Националките по баскет по стъпките на хокея

Бусета (сн. 7 дни спорт)

14-07-2010 00:37 | Миляна Велева (7 дни спорт)

Женският баскетбол отдавна не е тема, която вълнува спортната ни общественост. Слабо първенство, мижави отбори, трагичен баскетбол. Това е и причината някога носещият толкова слава спорт да не излиза от вестникарските колонки. Виж, когато става въпрос за загуба от Япония с 47 точки разлика, очевидно има повод тази новина да излезе от простата статистика. Защото това вече е истински срам. И изобщо не става въпрос за случаен резултат, а за тенденция, защото няколко дни по-рано същият този национален отбор загуби катастрофално на два пъти и от Литва. Ако проследим резултатите на държавния ни отбор напоследък, който не го е хванал, той не го е бил като сватбарски тъпан.

Женският баскетбол очевидно е подгонил сериозно хокея и като резултати, и като престиж. И докато дамите ни пътуват по Европа за тези срамни мачлета, трябва да зададем няколко въпроса. Какво всъщност работи треньорът г-н Бусета. Сигурно е много симпатичен и интелигентен испанец, но очевидно от баскетбол не разбира нищо. Просто резултатите говорят за това. Каква е заплатата на г-н Бусета. Дали той струва скъпо на и без това сериозно закъсалата ни федерация, или работи без пари, за да не скучае през лятото. И ако струва пари, кой ненормалник му ги плаща, като на пазара има един куп безработни български треньори, които със същия успех ще изкарат мача с Япония.

Защо никой не държи сметка на Бусета за селекцията, лагерите, контролите и всичко минава и заминава. Защо уредихме с български паспорт поредната американка, която вкарва по 4 точки на мач. И аз да се напъна, ще вкарам два пъти за 40 минути.

Честно да си кажа, женският баскетбол отдавна не ме интересува. Но ме е яд, когато има хора, които вземат заплати за това тази тема да ги интересува и които не реагират по никакъв начин. Които позволяват на разни пишман специалисти да се гаврят с темата за българския баскетбол.