Ратко Йоксич: Селекцията при децата трябва да се прави възможно най-рано

Ратко Йоксич до Тони Дечев (сн. levskibasket.com)

12-11-2010 20:08

Преди малко повече от година да работи в школата на Левски бе привлечен известният сръбски специалист Ратко Йоксич. Преди близо 20 години той работеше в школите на ЦСКА и БУБА баскетбол, след което изкара доста години в ЦСКА Москва. Сега Йоксич отново е в България, за да предава опита и знанията си на треньорите и децата в Левски. Преди една от поредните тренировки в залата на стадион "Георги Аспарухов" в столицата, Йоксич отдели време, за да отговори на няколко въпроса на BGbasket.com.

От повече от година сте отново в България, разкажете повече за Вашата работа.
"Винаги съм поставял на първо място работата с децата. В Сърбия започнах с деца. Първо дори работех като учител по математика, за да мога да изкарвам пари, да издържам семейство и т.н. Тогава беше такова време, а и сега мога да кажа, че е същото. В баскетбола работех без пари, доброволно, и започнах с най-малките. След време дойдох в България, за да работя в школата на БУБА баскет, след това в Русия, после пък пак се върнах в България и през цялото време работя с децата. Най-голямото ми желание е, докато съм жив, докато мога, да работя с децата."

Как виждате децата, с които работите и какви проблеми срещате при тях?
"Както навсякъде има проблеми, такива има и с децата в Левски. Основният проблем, когато дойдох бе, че селекцията в клуба не беше наред. Работихме малко с родените през 1998 година, обърнахме им малко повече внимание и сега вървят добре. За всичко в живота трябва да имаш добър материал, за да постигнеш върхов резултат. Левски се развива. По мой план след 4 години Левски трябва да има силна селекция във всички възрасти - от минибаскет в 1-и клас, та чак до 12-и клас. Има три периода разделени на по четири години - първите четири години за минибаскет, след това четири години момчета между 11 и 14 години и накрая четири години кадети и юноши старша възраст. В баскетбола е същото както и в училище, където децата започват в първи клас, а преди това имат и занимания в детската градина, където се подготвят за първи клас. След това първи клас е подготовка за втори, втори за трети и т.н. Според мен в българския баскетбол са изпуснати първи, втори, трети и четвърти клас и това е проблема. Затова, ако искаме да направим нещо сериозно тук, трябва да започваме от първи и втори клас, а не от пети, шести или седми, които трябва да са мостовете, за да минеш от един на друг бряг. От едно ниво, което не е както трябва, към другото, на което нещата се правят да са както трябва. И аз съм сигурен в едно - не може една линия, която се казва граница между България и Сърбия, как може там да са едни хора, а тук други. Там да се играе баскетбол, а тук да не се играе. Там талантливи, тук не - не може да е вярно, 100 % не е вярно. Там са същите хора, но разликата идва от отношението, психиката, които трябва да се променят към нормите, които изисква съвременният баскетбол. Нищо друго".

Успявате ли да гледате достатъчно мачове от първенствата на подрастващите?
"По принцип имам малко време. Мисля, че е по-добре да съм в залата с една група деца, отколкото да съм с друга група на терена, на която мога да гледам мач на запис и да преценя кое е добре и кое не. След като преценим кое не е добре пък, можем да направим програма, за да коригираме лошите неща и да ги направим по-добре."

Вече споменахте за разликата между Сърбия и България. Какво трябва да се промени тук, освен психиката на треньорите може би?
"Със сигурност на треньорите не трябва да се промени само психиката, а поне малко и знанията. Ако са решили да бъдат треньори, да учат деца, подраставащи или мъже, да няма ден, в който да не научат по нещо ново. Ако те днес не научат нищо за баскетбола утре са вече дупка. Утре вече нещата не са както трябва. Утре вече треньора не може да реагира на терена, така както трябва да реагира. Всеки ден може да се научи нещо, но само при желание. Първите учители на сърбите в баскетбола са българите. Втори бяха унгарците, трети руснаците и четвърти американците. Когато научихме това, което можахме от българите почнахме да учим от унгарците. Когато научихме нещата и от тях отидохме при руснаците, а след това и при американците. Не може да не се учи и да не се напредва. Давам и пример - Тити Папазов работи за един ден толкова, колкото не е нормално десет човека да работят за това време. Такива хора трябват повече в българския баскетбол. Не казвам, че няма такива в него, напротив има такива хора, но трябва психиката да бъде различна, начина на работа да бъде различен, отношението към децата да бъде друго, отношението към феновете друго, отношението към пресата и дори хората на улицата да бъдат други, всичко това прави баскетбола. Баскетболът не е само някой да влезе на терена и да направи една тренировка. Баскетболът е живот, или е живот или го няма."

