Цекова – звезда, легенда, институция в родния женски баскетбол.

Двете хванали окото на невероятната плевенчанка, която повече от 15 години играе за френския Тарб, а в момента работи в центъра за формация към клуба. Цекова им предложила да се присъединят към Тарб и те не се поколебали.

Началото

„С баскетбол се занимавам от 4-години, като в началото ходих на тренировка само за удоволствие. Започнах да тренирам по-активно едва след заминаването ми за Франция”, признава Ралица, която до преди това е играла само за пловдивския Академик.

Христина пък започнала да тренира на 11-годишна възраст и преди да тръгне за Тарб е играла в ЖБК Левски Спартак. Двете се познават и от изявите на националния отбор до 16-годишна възраст.

Изявяват се на позиция център – същата като на ментора си Цекова, която им отделя специално внимание всеки четвъртък, когато работи индивидуално с тях.

„Това са две изключителни деца! Много са доволни от тях тук. Възпитани, винаги усмихнати въпреки трудните моменти, които имаха в началото”, споделя за тях Поли.

Във Франция

А началото, като всяко такова, е доста трудно и за двете. „Вече 5 месеца съм във Франция и мога да кажа, че в началото беше трудно, защото не знаех езика, не познавах никой и трябваше да се разделя с хората, които обичам. Но с помощта на всички, които са около мен и ме подкрепят, успях да преодолея тези трудности”, споделя Ралица.

И двете трябва да свикнат с новите условия, които макар и по-добри от предишните, все пак са различни. Впечатлени са от отношенията между треньорите и състезателите в новия им клуб, както и от многото мачове, които им се предоставят като възможност.

Училището

Макар че са единствените чужденки в отбора си, и Ралица, и Христина учат, като всички техни съотборнички, в частния колеж „Жана д’Арк”. „Единственото, което ме различава от тях е, че имам повече часове по френски. За късмет тук са по-назад от програмата в България в останалите предмети и така не губя материал заради наваксването с езика”, разкрива Хриси и допълва, че се радва, че е получила част от образованието си в България. Преди за замине за Франция пък Ралица току е изкарала 1 година от обучението си в Английската гимназия в Пловдив.

Един техен ден започва към 6,30-7 часа сутринта, от 8 до 16 са на училище, а после на тренировка. Вечер всички от отбора на Тарб се прибират в общежитието, където живеят, и се подготвят за следващия ден.

За чужбина

„Не знам дали чужбина е единственото спасение за младите ни спортисти, но мога да кажа, че е по-лесно от страна на ежедневието. Има добра база и не губиш излишно време в усилия да се пребориш със студа в залата или ледения душ в съблекалнята. Но за сметка на улесненото ежедневие, губиш собственото си обкръжение и получаваш отношение като към чужденец. Доказваш се отново, понякога срещаш неразбиране. Но има и много хора, които помагат. За мен това са Полина Цекова и много други в клуба и училището. Комфортът е единствената причина, която дава повод на хората да казват, че чужбина е единственият шанс. Но това всеки го решава сам”, размишлява върху темата Христина, докато Ралица е категорична: „За съжаление, единственото спасение за развитие на младите български спортисти е чужбина”.

Целите

И двете признават, че не са си поставили кой знае какви цели, освен може би след някоя година да играят на професионално ниво. „Във възрастта, в която съм, мечтите са много и се менят с всеки изминал ден, но в крайна сметка искам да постигна нещо в спорта и да успея да се реализирам в живота”, казва Генова.

Нито Генова, нито Тютюнджиева обаче поддържат връзка с някой от баскетболната ни федерация или треньорите на националните гарнитури.

Дали пък не трябва да се обърне внимание за това на отговорните у нас фактори, за да не станат Ралица Генова и Христина Тютюнджиева поредните изгубени за България таланти?…