Съдийка с писмо до Съдийската комисия

Получихме писмо, с което съдийката Ива Боева изразява мнението си по повод последните решения взети от Съдийската комисия към БФБ. Писмото се публикува без редакторска намеса.

Петък, 2010, Септември 10 21:44:41 EEST

Уважаеми колеги,

Според решение на новото ръководство на Съдийската комисия към БФБ в състав Председател г-н Стефко Станев, зам.-председател г-н Камен Тошев, член - г-н Валентин Лазаров и административно и техническо обслужване - г-н Орлин Николов и г-н Генади Иванов, регионален инструктор и Председател на новосъздадената Местна съдийска комисия - София става г-н Ангел Иванов. Той ще отговаря за назначенията и обучението на комисарите, съдиите и секретарите в София. Поради това, Съдийската колегия по баскетбол - София няма да организира планираните събирания за теоретична подготовка на 13, 20 и 27 септември в залата на петия етаж в сградата на МФВС и няма да провежда сбирки за обучение и изготвяне на назначенията за междуобластните първенства за подрастващи през новия сезон.

Желаем на всички много здраве и успехи!

С уважение, Управителен съвет на Съдийската колегия по баскетбол - София

Ето и писмото на Ива Боева: 

Уважаеми колеги,

Това писмо ме преизвика да изразя личното си мнение за нещата, които се случват в баскетболното съдийство!!!

Като човек, имащ отношение към играта и стоящ встрани от всички дразги и нападки се нагледах, начетох и наслушах на какви ли не дивотии. От все сърце се надявах, че всичко това ще отмине бързо и е спорадично явление, но явно амбициите на хората да се самореализират са много по-големи от смисълa на организацията "съдийска колегия".

Смея да кажа, че в сравнение с други спортове, парите които се получават от хонорари са минимални и голяма част от съдиите, имайки предвид и себе си, обслужващи подрастващите първенства, участват в тази организация само и единствено заради любовта си към играта. Затова и подобен род преврати пораждат у мен редица въпроси и до голяма степен недоумение - заслужава ли си да принизиш себе си до нивото на низшите живи същества само и само да получиш властта в ръцете си, не е ли по-важно да запазиш достойнството си в очите на хората и нужно ли е да обърнеш гръб на хора, които са ти помагали и радеели за теб само и само да стигнеш до голямото парче на баницата. За мен не е важно дали Драган, Петкан или Иван ще управлява, а е от значение какви са делата му, каква е визията му за развитие, с какво ще промени нещата, какво е отношението му към възникващите проблеми и най-важното - всеки да има равен шанс да участва в играта. Важно е, защото на управленско ниво се разпределят парченцата, но в залата на мачовете с подрастващи условията са все същите - мизерни. Студ, липса на всякакви нормални баскетболни условия, дезорганизация, ситуации на унизително отношение и в не редки случай дори липса на хонорари. И най-голямата надежда на всеки е да отърве настинката. Все по-малко ще стават съдиите и все повече ще са хората, които ще се отказват и то не заради хонорара, който и без това е смешен, а заради липсата на каквото и да е отношение към тях. Моля да ми кажете, колко комисари и съдии от А групите са посетили в близките години мач при подрастващи, кога федерацията е проявила интерес към това, което се случва при по-малките - аз ще ви кажа, броят се на пръстите ми на едната ръка. Колко са тези видни наши дейци в баскетболното съдийство, които са отишли да гледат съдии, обслужващи подрастващите групи и откровено след мач са им дали съвети и препоръки - аз лично се сещам само за един човек. Е, как ще се оправим тогава - без визия, без единна стратегия, без човешко отношение. Всичко на думи е много хубаво, но на дела абсурдно. Не можеш да прогониш човек еднолично от даден пост, който отгоре на това е избран за определен мандат и респективно с необходимото мнозинство, само защото е посмял да каже истината в очите. Не можеш да искаш от близо 50 човека в София да те следват безмълвно и смирено, без преди това да си обяснил публично, в условията на отворена дискусия, какво се случва. Ние сме демократично общество, което предопределя и открито управление, открито отношение и ясни правила.

Искрено се надявам, че поне някой от хората, които имаха и имат ключова роля в българското съдийство ще направи усилие да прочете написаното от мен и лично за себе си ще се опита да си отговори на въпросите. Надявам се, че всички вие, които драпайки се мъчите да стигнете до върха ще проумеете, че е важно да сте човеци и достойнството е по-важно от няколко си години власт.

И накрая от все сърце се надявам да осъзнаем какво става, да загърбим дразгите помежду си и да се обединим в едно цяло,  всички за баскетболното съдийство.

С уважение: Ива Боева