От девети квартал до върха на света

Полина Цекова е най-успешната българска баскетболистка. Родена е в Плевен през 1968 г. Започва кариерата си в Спартак Плевен, женско направление, а по-късно покорява най-високите върхове в световния клубен баскетбол - Шампион на женската НБА с Хюстън Кометс, шампион на Франция, шампион на Европа. През 80-те и 90-те години Цекова е капитан и лидер на националния отбор на България. Днес Полина е треньор на подрастващите в един от традиционните баскетболни клубове на Франция - Тарб.
 
Тарб е 70-хиляден град, в който, както Цекова казва, пазят традициите на баскета като зениците на очите си. Поканихме Полина Цекова да разкаже за себе си и за кариерата си сега, когато баскетболът в Плевен преживява един от най-трудните си моменти през последните 30 години. Днес почитателите на играта в Плевен се питат: Ще имаме ли баскетбол догодина? Питаме се баскетболът ли ще е поредната част от идентичността ни, която ще погубим? Полина няма да може да ни отговори на тези въпроси, защото живее в държава, където подобни традиции, ревниво се пазят. Тя ще ни разкаже историята на женския баскетбол в Плевен. Баскетболът, който произведе световна звезда, но беше погубен.

"Със спорт започнах да се занимавам на 9 годишна възраст. Започнах с гимнастика, както всяко малко момиченце, но растях. Растях с по 2 сантиметра на месец. Треньорката тогава просто ми каза: "Момиче, ти не си за тази зала." Отидох в зала "Слави Алексиев". Там беше волейбола. Но след 15-дневни тренировки, треньорката на отбора се разболя и 15 дена нямаше тренировки. Една малка женица на име Мая Герданова, дочула отнякъде, че в училище "Марин Дринов" (9-ти квартал) имало едно дете, доста високо, 164см на 9 години. Спомням си първата ни среща. Беше в голямото междучасие, в двора на училище. Мая ми каза: "Искаш ли да тренираш баскетбол?" Аз само й казах срамежливо: "Да". "Тогава кажи на родителите ти утре да те доведат в зала "Спартак"."
 
Така в двора на училище „Марин Дринов” започва историята на една баскетболна звезда, която ще покори света.
 
"Прибрах се вкъщи, казах на майка ми, но тя ме погледна доста учудващо. Не беше убедена, че това е добре за мен. Настоявах цяла вечер и на другия ден все пак ме заведе. Това беше денят, когато хванах баскетболна топка за първи път в живота си. Веднага се влюбих в тази топка! До такава степен, че бягах от училище, за да тренирам.
Няколко дни преди да открие бъдещата звезда, Мая Герданова е обиколила всички училища в Плевен и е събрала още десет момичета. Годината е 1977. Така започва да се създава отборът, който по-късно ще стане първия представителен отбор на Спартак Плевен. Това са момичетата, за които през следващите 10 години, ще разбере цяла баскетболна България. За някои от тях и целия свят...
 
"Тони, Албена, Данито, Буба, и две Поли-та още. По-късно Герданова успя да привлече Ивелина от Левски, Силвия от Трънчовица и Иваничка от Севлиево. 10 години труд! Ден и нощ! Бяхме страшен отбор! Постоянно заедно с родителите ни, а Мая ни беше втора майка! И така се стигна до Б група. И там започнахме да бием всички на лягане и ставане! В един момент така неусетно стана, оказа се че можем да се борим за влизане в А група. През цялото това време мъжкия отбор беше в разцвета на силите си. Мачовете се играеха в зала "Спартак", някои още могат да си спомнят колко отбора с имена си тръгнаха огорчени от там. Шефовете на града и клуба бяха щастливи, че мъжкия и женския отбор жънат успехи.”
 
Това са годините, когато мъжкият Спартак участва за първи път в европейските клубни турнири. През 1983 година плевенчани дебютират в Европа с победа над турския Бешикташ. Баскетболът набира все по-голяма популярност в града. Истинското легитимиране на женския баскетбол обаче предстои. Герданова, Полина и компания ще играят бараж за влизане в А група. Годината е 1984.
 
"За влизането в А група имаше един турнир, на който играеха първите два от Б група и последните два от А група. Турнирът беше в Толбухин (днес Добрич). Преди тръгването всички шефове ни изпратиха най-тържествено. Пожелания, хвърляне на вода пред краката и т.н. Тръгнахме с един автобус който го бяхме нарекли "Белия лебед"! Спечелихме турнира! На всички дадохме един добър урок по баскет. За най-голяма изненада. В Плевен никой не ни чакаше, но си викахме ... хората са заети.
 
