Тина и Деси: Дисциплината е важно нещо, а тя ни липсва

Тина Димитрова и Деси Ангелова са част от треньорите на кампа за момичета "Basket Addiction" в Самоков. След първите три дни двете намериха време между тренировките, за да разкажат как дойдоха тук и какво видяха в момичетата:

Разкажете как се стигна до участието ви на този камп, както и няколко думи за първите дни?
Тина Димитрова: "До моето участие се стигна благодарение на Деси Ангелова, която преди два месеца ми се обади в Италия и ми каза: Тине ще има един камп в Самоков искаш ли да участваш? Аз я попитах дали тя ще бъде там и, след като получих положителен отговор се съгласих. И така стана, въпреки че имаме малко време, в което сме в България, отделяме 5 дни за българския баскетбол, дано да има полза. Имаме 40 деца на кампа, аз лично съм доволна от това, което се получава като първи камп с такава насоченост - само момичета. Всеки треньор работи по отделна тема, засега в първите три дни нещата вървят добре, с изключение на това, че момичетата не са свикнали на такова темпо и са леко уморени."

Деси Ангелова: "Направихме кампа, който направихме и във Франция. Това, което сторихме там имаше широк отзвук в България, за което много се радвам. С Краси Банова се чухме по повод това нещо и тя ми предложи идеята да направим този камп и в България. Първо, идеята беше да дойдат и Полина Цекова и Албена Брънзова. Албена нямаше как да дойде поради ангажиментите си в САЩ и в Англия, докато Поля се отказа в последния момент, защото също беше заета. Идеята беше да съберем само жени, както и във Франция. Естествено първо се сетих за Тина, защото ние сме израстнали заедно от малки, тя е най-близкият ми човек в България, на който имам безкрайно доверие и фактически аз казах на Краси, че ще участвам, а след това поканих и Тина, която също се съгласи. Аз също съм много доволна, че съм тук на кампа, защото за първи път се прави това неща, а знаете, че първият път никога не е лесен. Има ред неща, които впоследствие се оказа, че е трябвало да ги направим по-различно, но това е безценен опит. Събраха се много деца, много над очакваното. 40 деца като за първи път е много добре. Всички са много ентусиазирани и мога да кажа, че работим добре."
 
Какво ви направи впечатление в момичетата през първите дни, какви качества притежават и върху какво трябва да работят?
Тина: "По принцип момичетата са по-дисциплинирани от момчетата като начин на работа, те са по-концентрирани в тренировките. Обаче това поколение, което е в момента - не искам да коментирам как работят с тях, защото без да се види лично, не е нормално да коментираш - е поколение, което за всяко нещо има отговор, обяснение или оправдание. С две думи - не са научени да се трудят, поне това е моето мнение. Наистина децата са много ентусиазирани и винаги, когато учат нещо от някой друг треньор е по-интересно, въпреки че съм сигурна, че са го чували и от техните треньори. За работа с момичета, и въобще с деца, се иска страшно много търпение, много желание от страна на треньора, защото ако тръгнем да търсим финансови облаги, то по-добре да не работим. Един треньор трябва да обича работата си и да е готов да даде времето си, за да научи децата на баскетбол. Аз в това виждам част от спасението на баскетбола, който си отива. Не мога да кажа, че имаме изключителни таланти, но има момичета, които имат желание."
 
Деси: "Ние с Тина сме на едно мнение за това, като тя забрави да каже, че дисциплината е много важно нещо, а то на нас ни липсва. И двете сме абсолютно съгласно по този въпрос, защото без дисциплина нищо не става. Ние сме поразглезили малко нашите деца, поне аз така си мисля, а за да има някакъв резултат от всяка една работа, каквото и да правиш, трябва преди всичко да си дисциплиниран, да се уважаваме. Не искам да отивам още по-далеч и да говоря за възпитание, за да не обидя някого, но то също оказва голяма роля. Знаете, че тук треньора винаги е грешния, позволяваме си критики към него, а на Запад един треньор е Господ. Оттук трябва да се почне, децата трябва да разберат, че този треньор е тук, заради тях. Той си дава собственото време за тях, и добър или лош, което всъщност е много смешно едни деца на 13-14 години да дават оценка за един треньор. Те са прекалено млади, за да дават такива оценки, но знаем, че това ни е в кръвта. Аз също съм била състезателка, и все още съм, и продължавам да критикувам треньорите, а мисля че не е правилно. Затова, тръгнем ли оттук, да научим нашите деца на уважение, респект и дисциплина, то нещата ще бъдат много по-лесни."