Лъчезар Коцев: Трябва да се даде шанс на работещите

Лъчезар Коцев е човекът двигател на един от утвърдилите се вече баскетболни клубове за подрастващи в мъжкото направление у нас – Шампион 2006. Той е официален представител за България на баскетболния камп „Максима”, който се провежда всяко лято в Златибор, Сърбия. Преди ден от там се прибра поредната група млади баскетболисти, останали очаровани от престоя си и пленени още повече от играта с оранжевата топка. Ето какво сподели Коцев за кампа и за всичко, случващо се около клуба и българския баскетбол.
 
Г-н Коцев, доволен ли сте от тазгодишния камп в Златибор?
"Да, определено. Кампът мина супер. Тази година заведохме 35 деца от България – предимно от София и от Варна. Работим съвместно с „Максима” от 4 години насам, макар и преди това да сме участвали в техните кампове."
 
Какви са впечатленията ви – има ли израстване у децата, като съпоставяте ежегодно участието и представянето им в Златибор?
"Този камп го правим заради децата, защото със сигурност тези, които са били на него се връщат в България много по-заредени и по-подготвени за тренировъчния процес. Дори той вече става по-различен, след като са изкарали един такъв камп. Въпреки че тази година българските деца тренираха с наши треньори, те непрекъснато виждаха как работят и чужденците – имаше деца дори от Финландия. Правеше им впечатление какво е отношението на чужденците към тренировъчния процес."

Защо сте се спрели точно на този камп? Трудно ли е да се направи подобно нещо в България?
"Не е трудно, но на този етап самата държава не помага, за да се направи подобно нещо. Златибор е един курорт като Банско, като Боровец да речем. Към хотела, с който те разполагат обаче има 5 баскетболни игрища! Аз не мога да си представя, че у нас някъде ще разрешат да има такава голяма площ за игрища или нещо друго за децата, което не е комерсиално, и толкова малко място за хотели, например."
 
Как се отрази финансовата криза върху кампа?
"За съжаление се отрази. Много деца от нашия клуб Шампион 2006 имаха желание да участват, но се отказаха, тъй като не можеха да заплатят таксата, заради финансовите проблеми във всяко едно семейство. Разговаряйки с родителите, те ми казваха, че са много доволни от това, което са видели до момента там, но финансовият момент е определящ."
 
Намирате ли различия между работата на сръбската и на българската школа не само в спортно-технически аспект, а и като организация на събитията?
"Намирам и то най-вече в организацията. Там всичко е разчетено до минута – знае се, че в толкова часа е тренировката, в толкова е обяда и т.н. Знае се какво се случва, когато вали и не може да се проведе тренировка, например. За всяко нещо са помислили – знаят как да постъпят и когато някое дете се разболее или контузи. А при нас за тези неща се мисли, когато се случат. Това е едно от различията. Плюс материалната база, за която вече казахме. Относно тренировките различията са в това, че баскетболът в Сърбия е като национален спорт. Когато ни посети Душко Вуйошевич - доскорошният треньор на Партизан, който пое ЦСКА Москва, станах свидетел на нещо уникално. Едно от сръбските деца, което бе на не повече от 10-11 години, започна да се кръсти с двете ръце и да плаче от умиление, само като видя как Вуйошевич слиза по стъпалата към игрището. Аз дълбоко се впечатлих от това – все пак става дума за дете и за треньор, бил той и велик, но все пак не е някоя от актуалните звезди, за които децата е по-нормално да са чували и дори виждали."

След толкова години, през които участвате в камп „Максима” и опита, натрупан там, нямате ли амбиция да организирате нещо подобно и в България?
"Имам действително такава амбиция. Смятам, че би било станало чудесно и съм способен да го направя. Въпросът е, че при всички положения трябва да има хора, които да подадат ръка и да са съпричастни към една такава инициатива. В Златибор целият терен е обсипан с рекламни пана на фирми, които са ангажирани и помагат на кампа. А аз се радвам за нашия клуб, че тази година оцеляхме и успяхме да довършим сезона. Участвахме на всички финали, за които се класирахме, но беше много трудна година. Ако има хора, които смятат, че чрез реклама могат да помогнат за организирането на подобен камп, аз съм готов да разговарям и да се нагърбя с организацията. Няма нещо, което да не може да се направи."
 
Заговорихте за клуба – как всъщност се справяте финансово? Само от таксите ли се издържа?
"Не е само от таксите, преди всичко е много ходене по мъките, за да намериш приятели, съпричастни към идеята. За щастие имам такива приятели, бивши баскетболисти, които са ми подавали по една ръка в различни моменти. Благодарен съм им, защото иначе е много трудно. Освен това при липсата на собствена материална база не може да създадем нормална тренировъчна обстановка за всеки отбор в различните възрасти. Децата на Шампион 2006 тренират на три различни места в София…
Според мен обаче федерацията трябва да разграничи работещите клубове от онези, които само отчитат дейност. Не може да съществуват клубове, които имат собствена база, а да нямат нито един отбор на републиканско първенство."