Ръководството на града е изненадано и дори неподготвено за успеха на момичетата и перспективата Спартак (жени) да играят в А група. В тези години женският баскетбол в България е на най-високо европейско ниво, а шампионата на А група един от силните на континента. Кметството решава, че участието на жените в елита е твърде скъпо удоволствие и вземат решение да се финансират само мъжете. Взето е решение за закриване на отбора. Момичетата още не знаят това и празнуват триумфа си.
 
"Тогава вече бях в националния отбор. Бях единствената състезателка, която играеше в Б група и беше 6-ти човек в националния отбор. Бях около 16-17 годишна. Мая повдигна въпроса за един апартамент. Живеехме с брат ми и майка ми в една маза. Естествено, аз се радвах на тази идея, най-вече, за да измъкна брат ми и майка ми от тази мизерия, в която живеехме. Викнаха ни на тържество в кметството. Тръгнахме с голяма радост от залата, но там (в общината) беше само един човек (не искам да споменавам имена), които с влизането в кабинета каза: „Момичета, няма пари и не можем да поддържаме два отбора в А група. Залагаме на мъжкия баскетбол.”

"Момичетата искаха да играят без пари, само казаха: „Оправете Поля с апартамента. Той ми даде заповедта за настаняване и всички се запътихме натам. Беше в Дружба, блок 324. На 5-тия етаж. Когато отидохме там ... блокът беше построен до 3-тя етаж. Започнахме да ревем като малки деца, а Мая със сълзи каза: „Деца, отбор няма да има! Поля, върви към София и ако искаш да напуснеш клуба, няма да ти се сърдя.” Все пак един мач имаше в „Балканстрой”. Срещу Левски. Левски на Славчо Бояджиев, Мадлена Станева, Германова, Макавеева и всички светила на българския баскет тогава. След това аз тръгнах за София. Така женската част се загуби в Плевен. Момичетата решиха да правят деца:-)) Успяха! И то доста добре, защото са доста хубави жени и мъже сега! Ако някои се загледа, всичките деца са почти на една възраст сега. Между 18 и 20 години. Направиха ги по онова време. Само аз изостанах. Но ни остана една традиция! Много хубава! всяко лято, когато си дойда, се събираме по женски на ресторант и бар след това. Не сме пропуснали година! И затова, когато някъде се чуе: „Поздрав за бившия отбор на Спартак Плевен, това сме ние! И винаги сме с Мая! Това остана от тези 10 години труд. Иначе никой не ни каза и едно "Мерси!"
 
Така Полина Цекова отива в София, след това Франция, Италия, САЩ, обратно в Европа. Става една от легендите на френския клубен баскетбол, печели няколко титли и купи. Върхът на кариерата й е шампионския пръстен в най-комерсиалното баскетболно първенство в света - женската НБА. След успехите в Америка Полина се връща във френския Тарб, където вече е легенда. С Полина Цекова в редиците си Тарб печели европейската купа „Ронкети” и изигра няколко европейски финала. След своя принос за развитие на клуба, плевенчанката получава доживотен договор в отбора от южния френски град. Сега тренира младите състезателки на позиция „център”.
 
През всичките тези години Полина Цекова не е спирала да се вълнува от събитията в плевенския баскетбол и да бъде почитател на Спартак Плевен.
 
"Вълнувам се с проблемите на мъжкия отбор, разбира се. Напомня ми доста историята на женския Спартак. Дано продължението да е друго. Хриси и Роб бяха продадени, защото нямало пари. Глупости на таркалета. Ако имаш желание, всичко става. Съпричастна съм с Хриси, защото е много трудно да се напусне един отбор по този начин. Там където си израснал, където си започнал и където искаш да свършиш. Роб не го познавам лично, но като гледам снимки и слушам коментари, би трябвало да е силен играч, който играе за фанелката на момента. Имам чувството, че не е кръшкач. Много важна роля в този случай имат управниците на града. Не искам да обидя никого, но тези управници, не са отговорни само за постройките в този град, но и за спорта! Не може ли да се викне едно събрание, с всичките бизнес босове в Плевен и да се каже: "Хайде, това е нашият отбор, да си нагънем ръкавите и да им помогнем!" Като си бях за Коледа в Плевен, ходих да пострелям в "Балканстрой" и си поговорих с Хриси (бел. ред.: Хрисимир Димитров)."
 
"Попитах го за бюджета на отбора. От чисто любопитство, за да го сравня с нашия. Смаях се. С такъв малък бюджет, тук и отбор в 3-та група не се прави. Не искам да повярвам, че с всичките молове, които има в Плевен, офис центрове, които съм сигурна, че някои стаи са празни, не може ли да се помогне за заплатата на двама играчи от класа?! Мисля че по-точно, на никой не му се разправя. Следя резултатите по интернет. Виждам че има и позитивни, но съм сигурна че на Хриси му е мъка."