Ръководството на Левски има много амбициозна програма при подрастващите. Вярвате ли, че тази идея може да има успех?
"Сигурен съм, че Левски ще има успех в работата си с децата. Сигурен съм и в още едно нещо обаче - това не може да стане бързо. Ние работим сериозно, преди това е било друго - не съм питал защо и не съм се интересувал. Аз съм тук, за да видя каква е ситуацията, да направя програмата, да работим позитивно с треньорите, за да могат те да предадат знания на децата. За мен би било по-добре да мога да науча 5 треньора или да го кажа по-просто - ако науча един треньор да работи правилно, това е по-добре отколкото да науча 20 деца. Така и този треньор и аз ще работим паралелно. Ще направим още един треньор, както аз, така и той, те пък ще направят други и т.н. В българския баскетбол на 100 % трябват революционни процеси. В България всички казват - нямаме пари. Ние в Сърбия сме правили баскетбол без пари, гарантирано без пари. Аз 5-6 години работех без да взимам пари. Младите хора, на около 25 години, които искат да станат треньори, които искат да работят в някоя фабрика или където и да е, искат от тази възраст до 60-годишна да имат много добър живот, да не работят почти нищо, а след това да отработят, това което са похарчили занапред. Е не може така, няма как да стане."

Какви трябва да са първите стъпки на едно дете в баскетбола, на какво трябва да бъде научено първо?
"Много години съм работил с всякакви възрасти от най-малки до най-големи и определено съм искал да има количество, чисто като брой деца. Ако не друго, то поне така повече деца ще се махнат от улицата. Значи това е първо, второто е, че трябва да има точна програма - какво да се работи в първи клас, какво във втори - точно както има програма и в училищата. Същата програма трябва да я има и в баскетбола. Това, което се изпусне в първите четири класа, след това трябва за един месец да се покажат тези работи, а това не се прави. Трябва да има процес, който се развива точно по програма и да се знае как върви развитието в първата година, как във втората и т.н. Доскоро имаше три процеса по четири години, сега вече са четири по четири. Границата слиза все по-надолу. Затова трябва селекцията да почва още от децата в предучилищна възраст. Да се учат да могат да дриблират поне малко, да могат да подават, да не бъдат егоисти, да трябва да живее и за себе си, но и за другите, че живее в нормална среда, а не да живее сам."

Преди доста години Вие дойдохте да работите в школата на БУБА. Как се стигна до Вашето идване тогава и какви са Ви впечатленията?
"Донякъде беше след съдействие между сръбската и българската федерации. От Сърбия дойдохме трима човека - Братислав (Бата) Джорджевич, познат повече като баща на Саша Джорджевич, Мики Павичевич, който 35 години правеше кампове в Сърбия, и третия бях аз. Тук от другата страна бяха Иван Савов, Димитър Джамбазов и Иван Колев от Ботевград. Бяхме ние шестимата и всеки знаеше какво трябва да работи. Аз направих програма, след това започнахме да я развиваме, имахме около 1000 деца, което е много голяма бройка. Някой може да попита, където са големите играчи от този период. Голям играч не се става в БУБА баскетбол. Голям играч се става в Левски, в ЦСКА. Когато мине учебният процес на един млад състезател, това което е научил за това време, след това трябва да доразвие в по-големия клуб. Много деца се изгубиха през годините, тъй като те не успяха да доразвият качествата си. Понякога и треньорите правим повече лошо отколкото добро. Невъзможно е в едно поколение, които са родени около 2000 година, да няма 50 много талантливи деца, невъзможно е. Трябва програмата да бъде направена така, че да се намерят тези 50 деца и да се работи правилно с тях. Въпросът е как да стане това. И защо казвам, че правим лошо. То е проста работа - ти като треньор имаш една селекция, в която се обръща повече внимание на 3-4 момчета. На 100 % съм сигурен, че в началото не може да се знае дали тези 3-4 са по-добри от другите 33-34. Къде остават те. Не можем да позволим някое дете да се развива по-бавно. Трябва да се даде някакво време, да има някаква граница, която да е в първите четири години. Не може да се определи още в началото - това става, а другото не. Първата селекция трябва да се прави четири години, а не веднага. Това трябва да става в първите четири класа за едно дете, а да не говорим, че трябва да се обръща внимание и на 3-, 4-, 5- и 6-годишните деца."

Често Ви виждаме зад скамейката на мъжкия отбор на Левски. Давате ли съвети на Тити Папазов и Тони Дечев и как виждате въобще българското първенство?
"С Тити Папазов и Тони Дечев разговаряме. Те са достатъчно добри треньори, знаят достатъчно и с тях просто водим разговори. Аз само им предлагам някакъв вариант. Тони Дечев ме пита например какво мисля за нападение срещу една или друга защита. Аз му казвам моето мнение и го чертая на дъската. Той я взима и я гледа, след което и той прави нещо по свое виждане и става нещо общо. След това предлага на Тити Папазов и така става комуникация между нас тримата. Не обичам да се бъркам много повече от това. Тити Папазов се развива много добре, както и Тони Дечев. Това са двама човека, с които мога да комуникирам.
В този момент българското първенство е много по-силно отколкото преди десет години. Може би се дължи и на чужденците, но в годините и от доста клубове излязоха добри играчи. Със сигурност първенството е по-добро оттогава. Всеки може да бие всеки, дори и Лукойл Академик може да загуби въпреки по-големия си бюджет. Мисля, че до последно няма да се знае кой ще бъде първи. Това е моето мнение."