Какво е решението според вас в този случай?
"За мен всички бази трябва да минат под една шапка - или на федерацията, или да се назначи специално отговорен за тях човек. Примерно, сега за залата на ЦСКА искат такава огромна сума, каквато няма да се намери трезво мислещ човек, който да я даде. Трябва федерацията да направи една сметка кой клуб с колко деца работи, какви са му успехите и после според тези показатели да направи график колко тренировки седмично и в кои часове получава в еди коя си зала. Така работещите клубове ще получат примерно по 7 тренировки на седмица в дадената зала, а неработещите – по 2. Така ще се даде възможност на този, който му се работи, да го прави. А не – имаш база, придобита по някакъв начин през годините, която стои празна, а другият, който няма условия, е принуден да пътува по 60-70 километра, за да тренира децата си на различни места из града. Ето това е политика за развитието на спорта, а другото е точно за отчитане на някаква дейност."
 
В момента федерацията какво прави – просто отчита дейност или....
"Разговарял съм с изпълнителния директор Георги Глушков и съм му казал, че съм готов да подам ръка, а и могат да се намерят и други млади и кадърни хора, които да бъдат ангажирани с някакви проекти. Но, просто те са тези, които трябва да проявят инициатива. Има хора, които са отворени за баскетбола и им се играе баскетбол – не случайно има и аматьорска лига. Просто трябва федерацията да се ангажира с изграждането на младите. Ако не се гради отдолу, нищо не става. Аз знам, че и на федерацията й е трудно, но трябва да се намери решение."

Трудно ли се набират деца?
"Не, ние можем да си намираме деца, защото имаме школи и по училищата. Проблемът при нас е, че като ги намерим тези деца не можем да им осигурим непрекъснат тренировъчен процес. Ако имаме база, ще успеем да работим много по-добре."
 
Това като че ли е проблем основно на столичните клубове…
"Да, така е. Провинцията има няколко плюса – имат поне една зала, която и баскетболът, и волейболът могат да ползват непрекъснато за целия ден. Някои училища пък са с големи салони, които също могат да се използват. Другият момент е, че общините финансират участието на отборите. Тук къде да отида да търся средства – в Голяма столична община, или в Слатина, или Младост. Аз не съм чул тук някоя община да отпуска средства на който и да е клуб, а в крайна сметка би трябвало и така да е. Всеки клуб е регистриран към някоя община и когато той има успехи, би трябвало на общината да се отпускат средства за спорт, които да отиват в клуба. По този начин ще се завърти колелото. А при нас какво става – нищо!"
 
Имахте идеи за наемането на пустеещи спортни площадки в столицата. До къде стигна този проект?
"Имахме идея да започнем от Младост, но общината отпуска едва 2 години за стопанисване на тези площадки. Кой би се захванал за толкова кратък период да прави каквито и да било инвестиции?! За мен - могат да се изградят такъв тип площадки от типа на шатрите. Въпросът е да има общинско място, което да се даде за дълъг период от време – така че инвестицията, която се направи, да може да се върне. Но това отново е свързано с отношението на определения кмет на района, на града, на държавата като цяло и т.н."
 
И последно да разкажете за Аматьорската лига, която оглавявате. За коя година провеждате състезания?
"Аматьорската лига се провежда за втора поредна година. Този сезон имаме 17 отбора, предстоят мачовете от финалната четворка. Това е една добра инициатива, защото продължаваме на практика живота на доста баскетболисти, като играчи става дума. В България има много деца, които спират да играят след 18-ата си годишнина и не продължават в мъжките отбори. Примерно като завършат и решават, че ще следват – добре, но след година отново им се доиграва баскетбол, организират се, правят си отбори и могат да се състезават в аматьорската лига. Така това е продължение на тяхната кариера, било то и като аматьори. Имаме идея от септември-октомври да направим състезания и за жени. Надяваме се, че ще съберем 5-6 отбора като начало, а дай Боже и да са повече. Смятам, че лигата също е едно нещо, което може да се развие – и в самата София, и в национален план. Тези мачове са изключително приятни – освен за поддържане на форма и за забавление, те имат и голям емоционален заряд – срещат се хора, бивши баскетболисти, които не са се виждали от години и възобновяват връзките си. Много хубави неща стават – някой идват просто да разтоварят, други пък са по-амбицирани, имат си дори треньор и се събират на тренировки по 4 пъти на седмица.
Вече съм разговарял с хора от 4-5 града в България, където също се провеждат подобни лиги, да сформираме нещо като републиканско първенство за най-добрите отбори. Ако стане, ще е много хубаво и ще е за първи път направено."