Трима братя бранят честта на „белите”

Братя Христови (сн. viasport.bg)

10-05-2010 14:17 | viasport.bg

Често по баскетболните отбори при подрастващите у нас се среща братя или сестри да играят за един клуб. Но когато трима братя бранят честта на един отбор в определена възраст, това вече е феноменално.

Такъв е случаят с братята Христови, които играят при момчетата на Славия до 14-годишна възраст. Александър и Димитър са близнаци и са родени през 1996 г., а брат им Георги е с година по-малък. И тримата тренират вече пета година, като за спорта ги открил именно настоящият им треньор в Славия – Иван Делчев. Видял високите момчета в училищния двор на 25 ОУ и се харесали взаимно.

„Момчетата бяха много впечатлени от поведението на треньора, от неговото спокойствие – разказва майка им Борислава Христова. - Въобще като родител съм много доволна от работата му, тъй като той ги научи на много голяма дисциплина. Изгради ги като отбор и ги научи на бъдат всеотдайни и сплотени. Те сега са в много сложна възраст, емоционални са, но треньорът успя да ги сплоти и да ги накара да работят като едно цяло”, допълни тя.

Въпреки че в момента са в един клас, тримата ще кандидатстват това лято за различни гимназии. Най-малкият Георги иска да продължи образованието си в строителния техникум, Димитър - да учи в профилираното 122-ро, а Александър - нещо съвсем различно.

Баскетболът им служи като обединителна територия. Иначе всичко друго предпочитат да правят отделно. Отборът обаче е страшно сплотен – навсякъде са заедно, често след тренировките остават да поиграят в някой училищен двор или градинка.

„Децата трябва да спортуват – категорична е майката на тримата баскетболисти. – Спортът крепи младото поколение. Много съм доволна, че тренират, защото докато се занимават със спорт, те не мислят за пороците на поколението и обществото”, обяснява още г-жа Христова.

Естествено тя и съпругът й са и в ролята на спонсори за тримата подрастващи и тяхното занимание с баскетбол. Освен облекченията от към такси в клуба, друго нищо не са получили даром, камо ли да чакат подкрепа от държавата.